Сделката за ЧЕЗ трябва да бъде предотвратена

26 февруари 2018, понеделник Facebook Twitter Viber

Настоящият опит за разпореждане с българските активи на ЧЕЗ носи неприемливо висок риск от увреждане на националните ни интереси в енергетиката, икономиката и сигурността. Тази сделка е нетърпима за Българската страна и призоваваме тя да бъде предотвратена. Настояваме българските институции и политически сили на най-високо ниво да пристъпят към еднозначни действия за убеждаване на двете страни по настоящата сделка, за  рестартирането на продажбата на ЧЕЗ и за налагането на подход на избор на инвеститор, който е максимално съобразен със стратегическите интереси на страната ни и отговаря на минимални стандарти на прозрачност.

Необходимостта от предотвратяване на така предложената сделка следва както от това, което вече е известно за нея, така и от това, което тя не представлява.

В рамките на разигралите се в последните дни фарсови опити за кризисен PR около сделката с ЧЕЗ, стана пределно ясно, че тази сделка представлява пореден пример за маскиране на скандален или дори откровено незаконен краен приобретател зад сламен човек. По всичките си параметри сделката с г-жа Гинка Върбакова се нарежда в  дълга поредица подобни придобивания и схеми за заобикаляне на императивни норми на законодателството и приличието. Пълното разкриване на това кои реално са крайните икономически и политически бенефициенти на тази схема, как се финансира тя и пр., би било важно за изчистването на българския обществен и стопански живот от мафиотизацията, но не е необходимо, за да видим очевидното: тази сделка има всички външни белези на поредния гешефт, насочен към прикриване на поредния атентат спрямо публичните ни интереси. Това, само по себе си, е достатъчно основание за българската държава да си постави за цел да предотврати тази сделка.

Не по-малко важно основание в посока прекратяване е, че при предлаганата сделка няма не просто стратегически, но и дори минимално компетентен по отношение на функциите на придобиваните активи, инвеститор. Подобна сделка по никакъв начин не може да се впише в каквато и да било национална стратегия за оздравяване и развитие на енергийния сектор, каквато управляващите се опитват да ни убеждават, че прилагат.  Очевидно е, че от истинските режисьори на тази схема, на чешката страна е предложена приемлива цена за приключване на желаното от тях изтегляне от все по-неуютния български пазар и се разчита всичко да приключи с малко безплодно вентилиране в медиите и вдигане на рамене от българските институции.

Предотвратяването на тази сделка на този етап, разбира се, няма да бъде проста задача. Все пак, българската държава разполага с определен регулаторен и дипломатически ресурс, а подобна сделка далеч не е безспорна и от гледна точка на чешкото обществено мнение. Ето защо, считаме, че следва да бъдат положени всички легитимни усилия за недопускане на финализирането на сделката в настоящия й формат. Ако това не бъде ясно дефинирано като политическа цел и не бъдат предприети всички възможни легитимни стъпки в тази насока, ни остава ролята единствено на пасивни наблюдатели.

Изключително важен е и въпросът за действията и бездействията на българската държава по тази тема до този етап. Необходимо е да бъде даден ясен отговор как е било допуснато подобно положение и скриването на министър Петкова от сцената, и измиването на ръце с нея по никой начин не може да осуети този разговор. Не можем да игнорираме и индикациите за порочна активна или пасивна замесеност от страна на премиера. Достатъчно явно е, че при оставката на енергийния министър, ставаше дума за отказ от носене на отговорност за тази ситуация, от страна на г-жа Петкова. Доколкото става  дума за сделка на чуждо правителство, очевидно е, че проблемът на министърката не е, че познава г-жа Върбакова, а че знае какво се крие зад цялата схема. Изричното споменаване от г-жа Петкова, че цели да се избегне замесването на името на премиера и едновременното желание на Борисов да представи нейното решение като следствие на негов съвет, разкрива непохватно разигран опит за прикриване на неговата реална роля в казуса. Разкритията за допирни точки между семейния бизнес на г-жа Върбакова и фигури като Митко Каратиста, който вече беше публично обявен като „местен улеснител“, от страна на предишния мениджмънт на ЧЕЗ, само засилват съмненията. Пълна информация относно юридическите и финансовите аспекти на сделката не е публикувана, различни данни продължават да се оповестяват. В случай, че не могат да бъдат задействани механизми, които да гарантират обществения интерес и да създават увереност в обществото, че части от критичната инфраструктура на страната се придобиват и управляват компетентно, надеждно и прозрачно, то политическата отговорност за това следва да бъде понесена от Борисов и управляващото мнозинство. Заявката на Борисов за проверки от ДАНС, НАП, КЕВР и КФН е очевиден опит да се спаси сделката чрез отклоняване на фокуса на надигащия се публичен скандал и едновременно да се замаже обстоятелството, че тези ведомства вече месеци са стояли пасивни в този казус.

Важно е да подчертаем, че тези съмнения почиват на множество прецеденти, в които самата държава влиза в ролята на „Гинка”. Само през последните няколко седмици два подобни примера вече доведоха до поредица публични скандали – продажбата на „Общинска банка”и ситуацията около прикриването на свързаността по линията Цеко Минев, Юлен, ПИБ, Ски-асоциация. Преди това бяха опитите за рейдърство в оръжейния сектор, първо, посредством действия на министъра на икономиката, а вече и с приемането на извънредно законодателство (т.нар. Закон за вторично разграбване на КТБ на Пеевски, Цонев и Хамид). В същото време, за да замаже следите от поредната подобна сделка в миналото, държавата-Гинка продължава позорно  да „търси” турския доклад за Булгартабак. Все в тази поредица се вписват и казуси като избора на генерален директор на БНТ, който веднага след това инсталира реалния пълномощник на статуквото в национален ефир. Въоръжени с извънредни репресивни пълномощия, високопоставени Гинки се разправят пред очите ни с издателите на буквално всички значими опозиционни медии, с цел да няма кой да пита, например, какво стана с множеството разследвания в енергетиката, шумно започнати и тихо заметени под килима от същите Гинки в прокуратурата.

В този контекст, настояваме конкретно президентът  Радев, в ролята си на държавен глава с конституционни компетенции едновременно по отношение на националната сигурност и международната политика на републиката и като политик, който често експлоатира темата за борбата с корупцията, да свика КСНС по случая ЧЕЗ, на който да наложи координиран политически и институционален курс към убеждаване на правителството на Чешката република да се откаже от финализирането на тази сделка и рестарт на процедурата при условия, които осигуряват отчитане на българските икономически интереси и сигурност, включително и съобразяването на приоритетите, които ще бъдат утвърдени със предстоящото приемане на Енергийната стратегия. Постигането на тази цел следва да не се ограничава с аргументи за формална законосъобразност или някакво бъдещо (и много малко вероятно) доказване от българските институции за това кой конкретно стои зад  предлаганата сега схема. Българската държава следва да използва всички средства на дипломацията си на двустранно и европейско ниво, за да убеди чешката страна да отчита по целесъобразност в своите действия насъщните интереси на една приятелска страна-член на ЕС, която в момента е и председател на Съвета на европейския съюз.

За тази цел следва да бъде договорен институционален формат за текущо координиране на действията на институциите и осигуряване на необходимата прозрачност и отчетност, например, чрез формирането на нарочна парламентарна комисия. Подобен формат би осигурил и най-добър механизъм за координиране между процеса на изработване и приемане на Енергийната стратегия в парламента и дипломатическия диалог с чешките партньори.

Изключително важно е президентът да посредничи при формиране на политически консенсус, че за нов енергиен министър може да бъде избрана единствено фигура, която е в състояние  да гарантира провеждането на подобен курс на действие и привлече необходимото обществено доверие в този контекст, както и по отношение на една цялостна реформа на енергийния ни сектор по посока изсветляване, налагане на пазарна конкуренция и визия за модернизация на сектора и осигуряване на енергийния суверенитет на страната ни.

Наред с всичко това, призоваваме конкретно да бъде публикуван пълният протокол от разговорите между нашия премиер и премиера Бабиш, с оглед осветляване на реалната роля на Борисов по казуса.

В заключение, този казус е пореден пример за това, че в България има цялостен и дългогодишно налаган модел на мафиотизация на управлението, който достигна своята кулминация в дейността на двете вероятно най-успешни Гинки на завладяната ни държава – дуото Борисов-Пеевски. Този модел води до конкретни щети за икономиката на страната, благосъстоянието на всеки български гражданин и подрива самите основи на държавността, гражданските свободи и националния суверенитет. Трябва да бъдем напълно наясно, че ако в този казус обществото не успее да наложи зачитането на националните ни интереси, това ще има за последица, че подобна пошла схема ще бъде приложена и по отношение на АЕЦ Белене, с което ще бъде прокарано не просто обсебването на поредната многомилиардна порция публични ресурси, но и дългосрочното отчуждаване на още един дял от енергийния ни суверенитет в полза на Путинския режим.

В крайна сметка, докато обществото ни не успее да смени това управление (и номиналната му опозиция) с реална демократична управленска алтернатива, моделът на завладяване на държавата от Гинките няма да може да бъде елиминиран. В този смисъл, това е поредният казус, който ни дава повод да потвърдим позицията си за нужда от формиране на силен съюз от про-демократичните и анти-корупцционни политически сили за предизвикване на предсрочни избори и рестарт на държавността в България.