Искане за налагане на вето върху ЗИД на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество

21 декември 2018, петък Facebook Twitter Viber

ДО

Г-Н РУМЕН РАДЕВ

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМИ ПРЕЗИДЕНТ РАДЕВ,

Ние, представителите на Демократична България, настояваме Президентът на Република България да упражни своето правомощие по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България и да наложи вето върху Закона за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ), приет от 44-то Народно събрание на 20 декември 2018г. Народното събрание на Република България абсолютно арогантно, демонстративно и в нарушение на фундаментални правни принципи създаде законови норми, с които се отрече едновременно от нашата принадлежност към ЕС, към общочовешките ценности, утвърдени в Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и от основни елементи на правовата държава, каквито са независимостта на съдилищата, неприкосновеността на частната собственост и презумпцията за невинност. Резултатът от това безпардонно поведение е създаването на инструмент, който позволява българските граждани, които не са извършили никакво закононарушение да бъдат лишавани от права по начин, който е неприложим дори към установени престъпници във всички други държави-членки на ЕС. Всичко това се случва, защото у нас политическото статукво отказва да реформира прокуратурата, поради което конфискацията в рамките на наказателното производство не работи. I. С приетия закон се създава възможност за политически репресии на неудобните лица С приетите изменения на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ) се ограничава независимия съдебен контрол и създава нова възможност за политически репресии на неудобни лица. Законът прави възможен следният абсурден сценарий: неудобно лице – поръчка, изпълнена чрез сигнал до прокуратурата – повдигане на обвинение – запориране на имуществото на лицето – проверка от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) практически без методология –– внасяне на иск за отнемане в граждански съд – отнемане без значение, че обвинението вече може да е оттеглено или наказателният съд да е установил, че проверяваното лице е невинно. Резултатът е, че едно лице, което не е извършило нищо неправомерно, може да се окаже обект на дългогодишна държавна репресия и отнемане на имущество. Това отношение към гражданите е атрибут на авторитарна, а не на демократична и правова държава! Според ЗПКОНПИ гражданската конфискация се случва в рамките на съдебно производство пред граждански съд, пред който могат да се разглеждат дела само между равнопоставени страни. КПКОНПИ е всичко друго, но не равнопоставена на проверяваното лице – ответник. Тя има зад себе си и ползва полицията, следствието, прокуратурата, НАП, ДАНС, Агенция „Митници“, общините, както и всякакви други органи, включително може да изиска съдействие от всякакви физически или юридически лица. Според ЗПКОНПИ съдът постановява своето решение въз основа на вероятности и предположения, което е много по-занижен стандарт спрямо този на наказателното право, изискващ доказване на виновност без всякакво съмнение и предоставящо на обвиняемия допълнителни гаранции. Отделно, гражданското производство у нас се развива при множество преклузивни срокове, които са кратки и, ако бъдат пропуснати, лишават проверяваното лице от възможност да защити своите твърдения. II. Законът нарушава правото на Европейския съюз С приемането на това извънредно законодателство българският парламент нарушава и правото на ЕС. Действащият ЗПКОНПИ и отмененият Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) нарушаваха Директива 2014/42 за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, която предвижда разширена конфискация само при влязла в сила осъдителна присъда за изрично изброени особено тежки престъпления. Тълкувателното решение на ВКС, срещу което е насочен настоящият закон, коригира продължаващото прилагане в неприключили съдебни производства на отменения ЗОПДНПИ съобразно Директивата. Българският законодател сега иска да коригира действащия ЗПКОНПИ, мислейки си, че така може да се пребори с Директивата. Това е невъзможно, защото Директивата има директно действие и всеки един български гражданин може да се позове на нея. Приетото законодателно изменение обаче може да създава условия за репресивно поведение на българската държава спрямо нейните граждани, за което представителите на КПКОНПИ дори няма да отговарят, защото така пише в закона (чл. 17 ЗПКОНПИ)! Обратно на твърдяното в мотивите към Законопроекта, в това законодателно решение са налице редица противоречия с Директива 2014/42/ЕС, както и с разпоредби на Хартата на основните права на ЕС, закрепващи относими основни права на частните субекти. В основата на тези противоречия е поставената в ядрото на уредбата по ЗОПДНПИ възможност за отнемане на имущество без наличие на осъдителна присъда за престъпление и откъсването на производството по закона от общите изисквания, гаранции и процесуален ред на разглеждане на мерки от наказателно естество. Подобна възможност не е уредена в Директивата 2014/42/ЕС, която предвижда необходима връзка с наказателно осъждане във всички посочени в нея мерки на конфискация и допуска като изключение в общия ред на наказателна конфискация по чл. 4 да бъде предвидено отнемане на имущество без да е налице наказателно осъждане, само при условие, че произходът на имуществото от престъпен източник може да бъде доказан с равностойни на наказателното производство средства. Дори да приемем, че Директива 2014/42/ЕС не изключва възможността за приемане на мерки на разширена конфискация, които не почиват на осъждане по наказателен ред, такива мерки остават в полето на прилагане на правото на ЕС и следва да зачитат както минималните изисквания на Директивата, така и висшестоящите норми на Съюза, в частност те следва да бъдат съобразени с Хартата на основните права. С оглед на това доколкото установява мерки на разширена конфискация, които по своето естество имат наказателен характер, без да обвързва тяхното прилагане със специфичните гаранции за правата на лицата при наказателно въздействие върху тяхната правна сфера, ЗИДЗПКОНПИ нарушава както минималните изисквания на Директива 2014/42/ЕС, така и редица разпоредби на Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС). С § 2 от Закона на практика се предвижда ретроактивно действие на предвидените в закона мерки на конфискация. Доколкото установената в българския закон конфискация е наказателна по съществото си санкция, то прилагането на новите правни норми към отношения, възникнали преди влизането му в сила, е несъвместимо с принципа на законност, определен в чл. 48, пар. 1 ХОПЕС и пряко противоречи на чл. 5, ал. 3 от Конституцията на Република България. III. Законът драстично нарушава стандартите за защита на неприкосновеността на частната собственост и на правото на защита, установени от Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека Законът нарушава неприкосновеността на частната собственост, установена съгласно чл. 17, ал. 6 от Конституцията, ЕКПЧ, вкл. Допълнителен протокол № 1 към нея (във връзка с аналогичната разпоредба на чл. 17, § 1 от Хартата на основните права на ЕС), доколкото въвежда национални правила за ограничаване на собствеността, които са несъвместими с принципите на правовата държава, прогласени в чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Той установява нетърпим от правото произвол от страна на държавата, защото позволява ограничаване и лишаване от собственост на лица без те да са извършили каквото и да е закононарушение, което без съмнение е непропорционална намеса на държавата в частната собственост. За подобен тип правна уредба България вече е била осъдена в Страсбург („Димитрови срещу България“ – 12655/09). Това очевидно не притеснява българския законодател, който не само не гарантира правата на гражданите, а създава условия за репресии и произвол. Регламентираната гражданска конфискация, независимо от наименованието си съставлява санкция, която по същността си има наказателен характер в светлината на практиката на ЕСПЧ, доколкото тя е обективно насочена към цели от наказателно естество и по същността си представлява форма на неблагоприятно въздействие върху правната сфера на частните лица, която по интензитет и тежест е съпоставима, а в някои случаи дори по-тежка от класическото наказателно въздействие, уредено в Наказателния кодекс и Наказателно- процесуалния кодекс. IV. Законът е приет в нарушение на всички минимални стандарти на принципа за прeдвидимост на законовите норми, присъщ на правовата държава Измененията в ЗПКОНПИ бяха внесени, разгледани и приети от Народното събрание в рамките само на 10 дни. Парламентарното мнозинство дори и не се опита да спази правилата и стандартите на законодателния процес – изготвената предварителна оценка на въздействието е изцяло бутафорна (половин страница), целяща да легитимира извънредното законодателство. Обществени консултации по законопроекта изобщо не бяха предвидени и проведени (а по закон те трябва да са най-малко 1 месец). Цялата процедура по приемане на този Закон не оставя съмнение за преследваната цел – пълно подчиняване на гражданите и бизнеса на интересите на управляващите. Самият закон се превръща във властови произвол облечен във формално-правен камуфлаж.

С уважение:

Съпредседатели на Демоктартична България – Обединение

Атанас Атанасов

Христо Иванов

Актуално

За нас

Партията

Вашите представители

Включи се

Новини и позиции

Медиатека

Искане за налагане на вето върху ЗИД на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество

Още новини

Медиатека

Позиции