Първите 100 дни на районните ни кметове в София

19 февруари 2020, сряда Facebook Twitter Viber

В предизборната ни кампания всяка комуникация на Демократична България завършваше с увереността, че “София може много повече!”. 100 дни след встъпването в длъжност на 8-те районни кметове на Демократична България дойде моментът да погледнем какво повече могат да направят Красно село, Лозенец, Оборище, Овча купел, Слатина, Средец, Студентски и Триадица в първите си стъпки с нова управа? 

Повече свързаност с хората

Тези кметове искат да чуят и да разберат, за да могат да променят. Искат да знаят повече за тази улица и онази градинка. Затова правят Предколедна раздумка с кмета и всекидневни отчети във фейсбук (“Слатина”), издават седмичен бюлетин на администрацията (“Слатина” и “Триадица”), организират реални обществени обсъждания по важните въпроси (“Триадица”), поддържат активен разговор в създадената за това фейсбук група на кмета (“Лозенец”), участват в разходките за слепи на Time Heroes в Южния парк или основават нов Граждански съвет (“Овча купел”). 

“Първото, което ми направи впечатление, е скоростта, с която се движат нещата – тя съвсем не е онази, която би трябвало да бъде. Опитваме се да променяме правилата, да даваме по-кратки срокове, да отговаряме колкото може по-бързо на хората. Комуникацията с гражданите е това, което смятам за най-важно, защото в крайна сметка ние сме най-близко до тях като районна администрация и би трябвало да се вслушваме в техния глас, за да знаем от какво имат нужда и те, съответно, да ни разбират, когато предлагаме нещо защо го предлагаме.” – Георги Илиев, кмет на район „Слатина“

При сегашното устройство на администрацията, районните кметове нямат големи правомощия, но имат нещо, което отчетливо липсва на Столична община – намират се близо до реалния живот и до проблемите на районите. Ако се примири с недостатъците на административната уредба, районният кмет може да си остане и просто изпълнител. Ако обаче се възползва от близостта си до хората, той (или тя) може да се превърне в защитник на най-добрия интерес на района и в източник на адекватни и навременни решения.   

“Сред приоритетите ми е засиленият граждански диалог: районът вече има три приемни дни, ремонтирана зала, в която да се събира Общественият съвет на Триадица, както и техническа възможност съветите да се предават на живо онлайн. От ноември 2019 г. имаме и фейсбук страница, в която споделят полезна за гражданите информация, както и ежеседмичен отчет.” – Димитър Божилов, кмет на район „Триадица“

Докато чакат цялостната дигитализация на Столична община, осемте района решиха да създадат и собствено мобилно приложение, през което удобно: да споделят новини с хората от района си (нови услуги на администрацията, предстоящи ремонти, обявени обществени поръчки и т.н.), както и да правят допитвания до гражданите. Приложението е разработено от екип доброволци на “Да, България!” и с него вече е правено успешно електронно гласуване. 

Повече застъпничество за района 

Ролята на районния кмет е да отстоява интересите на района. Понякога тези интереси изискват от кмета да задава неудобни въпроси и да изисква отговорите, като в случая с “Лозенец” и казуса “Златен век”. Друг път означава да влезе в тежки преговори с главния архитект на Столична община, за да осигури терен за училище и детска градина, след преразпределяне на имоти, направено на ръба на мандата му (“Студентски”). Или да предложи първото за София районно обсъждане на столичния бюджет (“Слатина”), а после и да го изпълни (“Слатина”, “Лозенец”, “Оборище”, “Овча купел” “Красно село”, “Средец”), въпреки неспазения от страна на Столична община ангажимент.

“Заварих липса на концепция по отношение на потребностите на 100 000 човека.” – Росина Станиславова, кмет на район „Красно село“

Такова застъпничество е и искането на районната администрация в “Оборище” за това Столична община за назначи одит на даваните през предишния мандат общински жилища. Всяко от тези действия задава тона за един по-различен модел на управление, в което районният кмет е повече от изпълнител на централно спуснати приоритети, които често не отразяват реалните нужди на конкретния район. 

“Като районен кмет доста често давам предписания на собствениците на имоти да ги поддържат в добър вид. Има обаче един случай, който ме изуми, където се получава обратното – собственикът на един паметник ми дава на мен нареждания да го поддържам.  Собственикът е държавата, чрез областния си управител, който ми държи сметка в какво състояни е Паметникът на съветската армия. В кореспонденция сме по този въпрос. Надявам се те да се грижат той да е безопасен за хората. А най-добре е, естествено, да си го преместят, ако му намерят място.” – Трайчо Трайков, кмет на район „Средец“

Повече ред 

Редът може да се отнася за големи неща – да се захванеш с отдавна висящ проблем като липсващата кадастрална карта на цял квартал (“Студентски град” в район “Студентски”). Може и да е нещо наглед банално – като това да спреш практиката неформален “дилър” да регулира кой къде си слага щанда с мартениците и да въведеш прозрачна процедура за кандидатстване с ясни критерии (“Красно село”). Да вложиш последните пари преди края на годината за дигитализацията на архивите (“Средец”), за да превърнеш информацията си в актив. Да наредиш подадените по имейл сигнали да се завеждат официално в деловодството, защото сме в 21-ви век и да организираш нещата така, че деловодството да работи и в обедната почивка на гражданите (“Овча купел”). Да прегледаш къде изтичат парите без нужда и да направиш постъпки, за да пренасочиш сметките за капково напояване към “Зелени системи”, а тока за спирките – към ЦГМ, както би следвало да бъде (“Триадица”). Да започнеш да събираш режийни от търговските обекти в подлезите. Ако трябва да обобщим – да въведеш ред означава да се отнасяш към района като негов стопанин, а не като временно пребиваващ чиновник. 

“Един от големите ми приоритетите е да направя количествена оценка на това колко пари наистина ще са необходими, за да се приведе районът в европейски вид, улиците да са ремонтирани, тротоарите да са проходими, парковете да са реализирани, навсякъде да има пешеходни пътеки и огради, и градски транспорт. В момента, в който направим тази количествена оценка всъщност ще разберем на какво разстояние сме от един наистина хубав европейски град.” – Константин Павлов, кмет на район „Лозенец“

Повече предприемачески дух

Всички райони имат редица малки и големи проблеми, които изглеждат нерешими или с които просто никой не се е захващал. За част от тях решенията биха били само системни. С малко промяна в мисленето обаче, много от казусите на районите имат потенциала да се превърнат в добър пример. 

Ако поемеш район, намиращ се на челните позиции по недостиг на места в детските ясли и градини, а решение не се очертава, изходът е да започнеш да мислиш като предприемач. Опитваш да договориш частният инвеститор, строящ на общински терен да проектира помещения, отговарящи на изискванията за ясли, за да може районът ти да получи тях като обезщетение, вместо поредните апартаменти, за чиято поддръжка впоследствие не се намират пари (“Овча купел”). Или договаряш проект за детска градина с 4 групи и басеин да се превърне в градина за 6 групи (“Красно село”). 

Ако търсиш максимален ефект и не искаш да харчиш пари “на парче”, започваш да мислиш в мащаб. Така се оказва, че от бюджета по Програмата за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни можеш да осигуриш специализирани обучения за психолозите на детските градини и училищата, така че да подобри уменията им да работят с децата всекидневно (“Красно село”). 

Ако искаш да подобриш преминаването през подлезите, но подмяната на досегашното осветление се оказва твърде скъпа, започваш да търсиш иновативни технологии. Така намираш начин да осветиш 8 стълбищни пространства с насочен към стълбите LED лъч за по-малко от 2 000 лв. (“Триадица”).