Демократична България: Време е за нов обществен договор за отбраната

20 юли 2018, петък Facebook Twitter Viber

Срещата на върха в Брюксел преди седмица одобри изключително съдържателна декларация с решенията за развитие на НАТО. В основата им е по-същество „преоткриване“ на НАТО като отбранителен съюз на свободния свят, с признаване на роята на силата за защита на свободата.

При сегашната геополитическа ситуация, взрива на технологии и множество източници на нестабилност (вкл. активирането на хибридната война и кибер войната), се налага реален тест на основите на Алианса – разпознаване на заплахите, инвестиции, висока готовност за действие. Алиансът е по-силен, защото има разбиране за важността и спешността да се развиват способности с инвестиции на средства, а не да се разчита само на САЩ. Има все по консолидиран език по заплахата от поведението на Русия, рисковете от кибер и хибридни атаки. Важна е и волята за партньорство с други организации, преди всичко ЕС, както и развитие на партньорства със страните около НАТО, и в глобален план.

НАТО се фокусира върху възпирането и отбраната – създават се нови елементи в командната структура, спсобности срещу кибер и хибридната заплаха, силно се увеличава структурата на силите на НАТО с принос на страни като Полша, Румъния, Италия, Дания, Латвия, Естония, стартира се инициативата за готовност с фокус на културата за готовност. Сериозно внимание се обръща на ядрените ооръжия и противоракетната отбрана, които са елементи от възпирането и отбраната на най-високо ниво.

Съществени нови елементи след приемане на Стратегическата концепция през 2010 година са увеличаването на командната структура; инициативата за готовност (4х30), която е много по-дълбока и насочена към промяна на културата за поддържане на готовност (и това е над вече взетите решения за силите за бърз отговор и оперативната група с много висока степен на готовност); заявлението, че хибридни атаки могат да доведат до активиране на чл. 5 (предвиждат се и екипи за помощ на страните при поискване) – както бе направено за кибер заплахите преди това. Не на последно място е засиленото разузнавателно сътрудничество, което ще е предизвикателство за службите.

Декларацията по своята същност има духа на нова стратегическа концепция, защото след 2014 последователно развива оценката за заплахата и въвежда нови елементи за отразяването ѝ. Тази декларация макар да припомня, че Русия е била партньор и пак може да бъде, я характеризира като основен източник на рискове и заплахи за НАТО, както и осъжда агресивните ѝ действия срещу Украйна, Грузия, Молдова.

Важно за България е, че се поставя акцент върху Черно море, с очакване да се направи още много в този район, особено по морския и въздушен компонент. Подчертава се необходимостта от решително намаляване / изключване на зависимостта от руски системи и оръжия. Предлага се подкрепа в сферата на кибер и хибридните заплахи в рамките на НАТО. България не може да не отговори по инициативата за готовност и тъй като няма модерен боен кораб, а още по-малко бойна ескадрила, то ще трябва да обяви поне един батальон по НАТО стандарт за готовност, освен ограничените приноси към силите за бърз отговор. По плана за поддръжка на Главнокомандващия по операциите ще трябва да има сериозна работа по инфраструктурата ни, както и по съвместимост на системите за управление. Приемането на оценката за Черно море ще е голямо предизвикателство, защото ще изисква предприемане на действия с Румъния, Турция, а вероятно и с Украйна, и Грузия при участието на Военно-морското командване на НАТО по компенсиране на руското превъзходство. В този контекст е време да се постигне ротационно авиационно разполагане у нас и засилена активност в Черно море, което изисква координационен център, по възможност домакинстван у нас (след като другите страни в региона домакинстват множество структури на силите на НАТО).

Накратко – амбициозните промени към повече способности, готовност и допълнителна активност в Черно море ще провокират вероятно кибер и хибридни атаки, които ние трябва да овладеем (вероятно с използване на екипи от НАТО). Необходимо е бързо да преодолеем проблема с ресурсите и структурите, но и да развием нов тип лидерство.

Изключително важно е в светлината на взетите решения да преразгледаме Плана за нарастване на разходите за отбрана с цел да ускорим достигането на 2% от БВП по-рано – през 2020 година, да допълним този план с Национална програма за превъоръжаване при ясни параметри във времето (до 2030 година) и финасовия ресурс – 15 милиарда за постигане на съвместими и боеготови основни способности при ясен график за извеждане и реализиране (по възможност) на несъвместимите и трудни за поддържане способности от времето на Варшавския договор. На тази основа е важен и планът за развитие на човешкия капитал в отбраната за преодоляване на недостига на хора, повишаване на подготовката и мотивацията им (вкл. с достигане на средни нива на заплащане за ЕС), активно ротиране в НАТО и ЕС.

Решенията на срещата в Брюксел са основа за сериозна промяна в НАТО, а ситуацията у нас изисква още по-дълбоки промени с визия към 2030 година за една силна и интегрирана в НАТО и ЕС армия. Време е за нов обществен договор за отбраната, какъвто през 1999 г. – преди 20 години – бе приетата от Парламента Военна доктрина след широко обществено обсъждане и което доведе до фундаментални промени в отбраната.