Ивайло Мирчев: Ще има автоматичен механизъм за компенсация при рязка промяна в цените на тока

28 януари 2022, петък Facebook Twitter Viber

В Министерския съвет се подготвя автоматичен механизъм, чрез който при екстремни цени на електрическата енергия и форсмажор да се определя конкретна компенсация, обяви в интервю за БНТ депутатът от “Демократична България” и зам.-председателят на парламентарната Комисия по енергетика Ивайло Мирчев. 

Механизмът ще бъде въведен с промени в Закона за енергетиката, които Мирчев се надява да минат бързо в парламента и мораториумът върху цените на тока, който, по думите му, е “ужасно решение”, да бъде отменен далеч преди края на срока му на действие – 31 март. 

“Вярвам, че до 1 юли и след това няма да има промяна в цената за регулирания пазар, защото няма аргументи за това”, каза още зам.-председателят на енергийната комисия в НС. Според него трябва да се приключи с покупката на електрическа енергия само за ден напред – “не може това да е 20% от сделките в Германия и 80% в България”. Трябва да преминем към дългосрочни договори, каза Мирчев и даде за пример собствениците на оранжерии. Те не биха се отказали да засаждат зеленчуци, както правят мнозина сега, ако има предвидимост на енергийния пазар и ако задейства автоматичният механизъм за компенсация.

Според Мирчев в енергийната ни система има достатъчно резерви, за да поддържаме цените адекватни. “Продължаваме да не можем да вкараме от Катар газ, който е 3 пъти по-евтин от руския, защото Бойко Борисов построи “Турски поток”, който е 3 пъти по-дълъг от газовата ни връзка с Гърция, а тя 6 години още не може да бъде построена”, каза Мирчев. 

На въпрос, защо с приетите промени в Закона за енергетика съставът на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) се намалява от 9 на 5 души, Мирчев отговори, че в Европа подобни регулатори варират от 1 до 9 души. Освен това регулаторите в КЕВР няма сами да вземат решения, а ще бъдат подпомагани от специализирана администрация. 

“Въпросът е има ли регулатори в България. Няма. Очакваме КЕВР да стане истински независим регулатор”, каза Ивайло Мирчев. И даде за пример как премиерът Борисов бе призовал Комисията за финансов надзор “да размаже физиономията” на собственика на “Еврохолд”, а Комисията за защита на конкуренцията след толкова години още не може да установи има ли картел в цените на горивата. 

Според Мирчев Еврокомисията отлично знае, че в България няма работещи регулатори и целта на новото управляващо мнозинство с реформирането им е да не може някой да звънне по телефона и да каже – тая компания ще я удариш, другата ще я щадиш.

Мирчев отхвърли обвиненията на опозицията, че с промените в изискванията за кадрови подбор на членовете на КЕВР управляващите слагат ръка върху нея. “Разширени са възможните компетенции, разширихме критериите, защото в този сектор някой винаги някъде е бил”, каза Мирчев. И като доказателство, че промените в биографичните изисквания за членове на енергийния регулатор не са правени за конкретни хора припомни как депутат от ГЕРБ е размахвал от парламентарната трибуна плик с името на Васил Щонов като предопределения нов шеф на КЕВР, а той дори не е подал документи за кандидатстване. “Единият кандидат за поста е на “Продължаваме промяната”, другият – на “Има такъв народ”, не знам дали са подходящи, ще ги изслушаме”, каза Мирчев. Но призна, че познава добре единия от кандидатите да оглави регулаторния орган – зам.-министърът на енергетиката Светослав Тодоров, който през 2017 г. е бил кандидат-депутат на “Да България” в Ст. Загора.

“Има хора и в КЕВР, и в Българския енергиен холдинг, и в Електроенергийния системен оператор, които обслужват определени интереси за милиарди. И Цацаров, и Гешев, ако си гледаха работата като главни прокурори, тази върхушка в енергетиката нямаше да действа”, каза Ивайло Мирчев. 

Депутатът призова и за създаване на орган, който да консултира и коригира общините при обявяваните от тях обществени поръчки, тъй като корупционният елемент там е много силен, а не всички имат и административен капацитет. Мирчев даде за пример уличното лед осветление, което в България често е некачествено. “В Европа няма под 5 години гаранция за улично лед осветление, а в България тя е 1-2 г. Не може всяка община да има експертиза за умното лед осветление”, каза Мирчев.