Ивайло Мирчев: Колкото повече Радев халюцинира за „сглобки“ и „тролове“, вместо да говори за качествата на Йотова, толкова по-натрапчиво затвърждава мнението, че Йотова не става за президент.

26 октомври 2026, понеделник Facebook Twitter Viber

Току-що видимо изнервеният Радев показа, че има един очевиден проблем: след като подкрепата за партията му е спаднала с 900 000 гласа, от него се очаква да обясни защо трябва да се гласува за Йотова.

А той всъщност няма какво да каже. Нула.

Вместо аргументи за нейните качества той рецитира враждебните опорки на пропагандиста на правителството – Иво Христов, че изборът в неделя ще е „между мира и войната“, „между демокрацията и корупционния модел на сглобката“, „между спокойната истина и истерията на троловете“.

Радев не може да даде нито един пример за това:
Кога Йотова показа независимост? След като беше бламирана за оставката на началника на НСО?
Кое нейно решение демонстрира лидерство? След като се отказа от собствената си позиция пред ООН и после се отричаше от нея панически среднощни статуси?
Каква собствена визия предлага? След като цялата ѝ кампания цикли около фалшиви битки с несъществуващи проблеми?

Затова Радев е принуден да бълнува за „тролове“, „сглобки“, „война“ и „истерия“. Позитивно послание няма, защото Йотова не предлага нищо отвъд соцносталгията и застоялото минало.
Радев продължава основната линия от кампанията на Йотова: вместо разговор за правомощията и работата на президента – поредица от лъжи, измислени битки и всяване на страх.
Кирилицата била заплашена: Йотова твърдеше, че нейни опоненти казват, че кирилицата ни „отдалечава от цивилизования свят“. Никой не може да открие публични данни някой да е заявявал подобно нещо.

После дойде насаждането на страх: „Имам син и внук… и докато мога, войници в Украйна няма да отидат“, заяви Йотова. Само че Народното събрание още през февруари 2025 г. официално беше декларирало неучастие на български въоръжени сили във военни действия на територията на Украйна.

Кирилицата. Българските войници. Чуждите знамена.
Все нова заплаха, нов враг и нов страх.
Президентските избори би трябвало да отговорят на въпросите: Какво предлага кандидатът? Какво е направил? Как ще упражнява властта си? И къде е доказал, че може да бъде независим?

Това сигурно е възможно, но не и с участието на проксито на Радев, което всъщност се бори за неговия трети президентски мандат, след като показа, че е негова сянка и превърна президентството във филиал на министър-председателя.

С една дума: колкото повече Радев халюцинира за „сглобки“ и „тролове“, вместо да говори за качествата на Йотова, толкова по-натрапчиво затвърждава мнението, че Йотова не става за президент.