Защо €?

България вече е в режим на валутен борд от 1997 г., като левът е фиксиран към еврото. Това ограничава валутния риск, но въвеждането на еврото ще премахне дори минималните разходи за хеджиране и ще засили доверието в икономиката.

Еврото е управлявано от Европейската централна банка (ЕЦБ), която има силен мандат за поддържане на ценова стабилност (инфлация около 2%). Това ще помогне на България да избегне високата инфлация, която често засяга малки икономики с по-слаби национални валути. Стабилната валута ще защитава покупателната способност на гражданите и ще намали несигурността за бизнеса.

Левът е фиксиран към еврото чрез валутен борд, което носи стабилност – но това е едностранен механизъм. С приемането на еврото отпада рискът от премахване на борда, който съществува при политическа или икономическа криза.

Около 60% от търговията на България е с държави от еврозоната (данни от Евростат, 2023). В момента фирмите плащат такси за конвертиране на левове в евро при сделки.

С въвеждането на еврото тези разходи ще изчезнат, което ще намали цените на стоките и услугите и ще увеличи конкурентоспособността на българските фирми. За гражданите това означава по-ниски разходи при пътувания или онлайн покупки в еврозоната.

Например, един износител от Пловдив, който продава стоки в Германия, трябва да поддържа сметки и в евро, да извършва счетоводни операции в две валути и да плаща банкови такси. При приемане на еврото тези разходи изчезват – това увеличава конкурентоспособността на българските фирми и намалява разходите им.

Държавите в еврозоната обикновено се възползват от по-ниски лихвени проценти по заеми, тъй като еврото е по-стабилна и ликвидна валута.

Влизането в еврозоната ще намали риска за инвеститорите, което ще доведе до по-ниски лихви за държавни и корпоративни заеми. Това ще улесни финансирането на инфраструктурни проекти и ще стимулира инвестициите. За гражданите това може да означава по-евтини ипотечни и потребителски кредити.

Държави като Словакия и Естония отбелязаха ръст на преките чуждестранни инвестиции след присъединяването си към еврозоната (данни от Световната банка).

Еврото ще премахне валутния риск за чуждестранните инвеститори, което ще направи България по-привлекателна за международни компании. Това ще стимулира икономическия растеж и ще създаде нови работни места, особено в сектори като технологии и производство.

С еврото, България ще бъде по-привлекателна за големи международни компании, които търсят предвидимост и стабилна среда. Това е шанс за високоплатени работни места и нови технологии.

България е член на ЕС от 2007 г., а еврозоната обхваща 20 държави с обща икономика от над 14 трилиона евро (2024 г.).

Въвеждането на еврото ще засили икономическата интеграция на България в единния пазар, улеснявайки търговията и мобилността на работната сила. Това ще даде на българските компании по-добър достъп до пазари и ресурси, а на гражданите – повече възможности за работа и бизнес в еврозоната.

Малките икономики с национални валути са по-уязвими към глобални финансови кризи (напр. кризата от 2008 г.).

Като част от еврозоната, България ще се възползва от стабилността на еврото и от механизмите за подкрепа на ЕЦБ и Европейския стабилизационен механизъм. Това ще намали риска от финансови сътресения и ще осигури по-голяма сигурност за икономиката.

Присъединяването към еврозоната изисква изпълнение на строги критерии (Маастрихтските критерии), което демонстрира фискална дисциплина и икономическа стабилност. Влизането в еврозоната ще подобри международния имидж на България, което ще привлече повече инвеститори и туристи. Това ще има и психологически ефект върху местните потребители и бизнеси.

Евроизацията ще повлияе благоприятно туризма (много видим ефект в Хърватия), защото ще направи цените по-лесно разбираеми за туристи от ЕС и ще намали разходите по превалутиране.

Всяка от страните в общността има пряк интерес да не допусне външна агресия срещу територия на общата валута, защото това значително би отслабило еврото. Така че без да има пряко споразумение за обща сигурност, се получава общ интерес от защита на територията на Общността заради общата валута.

Участие в ядрото на важните решения на ЕС, които ще предопределят развитието на Общността. В тези сложни времена, България трябва да има глас във всяко ключово решение и да може да търси коалиции и партньорства за защита на националния и общностния интерес.

При глобална финансова криза лихвените проценти в еврозоната ще бъдат значително по-благоприятни за България в сравнение с България извън тази общност и това ще бъде ключов фактор за по-добро справяне с глобални рискове.

Запазването на сегашния валутен курс (1 EUR = 1.95583 BGN) е гарантирано от фиксирането му при включването в европейския валутен механизъм (ERM2), от приетите закони и решения на Народното събрание и от това, че формалното му определяне при влизането на България в еврозоната се базира на реалния курс в този момент, както и от единодушното гласуване, включително от представителя на нашата държава в Съвета на ЕС.

От датата на членство на България в еврозоната всички видове сметки ще бъдат еднократно, автоматично и безплатно превалутирани в евро. Още от първия ден на приемане на еврото титулярите на сметки ще могат да теглят от левовите си сметки само евро, независимо дали тегленето ще става чрез АТМ/ПОС устройство или в офис на банка. Също така през първите шест месеца от датата на въвеждане на еврото в България банките, а в населени места без офиси на банки - “Български пощи”, са задължени да обменят безплатно, в неограничено количество (За “Български пощи” с ограничение до 1000 лв. на ден без заявка и до 10 000 лв. със заявка) банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс. Българската народна банка ще обменя безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс.

Заплатата, която е определена в лева в трудов или граждански договор автоматично се обръща в евро от деня на влизането на страната в еврозоната. Например ако заплатата, записана в договора, която се дължи от работодателя е 1500 лв., то тя става 766.94 евро.

Не. Превалутирането е не само смяна на валутата в цената, но и смяна на номинала на цената по курс 1.95583 лева за 1 евро. Също така има предвиден преходен период - от 1 месец след решението на Съвета на ЕС за присъединяване към еврозоната до 12 месеца след самото присъединяване, през който всички цени задължително се обявяват едновременно в лева и в евро.

В месеците преди приемането на еврото всички търговци ще обявяват цени в лева и евро, но разплащането ще бъде в лева и когато се търси закръгляване на крайната цена, то ще бъде спрямо тази в лева. Възможно е след приемането на еврото на отделни места да има незначително повишение, но то би било основно при по-дребни стоки и услуги. Например кафе за 3 лв., по курса на превалутиране ще бъде 1.53 евро, но би могло някои търговци да определят нова цена от 1.60 евро. Също така обаче може да закръглят цената и на 1.50 евро.

Възможно е отделни търговци да използват преминаването към еврото като повод за увеличаване на цените, но това няма да е системен проблем. Конкуренцията ще елиминира бързо тези практики. На пазари, където конкуренцията не работи, това не е приложимо като извод, т.е. и сега, без евро, на тези пазари некоректните практики са възможни и често са реалност.

Националният статистически институт ще продължи да публикува индекси на потребителските цени (ИПЦ). Но всеки потребител или домакинство има своя индивидуална потребителска кошница, която ще поскъпне или поевтинее по различен начин от дадено средно измерване на инфлацията. Например индексът на малката потребителска кошница може да ви се стори “по-реален”, но все пак това ви дава само ориентир, ако не искате сами да следите и сравнявате цени преди и след приемането на еврото (например в супермаркети). Също така НСИ предоставя данни за инфлацията и по отделните категории стоки и услуги.

Цените на повечето стоки в България вече са много близки, а в някои случаи и по-високи от съседни страни, където е прието еврото. След въвеждането на еврото у нас непосредственото сравнение на цените ще бъде още по-лесно, което ще намали възможностите за вдигане на цените. Исторически, в други страни подобни опити за увеличения са били ограничени и част от тях са били спекулативни, но не и системни.

Това би било грешка, защото ще доведе до дефицити на стоки, някои от които много важни за домакинствата. Правителството следва да следи и не допуска незаконни практики, както и да предоставя достатъчно възможности на гражданите за достъпна информация за цените на различните стоки и услуги.

Законът за въвеждането на еврото в Република България определя задължителния период за това: Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва един месец след датата на влизане в сила на Решението за приемането на еврото. Няма никакви пречки това да започне и по-рано, като на много места вече в касови бележки и други документи се показват и сумите в евро.

Според разясненията на БНБ: Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането. Получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая (т.е. до цент) на базата на третия знак след десетичната запетая - ако той е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая (центовете) остава непроменен - закръглява се надолу; ако пък е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая (центовете) се увеличава с една единица - закръглява се нагоре. Така например двоен етикет на хляб, който в момента струва 1.70 лв., ще включва и цена 0.87 евро.

Вноската в капитала на ЕЦБ ще е в размер на около 102,5 милиона евро.

Както става ясно от разясненията по този въпрос на информационния сайт за еврото, България ще прехвърли малка част от немонетарните си активи, БЕЗ резервни позиции в МВФ и СПТ, в размер, който не е определен предварително, но БНБ оценява на около 960 милиона евро.

1. България ще получава реципрочен на участието си в капитала на ЕЦБ доход от прихода в евросистемата. Очаква се той да бъде около 1 млрд. евро на година.
2. ЕЦБ определя лихвените равнища, на които отпуска заеми на търговските банки в еврозоната. При различни кризи тези лихвени нива е очаквано да бъдат по-благоприятни в сравнение със ситуация, в която България е извън тази общност.

“Останалата част от резерва" продължава да бъде собственост на досегашния си собственик, а именно БНБ. Както и немонетарните пасиви на БНБ продължават да бъдат собственост на досегашните си собственици, които са българската държава, търговските банки и международни институции.

Подобно задължение за България ще възникне при членство в еврозоната. Въпросът е какъв е балансът между ползите и потенциалните разходи.

Първо, нека подробно опишем възможните негативи. Те са свързани не с Европейската централна банка, а с Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). При членство в еврозоната нашата страна трябва да внесе минимална вноска в ЕМС и да поеме ангажимент при нужда в бъдеще време да осигури допълнителни средства до определен размер. И направената вноска, и евентуалните допълнителни средства, имат за цел да подпомогнат изпаднали в затруднение страни от еврозоната. Първоначалният размер на вноската, който България трябва да внесе в ЕСМ е 833 милиона евро за 12 години, т.е. средно по 69.4 милиона евро на година. След което тя ще е изпълнила своя първоначален ангажимент и няма да прави нови вноски, освен ако не възникне проблем с някои от страните-членки на еврозоната. Ако такъв проблем възникне, тогава България ще има задължение да направи допълнителна вноска в ЕМС в размер, нужен за финансирането на съответната програма за фискално оздравяване на съответната страна-членка. Абсолютният максимум на тази допълнителна, над първоначалните 833 милиона евро, вноска, който изцяло изчерпва задължението на България към ЕМС, е още 6.457 милиарда евро.

Тези средства обаче остават собственост на България и само са дадени назаем на ЕМС и подлежат на възстановяване след приключване на съответната оздравителна програма. И като всеки заем носят доходност, която също се връща в България. И е много важно да се уточни, че и в момента сериозна част от резервите на БНБ всъщност са в държавни ценни книжа на други държави, т.е. предоставени заеми на тези държави.

При фиксираните лихвени проценти банките нямат право да променят договора за кредит, отпуснат в лева, едностранно заради превалутирането. Лихвеният процент ще остане същият, какъвто е бил в лева. Според закона, към датата на въвеждане на еврото, новият лихвен процент по договори за кредити с променлив лихвен процент не може да бъде по-висок от размера на лихвения процент по тях преди тази дата.

Също така банките са задължени да адаптират своите референтни лихвени проценти, използвани като база за левовите заеми, за да гарантират, че резултатното лихвено плащане в евро е еквивалентно на това в левове към датата на превалутиране. Т.е. при превалутиране няма да има промяна на лихвените проценти по кредитите с променлив лихвен процент.

Лихвите ще бъдат повлияни от замяната на референтните лихвени проценти от местните банки с EURIBOR (използван като основен в повечето страни от еврозоната, но не всички; т.е. той не е задължителен, но все пак най-вероятно постепенно ще замени сегашните референтни проценти на българските банки). Тъй като в момента например 3-месечният EURIBOR e около 2.5%, а референтният процент на българските банки е близо до нула процента, това би означавало тенденция за повишаване на лихвите по новите кредити. От друга страна задължителните минимални резерви на банките ще намалеят, което ще увеличи паричното предлагане и ще действа в посока на ниски лихви.