През изминалите години България пропиля много време и ресурс, без да отбележи съществен напредък при въвеждането на електронно управление. Кризата обаче доказа огромната важност на дигиталните комуникации и технологии. Много от нещата, които с години не бяха направени, сега започнаха да се прилагат по спонтанен и донякъде хаотичен начин. Докато се справяхме с условията на извънредно положение, страната направи големи крачки в електронизацията на широк спектър от дейности, без обаче да вложи необходимата планомерност и систематичност. 

Предстои ни период на живот в условията на продължаваща заплаха от разпространение на COVID – 19. България ще трябва да се адаптира към този риск и да бъде в готовност гъвкаво да прилага противоепидемични мерки за физическо дистанциране, като същевременно запазва в максимална степен икономическата и социалната активност. За да си осигури възможност за подобен гъвкав подход, България ще трябва да продължи с ударното въвеждане на дигиталните технологии в работата на институциите. 

Ясно е, че успешното икономическо възстановяване на страната ни ще зависи в огромна степен от бързата технологична модернизация и, преди всичко, от дигитализацията на икономическия и социалния живот. Икономическата криза ще доведе до дълбоко преструктуриране на икономиката и в тази нова реалност страните, които създадат максимално добри условия за възползване от дигиталните технологии, ще имат сериозно предимство. 

Ето защо, изключително важно е България да възприеме целенасочена политика по бърза дигитализация като централна част от продължаващите си противоепидемични мерки и усилията си за бързо икономическо възстановяване. Това трябва да стане въз основа на цялостен план, който отчита както добрите международни практики, така и конкретните условия у нас. 

Демократична България предлага такъв план. Целта му е да постигне скок във въвеждането на електронно управление в рамките на 6 месеца, като при това се гарантира системност и устойчивост на този процес. Готови сме да предоставим и по-нататъшна експертна помощ при неговото прилагане.

Реализацията на плана е основана на няколко приоритета, които да отговорят на потребностите и очакванията на българското общество. По-конкретно – разработен е подробен пакет от предложения, включително технически изисквания и нормативни промени за: 

  • стандартизиране на процесите по електронна идентификация и подписване, включително въвеждане на електронна идентификация за лесен, бърз, дистанционен достъп до електронни административни и здравни услуги; изграждане на готови компоненти за идентификация и подписване;
  • прозрачност и проследимост на всички разходи, свързани с актуалните кризисни мерки, вкл. създаване на публичен електронен регистър на обществените разходи и на бизнесите и лицата, получили достъп до различни мерки за подкрепа – в реално време и в отворен формат; 
  • осигуряване на електронно кандидатстване по всички антикризисни програми;
  • създаване на централизирана платформа за данни с цел подпомагане на работата на националния оперативен щаб; 
  • осигуряване на кризисен контактен център;
  • технологична и нормативна рамка за отдалечени заседания на колективни органи;
  • подобрени възможности за въвеждане на реално електронно здравеопазване, вкл. електронна рецепта и телемедицина
  • електронни услуги, вкл. електронни административни услуги и електронно правосъдие;
  • дистанционно обучение в училище, включително оценка на досегашното дистанционно обучение и изграждане на капацитет за работа с наличните инструменти и обучение на всички участници в процеса. 

Стандартизиране на процесите по електронна идентификация и подписване

С оглед кризата и повишеното търсене на електронни административни услуги станаха по-видими проблемите, възникващи поради липсата на стандартизирани средства и подходи за електронна идентификация и електронно подписване на заявления. С оглед на това предлагаме реализирането на следните спешни стъпки:

1. Нормативни изменения

Чл. 22, ал. 5 от Закона за електронното управление да бъде изменен както следва: “При подаване на заявления за електронни административни услуги от физически лица, които са се идентифицирали електронно по реда чл. 5, ал. 2, електронните изявления могат да се подписват с усъвършенстван електронен подпис.”

Това ще позволи подаване на заявление не само с квалифициран електронен подпис, а и с други средства: удостоверение (X.509), издадено от държавен орган, ПИК, еднократен sms код и други. За много услуги квалифицираната форма не е необходима. В разясненията относно прилагането на Регламент (ЕС) 910/2014 Европейската комисия изрично посочва, че държавите членки определят дали и за кои услуги е необходима квалифицираната форма.

2. Изграждане на готови компоненти за идентификация и подписване

Държавна агенция “Електронно управление” трябва да възложи на системния интегратор разработването на стандартни софтуерни компоненти за подписване с:

  • КЕП
  • Облачен КЕП
  • X.509 сертификат и съответния частен ключ, инсталирани в браузър
  • УЕП по т. 3
  • ПИК
  • еднократен SMS код

Аналогично трябва да бъдат разработени стандартни компоненти за интеграция със системата за е-автентикация.

Компонентите трябва да включват както подписването, така и верификацията на подписа. 

Компонентите трябва да са разработени за най-често използваните програмни езици и да бъдат налични в хранилището на https://github.com/government 

3. Издаване на усъвършенствани електронни подписи

Държавните органи трябва да могат да инициират издаване на усъвършенстван електронен подпис на физически лица в лично качество. За целта:

  • ДАЕУ трябва да възложи изграждане на мобилно приложение и услуга за подписване, при която частен ключ се съхранява в мобилното устройство, което комуникира с услугата за подписване с цел получаване на заявки за подписване и изпращане на вече подписаните заявки;
  • служителите, обслужващи граждани в определени администрации, в т.ч. общински, трябва да могат, след потвърждаване на идентичността на гражданите, да подават в централизирана система заявление за издаване на УЕП на база на ЕГН и генериран в мобилното приложение код.

3. Надграждане на системи

Всички системи за електронни административни услуги, в т.ч. тези на Агенция по вписванията, НАП, Агенция Митници, МВР и общините, както и системата за електронно връчване, трябва да бъдат надградени, за да интегрират компонентите по т. 2.

Системите за електронни услуги за юридически лица трябва да бъдат надградени така, че да приемат квалифициран електронен подпис на физическо лице, като извличат представителната власт автоматично от Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ, съответно регистъра Булстат.

Системата за електронна автентикация трябва да бъде надградена с възможност за идентификация с УЕП по т. 3.

Надграждането с такива компоненти може да бъде изпълнено чрез директно възлагане поради малкия обхват, за да се избегне забавяне.

Дигитални кризисни инструменти

Ефективността на кризисните мерки и тяхното възприятие от обществото се сблъскват с много несъвършенства на прилагането им. Ето защо ключови процеси трябва да бъдат електронизирани, като това в максимална степен замести настоящите ръчни и хартиени стъпки по прилагането на мерките.

1. Публичен електронен регистър на обществените разходи, свързани с кризата, и на бизнесите и лицата, получили достъп до различни мерки за подкрепа – в реално време и в отворен формат 

Всички разходи – както на централно, така и на общинско ниво, трябва да бъдат отчитани в отворен електронен регистър. До изграждането на регистъра, правилата за отчитане на разходите трябва да предпоставят възможността за прехвърляне на всички данни в регистъра, когато той е въведен в експлоатация.

Регистърът трябва да включва информация за всички юридически и физически лица, възползвали се от всеки вид кризисна помощ. Данните на физическите лица трябва да бъдат анонимизирани в публичната част на регистъра. 

В регистъра трябва да бъдат вписвани и средствата, разпределени от Българската банка за развитие.

Регистърът трябва да е достъпен, в т.ч. отворен, машинно-четим формат в реално време.

2. Електронно кандидатстване по всички антикризисни програми

Кандидатстването по всички антикризисни програми трябва да може да става по електронен път, в структурирана форма. След одобрение и изплащане на средствата, данните трябва да се прехвърлят в регистъра по т. 2.

Кандидатстването трябва да е възможно с всички налични средства за електронна идентификация, преди изпълнение на мерките за стандартизиране на идентификацията и подписването. Квалифициран електронен подпис не трябва да е единственият вариант за кандидатстване.

След кандидатстване, статусът на заявлението трябва да бъде проследим в реално време, както и да бъдат видими ориентировъчни срокове за одобрение и изплащане на съответните средства.

3. Централизирана платформа за данни, която да подпомага работата на националния оперативен щаб

Националният оперативен щаб трябва да разполага с данни в (максимално близко до) реално време, които да го подпомогнат във вземането на решения. Трябва да бъде изградена платформа за агрегиране и визуализиране на данни, интеграция със съответните източници както и методология за събиране и въвеждане. Някои такива набори от данни са:

  • направените тестове и техните резултати във всички лаборатории в страната;
  • данни за пациенти, потърсили лекарска помощ със симптоми и съмнения за COVID-19;
  • съпътстващи заболявания на хоспитализирани пациенти с COVID-19;
  • напускащи големите градове автомобили, отчетени от преброителните камери на АПИ;
  • данни за съставените актове за административно нарушение във връзка със заповеди или актуални нормативни актове;
  • данни от мобилното приложение ViruSafe;
  • данни за заетостта и разпределението на служителите на Министерството на вътрешните работи.

4. Технологична и нормативна рамка за отдалечени заседания на колективни органи

Необходима е технологична и нормативна рамка за провеждане на отдалечени заседания на колективни органи – както в публичния сектор, така и в частния, когато става дума за правно-значими заседания. Направили сме конкретни предложения към Народното събрание, описани в детайли ТУК.

Предложихме как технически да се  реализира дистанционното участие и гласуване в Народното събрание – Приложение 1 към документа, който ще намерите ТУК.  

5. Осигуряване на кризисен контактен център

Трябва да бъде създаден единен контактен център за въпроси на граждани относно всички аспекти на кризисните мерки:

  • какви са актуалните ограничения;
  • какви програми съществуват за облекчение и подпомагане на гражданите и бизнеса;
  • какви електронни услуги са налични и как могат да бъдат използвани.

Контактният център трябва да отговаря по телефон, имейл или в уеб-базиран чат.

Отговори на често отправяни към контактния център въпроси трябва да бъдат публикувани в единната информационна точка (coronavirus.bg) и популяризирани в рамките на брифингите.

Електронно здравеопазване

Ключови елементи на електронното здравеопазване трябва да бъдат въведени приоритетно. 

1. Електронна рецепта

Електронната рецепта може и трябва да бъде въведена в най-спешен порядък. За целта трябва да бъде създадена информационна система, до която да имат достъп лекари, фармацевти и пациенти и която да позволява лекар да въведе рецепта в системата, заедно с лични данни на пациента, а при отиване в аптека, фармацевтът да може да визуализира на екран на компютър или мобилно устройство актуалните рецепти на пациента (напр. на база ЕГН + номер лична карта).

Защитата на данните е ключова при изграждането на такава система, поради което следните минимални мерки трябва да бъдат приложени:

  • анонимизиране на рецептата след отпускането на лекарствата;
  • съхранение на личните данни за търсене (ЕГН, номер на лична карта) в трансформиран вид;
  • многофакторна автентикация на лекари и фармацевти.

Системата трябва да позволява и оптимизиране на процеса по изписване и отпускане на лекарства, заплащани от НЗОК. Протоколите от специалисти и експертни комисии трябва да се създават в електронен вид в системата, като последващото им одобрение от РЗОК или НЗОК трябва да става също по електронен път в определен срок, без да се налага гражданите да отиват физически в РЗОК/НЗОК. При неспазване на срока, протоколът трябва да се счита за одобрен. Последващата рецепта, издадена на база на протокола, трябва да се генерира автоматично и само да се потвърждава от личния лекар, без да има нужда пациентът да отива до личния лекар.

Системата трябва да позволява интеграция на медицински софтуер, така че да стане автоматично неразделна част от работата на всеки потребител на съответния медицински софтуер.

2. Телемедицина

Необходимо е издаване на ясни препоръки и изисквания за прилагането на телемедицината, в т.ч. чрез мобилни приложения или други онлайн платформи.

Правната и техническа несигурност за прилагането на телемедицина е основна пречка пред нейното по-масово навлизане. Министерство на здравеопазването трябва:

  • да издаде наредба, фокусирана върху правата и задълженията на здравните специалисти при използване на телемедицина;
  • да формулира критерии към системи/приложения, предоставящи услуги по телемедицина, както и въпросници за самооценка на съответствието в тези критерии и списък със системи/приложения, декларирали, че отговарят на съответните изисквания; 
  • да обобщи добрите практики за работа чрез телемедицина и да ги комуникира към здравните специалисти.

Електронни услуги

Комуникацията между граждани, бизнес и институции трябва да е възможна изцяло дистанционно. Това означава, че трябва да бъдат достъпни електронни услуги във всички области на обществения живот.

1. Електронни административни услуги

Съгласно действащото законодателство, всяка административна услуга трябва да бъде предоставяна и по електронен път. За да бъде спазен законът, администрациите трябва да започнат да приемат заявления за всички услуги чрез системата за електронно връчване, а бланките за заявленията на услугите да бъдат налични както на интернет страницата им, така и в Интегрираната информационна система на Държавната администрация.

Интернет страницата на всяка администрация трябва ясно да посочва какъв е процесът на заявяване по електронен път чрез системата за електронно връчване или през специализираната ѝ система за предоставяне на електронни административни услуги.

Държавна агенция “Електронно управление” трябва да надгради системата за електронно връчване, като добави специални реквизити при връчване на заявления за административни услуги и съответните отговори и да следи за откази за изпълнение на услуги или неизпълнение на услуги в срок, като в резултат на това прави предписания към съответните администрации.

Централизираната система за общински услуги на Държавна агенция “Електронно управление” трябва да бъде надградена, за да отговаря на актуалните изисквания и да бъде внедрена в кратки срокове във всички общини.

2. Електронно правосъдие

В Закона за съдебната власт и в процесуалните закони е уредена възможността на съдилищата да извършват  удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма. Практическото приложение на тези възможности обаче е все още силно ограничено, а за някои органи на съдебната власт, de facto не съществува. 

Необходимо е да се ускори процесът по техническо свързване на всички съдилища с Единния портал за електронно правосъдие, тъй като към настоящия момент част от най-натоварените съдилища като Върховния административен съд, Административен съд – София град, Софийски районен съд и др. все още не са свързани с Портала. 

Процедурите за регистрация в Единния портал за електронно правосъдие и за достъп до конкретно електронно дело следва да се електронизират, така че да бъде възможно заявленията за регистрация и за достъп да се подават и в електронна форма по електронен път, без да бъде задължително подаването им в съответния съд на място, на хартия и лично или от нотариално упълномощен представител.

Необходимо е спешно да започне активна подготовка за прилагането на изискванията за електронни дела от Закона за съдебната власт и изпреварване на сроковете, предвидени в закона.

Дистанционно обучение в училище

  • Оценка на дистанционното обучение досега и одит на информационната сигурност и защитата на данните. 
  • Осигуряване на постоянна поддръжка, техническа подкрепа и технически средства за преподавателите. 
  • Изграждане на капацитет за работа с наличните инструменти и обучение на всички участници в процеса. 
  • Осигуряване на технически средства и свързаност за учениците, за които има риск от отпадане от дистанционния обучителен процес. 

Предстоящи събития

Няма намерени резултати

Последвайте ни