Ивайло Мирчев: Спирането на военната помощ за Украйна е стратегическа грешка, която пряко засяга сигурността на България

09 юни 2026, вторник Facebook Twitter Viber

Спирането на военната помощ за Украйна не е просто външнополитически завой. Това е стратегическа грешка, която пряко засяга сигурността на България.

Днес Европа се променя. Войната на Русия срещу Украйна ускори процеси, които преди изглеждаха далечни – обща европейска отбрана, общи поръчки за въоръжение, обща отбранителна индустрия, по-силна координация между държавите.

И в този момент България рискува сама да се извади от ядрото на европейските решения.

Военната помощ за Украйна не е благотворителност. Тя е инвестиция в това Путин да бъде спрян възможно най-далеч от границите на ЕС. Въоръжението, което сме изпратили на Украйна не е дарение. То е заплатено на България от Европейския механизъм за мир, по който вече получихме стотици милиони. Отделно сме продали оръжие и боеприпаси за над € 6.5 млрд., влезли в българската икономика.

Когато една държава от ЕС казва: „Ние повече няма да участваме“, тя не става по-миролюбива, а по-малко значима.

В Европа вече се оформя разделение не само на богати и бедни, не само на Шенген и извън Шенген, не само на еврозона и извън еврозона. Оформя се ново разделение – между държавите, които носят отговорност за сигурността на континента, и държавите, които се снишават.

Това е истинската „Европа на две скорости“. На първата скорост ще бъдат държавите, които участват в общите отбранителни политики, в новите индустриални проекти, в решенията за въоръжаване, логистика, киберсигурност, защита на граници и Черно море. На втората скорост ще са всички останали.

Опасността за България е огромна. Не защото ще изпратим или няма да изпратим няколко склада със стара съветска техника. А защото с такъв сигнал казваме на партньорите си да не разчитат на нас, когато става дума за най-важния въпрос – сигурността на Европа. А когато не могат да разчитат на теб, не те канят на масата, на която се вземат решенията, не те включват в големите проекти, не ти дават тежест при разпределянето на ресурси, не те питат, когато се чертае бъдещата архитектура на сигурността.

Това е огромен риск пред страната за поставянето ни в периферията на ненадеждните в момент, в който Европа се реорганизира и поема отговорност за сигурността си.