Вместо модерна държава имаме власт на зависимостите, корупцията и омертата

18 юни 2020, четвъртък Facebook Twitter Viber

Без съмнение, разпространените снимки са отвратителна намеса в личния живот на премиера. Те съдържат в себе си елемент на заплаха и вероятно шантаж, което е недопустимо. Това действие отразява ново ниво на разпад и поквара на политическия ни живот. Нещо, на което трябва да се противопоставим, преди да е станало необратимо.

Същевременно, това, което се случва е израз и на една много по-дълбока патология: ние сме оставени без институции, които да могат ясно, с уважение към човешкото достойнство и без съмнение в своята независимост да ни отговорят на изключително важния въпрос дали става дума за монтаж или показаното отразява реалност.

Не искам да гледам интимния живот на премиера, но и не искам да извръщам поглед, да пропусна необясними парични потоци. В нормална ситуация, щяхме да се съгласим да не ставаме съучастници на тази гадост и да оставим на институциите да свършат клиничната работа и да ни дадат всички необходими отговори. Но институции няма. Тази патология блокира всяка възможност за оздравяване на обществения ни живот, освен под формата на ново задкулисно споразумение за Омерта.

Дългогодишното отслабване на институциите, а в последно време и превръщането им в откровени бухалки, доведе до това, че българският обществен живот е доминиран от неотговорени въпроси. И всеки неотговорен въпрос е компромат в нечии ръце, с чиято помощ се реализира влияние. Така, вместо модерна държава, в която управлението произтича от демократично овластяване, имаме власт на зависимостите, корупцията и омертата. Днес този модел преминава на нов етап на същестуването си, за да оцелее и да се укрепи. Това произвежда сътресения, като всеки ремонт. Но със сигурност не води до промяна на същността.

Към развитието на тази патология и този модел Борисов има пряко отношение. Който и да стои зад пускането на тези снимки, каквито и да са непосредствените му цели, едно е сигурно, това, което сега застига Борисов като бумеранг е собственото му наследство.

Да кажа пак: не зная какво точно от записа и снимките е конкретна реалност, но общата картина на властта, която се очертава от всичко това е ужасяващо истинна. Властта у нас почива на тоталното опростачване, тя е африкански вожд, който никога не се отдалечава патлака си и от възможността за физическа разправа, псува, договаря операции и удари на опонентите си, търпи ответни атаки, от чекмеджетата му се сипе корупционна плячка, обкръжен е от политически нули, които презира, и сенчест антураж от нощни пеперуди, алчни авери и продажни гавази…

А ние сме обречени да се давим в това все по африканско тресавище от гадост, в което единственият начин да се държиш на повърхността е да избираш на чии очевидни лъжи, полуистини и манипулации да вярваш. Към кое племе от озлобени пропагандоиди да се присъединиш. Или да потънеш в безсилно отчаяние и безизходен гняв и бягство. Измислили сме толкова видове бягство…

И докато не намерим сили да си кажем “институциите, глупако!” и не си наложим да се ангажираме активно с тяхното изграждане и укрепване, само ще става по-зле. Знам, че следва репликата “ама това е много сложно”, “далече е от ежедневието на хората”, “стига с тази съдебна реформа” и пр. Обаче, разликата между племето и нацията, между пещерата и цивилизацията е една: институциите. Тази разлика изисква усилие. Институциите изискват усилие.

Говоря за усилие за реална съдебна реформа, за дълбоко оздравяване на регулаторите, за изчистване на службите, за катарзис на медиите. Говоря за премахване на институциите-бухалки и възстановяване на гарантираната частна собственост и честна конкуренция на пазара. Говоря за върховенство на правото, без което ще имаме върховенство на корупцията и компромата. За усилието да се обединим около разбирането, че без модерни и силни институции няма да има нито просперитет, нито държавност, нито достойнство, нито свобода.

Демократична България има конкретни решения на тези задачи. Създадена е около волята да превърне модернизацията и здравите институции в основен свой фокус.

Така че: институциите, глупако!

Идват избори…

Коментарът е от фейсбук профила на Христо Иванов.