Мартин Димитров: Бюджетът трябва да бъде изтеглен и пренаписан

12 ноември 2026, четвъртък Facebook Twitter Viber

33-процентният данък свръхпечалба може реално да стигне до 100% и  фирмите нямат стимул да свалят цените

Изказвам искрени съболезнования към близките на жертвите в катастрофата на магистрала “Тракия”. Няма да политизираме ситуацията, ще изчакаме експертизите по инцидента и тогава ще видим какви са пропуските и какви системни решения трябва да бъдат взети. Повдигахме многократно темата как фондъдт за пътна безопасност трябва да се харчи не за други цели, а именно за пътна безопасност. Но не искаме да се политизира трагедията, трябва да се видят причините за нея и какви да са бъдещите мерки, така че да няма повече такива катастрофи.

За данъчните промени са предложили едни текстове на публично обслужване, а други в пленарна зала. При данъка свръх печалба се получава така, че ако едвна фирма има примерно 16 млн. евро печалба, друга – 8 млн., трета –  2 млн., и трите плащат един и същи данък. И когато печалбата е 2 млн., данъкът е горе долу 2 млн., т.е. може да е не 33%, а 100%. Показах този пример на Министерството на финансите в бюджетната комисия, а те мълчаха като партизани на разпит. Т.е. това е планирано, за да им е сигурен приходът в бюджета. И на практика те казват на всички такива фирми – ако намалите цените и ви падне рентабилността, ще ви вземем по-голяма част от печалбата и ще пострадате повече. Затова фирмите от тези сектори, набелязани за свръхпечалби, нямат стимул да свалят цените.

Вторият голям въпрос е, ако ще се налага данък свръхпечалба, най-голямото  поскъпване беше в енергетиката, защо тя не е в секторите за облагане на свръхпечалба? От финансовото министерство много мислиха как да отговорят  и накрая измислиха – щяло да има общоевропейско решение и ще изчакат. 

Правителството бе избрано да реши проблема с дефицита, а го задълбочи. Дефицитът за 2026 г. е 5,7% – невиждан от 30 години. Ситуацитя се повтаря и за 2027-а и води до големи дългове. И все някой им е виновен – не само за тази, а и за следващата година. Измислят много дълъг списък с нови данъци, осигуровки, акцзици, глоби – общо 2 млрд. евро допълнително ще вземат от   хората догодина с новия бюджет. Към неблагоприятните международни фактори, като поскъпването на петрола, се добавят неразумните действия на правителството – висок дефицит и висок дълг. И този дълг като започне да се излива в икономиката, се вдига търсенето, оттам – цените, и се получава  перфектна ценова буря. Над 6 млрд. евро ще бъде дългът, 8 млрд. с рефинансирането. 

Всичко това може да бъде решено с разумна бюджетна политика. Има големи пробойни в разходната част на бюджета. За 2026-а БВП е с 3 млрд. по-висок спрямо бюджетната прогноза. Управляващите трябваше срещу тези пари да съберат допълнителни приходи с по-добра работа на приходната администрация и тогава нямаше да се питаме как да финансираме една или друга дейност. Няма нужда от по-високи данъци, а от по-висока събираемост. А те започват да облагат всичко което мърда и което не мърда в икономиката. 

Издръжката е огромно перо и могат след детайлен преглед да се направят  много икономии. На второ място са обществените поръчки. Продължават да строят магистрали с фантастични суми за километър. Възмущавахме се на подобни явления при правителството на ГЕРБ и ДПС, сегашните управляващи продължават да правят същото. За 2027-2029 г. правителството планира да вземе 5,5 млрд. евро заеми повече от това, което е необходимо за финансирането на дефицита. За какво са тези пари – няма обяснение. Харчат като луд с картечница. 

Следване на модела “Боташ” е да се говори директно с ЕК за промени във втория пенсионен стълб, а не с гражданите. Това бе опит за национализация. Над 4 млн. българи имат сметки във втория стълб. И към момента всеки има право ако реши, да си прехвърли парите в НОИ. Държавата не трябва да прави нищо повече освен информационна кампания. Да прикани хората да си видят  доходността в своя пенсионен фонд и ако желаят, да го сменят с по-успешен  или направо да си прехвърлят вноската в НОИ. Аз не искам Гълъб Донев, или “Прогресивна България”, или който и да било от мое да взема такива решения за мен.

Направиха корекции на гафа си с акциза за домашната ракия, но са оставили текст, според който държането, предлагането и продаването на ракия да се санкционира. Замениха битката с олигархията с битка с домашната ракия. Защо трябва да тормозят хората? Ако има по-големи нарушения и нелегално производство, има си съвсем друг ред на санкции. Това ми изглежда съвсем дребнаво, насочено към малък на брой предимно възрастни хора, предимно в малките населени места. Защо искат да ги тормозят – не мога да разбера.

Инвестиционната среда у нас се влошава. След големия дефицит и новите данъци, дойде и голяма глоба на голям чужд инвеститор, хранителна верига. А имаме спешна нужда от мерки за насърчаване на инвестициите, защото сегашният модел на икономическо развитие започна да се изчерпва. Предложихме по естонски модел нулева ставка на реинвестираната печалба, защото ни трябва повече капитал и един работник да има повече производителност, за да получава по-висока заплата. Има опасност от икономически спад, той е записан и в мотивите към бюджета, но той може да се разшири и да се докараме до рецесия. 

Затова този бюджет, който още не е внесен официално, трябва да бъде изтеглен и изцяло пренаписан.