Искане за вето по ЗИД на Административнопроцесуалния кодекс

30 юли 2018, понеделник Facebook Twitter Viber

ДО
Г-Н РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

              УВАЖАЕМИ ПРЕЗИДЕНТ РАДЕВ,

 Ние, представителите на Демократична България, настояваме Президентът на Република България да упражни своето правомощие по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България и да наложи вето върху текстовете от Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, приет от 44-то Народно събрание на 25 юли 2018г., с които се ограничава достъпа до правосъдие на български граждани и юридически лица, недопустимо се ограничава публичността на съдебния процес, създават се предпоставки за осъдителни решения без знанието и без възможност за  ответните лица да се защитят, а в редица немаловажни случаи е премахнат контрола за законосъобразност от ВАС по чл. 125, ал. 1 от Конституцията

Това е поредният законодателен акт на мнозинството в това Народно събрание, приет без обществено обсъждане и реална оценка на въздействието, съгл. Закона за нормативните актове, внесен от няколко депутата и с неясно авторство.  Със Закона се ограничава драстично достъпа на гражданите и организациите до правосъдие, въвеждат се непосилно високи и абсолютно необосновани съдебни такси и съществено се накърнява правото на справедлив процес, като се отстъпва от принципа за публичност на съдебния процес.

С приетите изменения многократно се увеличават съдебните такси в административния процес. Минималният размер на държавната такса за подаване на касационна жалба за гражданите се увеличава на 70 лв., а юридическите лица, които нямат публични функции  – 370лв. (§ 50 от ЗИДАПК). За физическите лица увеличнието е минимум 4 пъти, а за юридическите лица – над 7 пъти, като може да достигне до 900 пъти!!?.

Въвеждат се закрити съдебни заседания, при които граждани и медии не се допускат.

Всяко едно от тези решения противоречи на чл. 4, ал.1, чл. 56 и чл. 120 от Конституцията на Република България и чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека[1].

Правото на справедлив процес заема важно място в едно демократично общество, поради което конституционните норми, които го уреждат не могат да бъдат тълкувани ограничително или да “блокирани” посредством законодателни решения, които се създават фактически пречки за прилагането им.

Осигуряването на достъп до правосъдие и на справедлив процес е една от основните функции на правовата държава, една от най-важните “услуги”, които държавата дължи на своите граждани. Цената на услугата безспорно има влияние върху нейната достъпност. Ето защо, повишаването на дължимите такси ще доведе до ограничаване на конституционно гарантираните права на гражданите за достъп до правосъдие.

Рязкото увеличаване на таксите за обжалване на решения на административни органи е в унисон с желанието на управляващите за свръхдържава, която не подлежи на контрол от никого. В българските, а и във всякакви други условия, това води до тотален размах на корупционни схеми, подаръци за олигарсите, и в крайна сметка ще загубим милиарди, а схемите на властта ще доведат до дефицити, повишени данъци и унищожена природа. Защото държавните органи никъде по света не са безгрешни, а напротив – често се поддават на всякакви зависимости. Особено когато знаят, че няма пред кого да отговарят за действията си.

Не е случайно, че управляващата коалиция се чуди кои данъци и такси да увеличи – сумата на „идеите“ им вече надхвърля един милиард лева годишно. Защото са необходими средства за подготвяните кражби. Такива като Белене и много други. Недопустимо е законодателят да решава фискални въпроси, т.е. да събира повече приходи в бюджета, за сметка на правото на гражданите и организациите за защита на техните права и законни интереси.

Възможността на контрол върху решенията на държавните органи е напълно легитимен инструмент за ограничаване на произвола на властта, и той стои в основата на демокрацията и обществения контрол върху публичните ресурси. Изземването му ще означава своеволие и триумф на самодържавието. Известно ни е, че понякога се злоупотребява с обжалвания, нерядко и с цел рекет. Но тази практика не може да се премахне с тоталната забрана на конституционното право на гражданите да защитават правата си в съда. Със сигурност има по-ефективен подход за решаване на проблема. Например за засилване на независимостта и капацитета на съдебната власт, така че делата да се решават бързо, качествено и справедливо, вместо, както се предлага, държавните такси за обжалване на актовете на властта да се увеличават многократно.

Наред с това, в духа на максимата „има публичност на съдебния процес, (може) да има проблем за властта”, депутатите на ГЕРБ и т.нар. „патриоти” въвеждат закрити съдебни заседания, при които граждани и медии не се допускат.

Публичността на съдебното производство е основно изискване на правото на справедлив процес и включва провеждането на публични съдебни заседания, а не състои само  в обявяване и достъп до съдебните решения.

Целта на публичността е да защити страните от тайно правораздаване без обществен надзор и съдебен произвол, като от друга страна това е едно от средствата, с които се поддържа доверието в съдебните институции. Публичният характер на заседанията, съчетан с произнасяне на решението в открито съдебно заседание, служи за надлежно осведомяване на обществеността, особено чрез печата, както и за публичната видимост на съдебния процес, т.е. би трябвало да допринася за гарантиране на доверието в правораздавателния процес. Провеждането на съдебни заседания при закрити врати и е допустимо само в изключителни случаи и при ограничен брой случаи, като нито една от тези хипотези не е налице в оспорвания случай. Ето защо, оспорваното законодателно решение е предопоставка за произвол и безконтролност на публична власт, в ущърб на гражданите.

            Уважаеми господин Президент,

Призоваваме Ви да упражните конституционните си правомощия, да защитите от посегателство основното конституционно право на гражданите на ефективен достъп до съд и справедлив съдебен процес, и да наложите вето на текстовете в измененията на Административнопроцесуалния кодекс, подкопаващи устоите на правовата държава.

С уважение:
Съпредседатели на Демоктартична България – Обединение
…………………………………………
Атанас Атанасов
…………………………………………
Христо Иванов

[1]Съгласнопрактиката на ЕСПЧ нормата на чл. 6 от ЕКПЧ е приложима и в голям брой административните производства и процедури, засягащи правата и задълженията по публичното право (например Ringeisen v. Austria; Konig v. Germany).