Законопроект на ДБ: Да плащаме за здраве, а не да доплащаме за нечий джоб

16 юли 2026, четвъртък Facebook Twitter Viber

Промени в Закона за здравното осигуряване затягат кранчетата в здравеопазването

По-ефективно използване на разходите за здравеопазване, ограничаване на корупцията и подобряване на медицинското обслужване на гражданите предвиждат множество промени в Закона за здравното осигуряване, внесени от “Демократична България”. “Целта е да има пари за реалните медицински дейности, а не някой да си купи кола, вила или пристанище и хората, като доплащат за здравето си, да не доплащат за нечий джоб”, каза съпредседателят на “Да, България” Божидар Божанов при представянето на законопроекта на пресконференция в Народното събрание. В нея участваха и депутатите Александър Симидчиев и Катя Панева. 

Първата група мерки предвижда засилване на контрола както от страна на институциите, така и от здравноосигурените лица. Божанов даде пример за 

дете, което лекувано от пневмония 10 пъти, а друго – в психиатрия 45 дни. Родителите и в двата случая знаят, че това не се е случило, но биха научили веднага, ако се въведат електронните уведомления до пациенти, родители и настойници за извършени спрямо осигурените медицински дейности. 

Институционален контрол ще се извършва и чрез служебни проверки на базата на данните от автоматично свързване на регистри. Например регистър на заетостта – дали съответната болница разполага действително с изискуемите специалисти. Проверка на болнични листи пък би установила дали хоспитализиран не е бил на работа или на почивка, докато се води в болница. С помощта на изкуствен интелект ще се извършват проверки на риска на случаен принцип. 

Законопроектът предвижда още разширяване на Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА). Чрез нея може да се проследи всяко лекарство къде отива и дали не се изнася в чужбина, въпреки че е изписано за пациент в болнично заведение. Божанов даде пример от разследване на журналистката Валя Ахчиева за онколекарство, което се води отпуснато в столична болница, но е изнесено в Нидерландия, докато на онкоболните вероятно се влиза физиологичен разтвор. После такива медикаменти започват да се изнасят в страни извън ЕС, където няма строг контрол. 

Проверките ще засегнат сериозно и складовете на едро за лекарства, като ще се правят и с видеозаснемане, а санкциите ще бъдат завишени, включително  отнемане правото на магистър-фармацевти да упражняват дейността си една година, каза Катя Панева. Най-честият проблем тук е складовете да не отговарят на изискванията за съхранение на медикаменти – например такива са били и фитнес зали, или да са декларирани от няколко търговци. 

Особен акцент в законовите промени засяга постоянния ръст на болничните легла, чрез които се източва значителен ресурс от НЗОК. Залага се на публичност и регулярен преглед на комплексните оценки за болничните заведения. “Болничните легла растат постоянно, а запълняемостта е под средната за ЕС. България е първа в ЕС по брой болнични легла на 100 000 население, но е последна по продължителност на живота. Болничните легла често се използват за източване на Касата през отчитане на пътеки”, каза Божидар Божанов.

ДБ за пореден път предлага и търгове за лекарства за частните болници. Но и търговете за публичните лечебни заведения са проблем, защото, по думите на Божанов, последният централизиран търг на здравното министерство миналата година е постигнал по-високи цени за държавните болници. По тази причина се предлага средно претеглената стойност, заплатена за даден продукт, да се отчита при изплащането, без значение дали има сключен търг от МЗ или не.

Предвижда се и механизъм за намаляване цената на лекарствата за редки болести, където, както показва разследване на “Бърд”, има много корупция, каза Божанов. Мерките са комплексни, като за база се вземат референтни  цени в страните от ЕС, без обаче да се ограничи достъпността до редки медикаменти. В законопроекта са отразени и препоръките на Комисията за защита на конкуренцията как да има истинска конкуренция при тези лекарства, като една от мерките е обявите за търгове задължително да се качват на сайта на МЗ. 

Прозрачност и публичност ще бъдат осигурени и като бъдат обявявани всички възможни данни от всички здравни системи, които не са търговска тайна. НЗОК трябва да оповестява детайлна разбивка за всичките си разплащания, включително и за зачестилите повторни отпускания на лекарства. Актуални отчети на болниците също трябва да бъдат публични, както и докладите на арбитражните комисии. 

Друга част от мерките засяга управлението на лечебните заведения. “Директорите на болници често са назначавани по политически критерии. В концепциите си за управление на лечебните заведения директорите трябва да бъдат задължени да залагат стимули за развитие на човешките ресурси – например как се преодолява недостигът на медицински сестри, също оценка от пациентите и мерки за развитие на дигитализацията”, каза доктор Симидчиев. В тези концепции трябва също да има мерки, които да ограничават корупционния риск, както и директорите да предоставят текущ отчет на 3, 6 или 9 месеца  какви резултати се постигат, защото, по думите на народния представител, често една болница се води към фалит дълго и незабелязано. В комисиите по оценка на концепциите трябва да бъдат включени представители на професионално-съсловните организации и на служителите в болницата. НЗОК и Българският лекарски съюз пък трябва да договорят механизъм за надлимитните дейности – друга мярка за ограничаване на необоснованите хоспитализации. А до 6 месеца след приемането на закона трябва да има нови конкурси, по новия ред, за директори на всички болници. 

Симидчиев обаче е категоричен, че няма да има твърд бюджетен лимит за лечебните заведения, а предварителните лимити ще бъдат ориентировъчни и ще имат отношение към оценката дали съответната болница е печеливша или губеща.

Разхищенията и корупцията при обществените поръчки за медицинска  апаратура ще бъдат ограничавани чрез централизирани шаблони, прилагани по Закона за обществените поръчки, за да не се нагласяват техническите изисквания на поръчката към конкретен производител, каза Божидар Божанов. 

Тук той включи и корупционния риск при медицинските изделия, защото, по думите му, за да получите одобрение на медицинско изделие, реимбурсирано от НЗОК, се изисква оценка на здравните технологии, което често пъти представлява корупционен данък. 

Спиране на кранчетата в здравеопазването