За честта и достойнството на демокрацията

06 юли 2020, понеделник Facebook Twitter Viber

В последните няколко седмици властта в България е разтрисана от немислими скандали – снимки от будоара на премиера, атака върху правителството от бивш криминален олигарх, контакти на министри с организираната престъпност, аферата „Осемте джуджета“, произвол на прокуратурата, изсмукани от пръстите обвинения към невинни граждани, които падат в съда. За всяка нормална държава те биха били в сферата на политическата фантастика, демонстрирайки тежкото срастване на държавата със задкулисието – а това би довело до серия от оставки. Такива обаче няма, а и кризата е толкова дълбока, че не може да се поправи с отстраняването на един или друг министър: затова Демократична България вече поиска оставката на целия български парламент и предсрочни избори.

Има обаче един малък скандал с особен статут: става дума за статията във в. “Труд” с нахалното заглавие „За чистотата на духа и търговията с медийни услуги“. В характерния издевателски и брутален стил на кафявите медии там, по модела на ганьовското „цапане“, се създава мръсен и хлъзгав хибрид от публично обвинени хора, които нямат нищо общо един с друг. Сипят се брутални инсинуации, без каквито и да е доказателства: с неподражаем език се говори за „поредния вой на група хрантутници на българските организации на Сорос“, за плеяда „сладури с нежни души“ за „някакви Копринки, Марийки и Пирозовки“, за „професори с пришити звания“, за оплюващи властта художници, издатели, учители… Всички за удобство са прикачени към издателска група „Икономедия“ и фондация „Америка за България“. Не е нужно да казваме, че доказателства за обвиненията няма. Този стил е познат, него кафявите медии го създават от средата на 90-те години, политиката на постистина го усили, той неколкократно се е насочвал и към Демократична България. Тъжното е, че българското общество сякаш е свикнало с него и го търпи – въпреки неговата гражданска, публична и политическа нетърпимост.  

Новото обаче е, че този път статията не е анонимна, а е подписана. Под нея стои името на Вежди Рашидов, депутат от ГЕРБ, бивш министър на културата, настоящ председател на Комисията по култура и медии на парламента. Езикът на кафявите медии е получил авторство: и автор е не някой друг, а представител на най-висшата българска институция. Това превръща личната вендета на Рашидов в послание, подписано от самото Народното събрание в лицето на председател на своя възлова комисия. На всичкото отгоре там многократно се призовава духът на Главния прокурор и всичко завършва с недвусмислени закани. С други думи, сливането на държава и институция е получило видим, публичен образ в сливането на езика и етоса на Парламента с нетърпимия език-бухалка на лъжите, оплюването и цапотенето, превърнал се в грозни, държавни закани. Парламентът е започнал да говори като мутра.  

Обидени са мнозина – и конкретните личности, които са споменати поименно, а понеже става дума за творци, учени и учители – и българската култура и образование като цяло. Но има една по-важна обида и тя засяга всички български граждани. Тя им казва в очите, че държавата няма намерение да уважава истината и свободата на словото и ще се разправи с всеки опит за самостоятелност по брутален начин, с всички средства, че няма да има разлика между личните врагове на г-н еди-кой си и враговете на „държавността“. 

Подобен политически и езиков жест е скандално накърняване на самата демокрация и идеята за гражданство. Той символизира, че незачитането на основни права и свободи, незачитането на достойнството на отделния човек и на българските граждани като цяло се превръщат пред очите ни в официална кафява политика. Пред нас е видимият връх на айсберга от личен произвол и сливане на лични и държавни интереси, цветисто избликнал в езика на сутрешен махмурлия.  

Както казахме, това не засяга само г-н Рашидов и неговите дребни интереси: то засяга институцията на Народното събрание. Това е още една причина да смятаме българските народни представители за  недостойни да се наричат с това име: затова и Демократична България е поискала вече оставката им. 

Настояваме Рашидов незабавно да напусне поста, който заема – „председател на Комисията по култура и медии“: това, което той прави, е несъвместимо и с културата, и с медиите. 

Обръщаме се днес не само към онези, които ни симпатизират, а и към всички достойни български граждани: нека създадем атмосфера на абсолютна нетърпимост към парламентаристи като Рашидов, към публичен език и закани като тези. Те са обида за честта и достойнството на демократичния ред.