Конкретни нормативни решения за осъществяването на реална лустрация се заема да разработи „Демократична България“. По време на кръглата маса с тема „Лустрация. Декомунизация. Памет. Незавършената реформа“, обединението представи основните акценти на стратегическа визия за справяне с тоталитарното наследство. Цялостната концепция ще бъде изработена през следващите месеци в партньорство с по-широка академична, експертна и гражданска общност.
Участниците в кръглата маса се обединиха около идеята, че справянето с последиците от тоталитарния режим е важно условие за изграждането на пълноценна демократична и правова държава. Изтъкна се, че ключови области от политиката, сигурността и икономиката остават под контрола на олигархични мрежи, свързани с бившия комунистически режим.
Представените мерки включват конституционни и законодателни промени, които да направят възможна решителната лустрация на две нива сред лицата, заемащи висши публични длъжности. Предлага се лустрацията да обхване както проверка за „чисто минало“ (липса на принадлежност към комуниститческите служби за сигурност, или заемането на ръководни позиции в комунистическата партия), така и проверка за интегритета на кандидатите, превенцията на зависимости, както и тяхната лоялност към демократичните ценности и принципи. Формите на лустрация могат да бъдат въведени чрез условията за неизбираемост и несъвместимост в публичното право.
Ключово предложение в концепцията е отпадането на давността за тежките престъпления, извършени по политически причини по времето на комунистическия режим и останали неразследвани. Създаването на специализиран отдел за разследване на тези престъпления с ясен мандат и публична подкрепа може да доведе до успешен завършек на тези производства.
Атанас Атанасов, съпредседател на „Демократична България“ откри форума като сподели:
„Темата за лустрацията е от изключително значение. Това е първата политическа идея на новото обединение след неговото създаване. През годините тя беше израждана в различни посоки, с нея тежко се спекулираше, ползваше се като политически инструмент, никога комплексно този въпрос не беше решен в българското общество. Ние, като политически представител на демократичната общност, чиято основна черта е антикомунизмът, сме длъжни да предприемем всички възможни действия, за да намерим механизъм този процес да започне отново. Действащата днес българска конституция, приета от мнозинството на бившите комунисти, имаше за основна цел да предпази комунистическата номенклатура да не понесе отговорност. През годините се направи опит отговорността да бъде прехвърлена от комунистическата номенклатура само върху нейния репресивен апарат. Това беше много подло и много удобно използвано – да бъдат вадени само определени досиета и да бъде фиксирано общественото мнение върху този или онзи. А комунистическата номенклатура през цялото време беше невинна.“
След него думата взе Христо Иванов, съпредседател на „Демократична България“, който ясно заяви:
„Тук ни събира темата за истината. Защото демокрацията не е алгоритъм за вземане на решения. Демокрацията може да бъде легитимна само ако е инструмент за търсене на истината. И именно затова днес сме тук. За да имаме реална демокрация в България – демокрация, която е на гражданите, а не срещу тях, трябва да почнем от темата за лустрацията. Защото тази тема е отговорът на въпроса: “Чия е властта в нашата република?”. Ако не си отговорим на този въпрос, нищо друго няма да можем да направим правилно и добре. Затова полагаме този въпрос като основен камък в нашето обединение.”
Иванов допълни:
„Тази тема е темата за скритата власт. Онази власт, която една номенклатура продължава да държи като своя, да държи срещу своите граждани – беше една от най-дълбоките характеристики на репресивния тоталитарен комунистически режим. И, за съжаление, и до ден днешен продължава да бъде характеристика на нашата фасадна демокрация. Тази номенклатура никъде не си е тръгвала. Виждал съм това на терена на съдебната власт, където тези хора успяха да продължат своя плацдарм и никъде да не дадат нито капка от контрола, който имаха върху самата идея за правосъдие в България. Те намериха механизмите и успяха да рекрутират нови поколения номенклатурчици по манталитет, по ценности, по разбиране за това как се упражнява властта, в чия полза се упражнява властта.”
Според Иванов необходимо е конкретно институционално нормативно решение, пред чието намиране не трябва да бъдат поставяни ограничения:
„Ако трябва да променим конституцията, да я променим. Не може в България да може политически да се променя конституцията, за да отменяме давността за преследване на реални и нереални престъпления, свързани с приватизацията, но за лустрацията, за реформата на прокуратурата да не можем да променяме конституцията.“
Участниците в кръглата маса подкрепиха и предложението за присъединяване към инициативата на няколко централноевропейски държави за създаване на независим Международен трибунал за разследване на престъпленията на комунизма. Обсъдено беше разбирането, че в публичната сфера следва да се изгради нетърпимост към всички форми на отричане на престъпленията на комунизма, включително чрез създаване на специални разпоредби, санкциониращи подобно поведение.
Владислав Панев, съпредседател на ПП „Зелените“ каза, че:
„Сред нашите политики основна е прозрачността в управлението, защото всичките мръсни сделки със зависимости във властта – държавна, медийна, икономическа – стават на тъмно. Колкото повече тези сделки се изсветляват, толкова по-малко остава поле за действие за „агентите на властта“. И трите партии в обединението сме на абсолютно на една и съща позиция по този въпрос. Проблемът е, че, когато бизнеси свързани с тъмната страна на властта например застрояват морето на първа линия или планините, те знаят, че са безнаказани. Също така – привилегиите на определени фирми, свързани с властта, означава на практика премахване на свободната конкуренция в цели отрасли. Това коства бягство на български предприемачи в чужбина. Колкото повече прозрачност има във властта, толкова по-добре.“
Още новини
Надежда Йорданова: Делян Пеевски олицетворява част от най-грандиозните и корпулентни корупционни скандали
Парламентът може да започне работа след избирането на председател, като отприщи бента на безобразията.
Докато ГЕРБ не спре да бъде гостоприемник на политическия паразит Пеевски, тази криза ще продължи
Да се обединим около друг председател на парламента, зад когото няма политическо мнозинство
Ако всички оттеглят кандидатите си и консенсусно целият парламент избере Силви Кирилов, това ще отпуши Народното събрание, иначе Борисов отказва да се разграничи от Пеевски
Общо събрание на МО Лозенец, 28.11.2024
Медиатека
Д-р Симидчиев в "Говори сега, 23.11.2024г.
Божидар Божанов в "Панорама"
Надежда Йорданова в "Лице в лице"
Позиции
Решение на Изпълнителния съвет на „Да, България!“ за избор на председател на 51-ото Народно събрание
Резолюция на Националния съвет на „Да, България!“ от 3 септември 2024 г.
Резолюция на Националния съвет на „Да, България! от 29.08.2024 г.