Неограничена възможност на прокуратурата за намеса в стопанския оборот и за груба репресия на бизнеса прие на първо четене Комисията по правни въпроси на 44-то Народно събрание. Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет, беше гласуван на 14 март 2018 г. За пореден път, законотворците създадоха предпоставки за произвол на властимащите, вместо да изработят правни норми, които да уреждат адекватно и устойчиво реални проблеми в обществените отношения. Казано по друг начин – предвижданите промени, тяхната философия, ще доведат до риск с предвидими последици – търговските отношения да попаднат в „черната дупка“ на българското правораздаване, каквато е нереформираната прокуратура.
В мотивите към Законопроекта се твърди, че се целят “изменения, свързани със законодателната рамка за така наречените “корупционни престъпления”, като се създадат предпоставки наказателноправните норми да се прилагат симетрично както за длъжностни лица от публичния сектор, така и за длъжностни лица от частния сектор.
На практика, обаче, са предложени разпоредби, съгласно които всяко неизпълнение на договорно задължение може да бъде третирано като престъпление. Това води до недопустима намеса на държавата в гражданския и търговския оборот. Заличава се границата между наказателна отговорност и гражданскоправната, административната и дисцпилинарната отговорност. Предвижда се недопустимо смесване на стандартите за правна уредба на дейността на частния и на публичния сектор.
Неуспешен е опитът на вносителите да оправдаят опасните промени с Анализа на европейски прокурори за структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България от края на 2016г. Нито една от препоръките на европейските прокурори не може да бъде тълкувана и използвана като повод за погазване на основни свободи в нарушение на Хартата на основните права на Европейския съюз.
Развиването на икономика установена на свободната инциатива е част от Европейския цивилизационен избор на България. Избор, който е защитен от Констутицията и от Хартата на основните права на Европейския съюз. Националното ни законодателство следва да гарантира спокойното упражняване на свободата на договаряне, а не да създава страх от наказателна репресия при всяка сделка.
Ето защо, настояваме, народните представители в пленарна зала да не приемат измененията и допълненията на Наказателния кодекс, предложени от Министерския съвет.
ПП „Движение Да България“
ПП „Демократи за силна България“
ПП „БЗНС“
ПП „ДЕОС“
ПП „ЗЕЛЕНИТЕ“
Още новини
Преговорните екипи на ГЕРБ – СДС и “Демократична България” постигнаха съгласие да се работи по проект на споразумение за съвместно управление, отразяващо резултатите от проведените до момента срещи по сектори и антикорупционните приоритети и мерките за реформа в правосъдната система.
Общо събрание на МО Берлин
Служебното правителство може веднага да подпише споразумението с Украйна - няма нужда от санкция на парламента
Надежда Йорданова: Призоваваме всички политически сили максимално бързо до края на седмицата да формираме постоянните комисии
Продължават преговорите за правителство между ГЕРБ-СДС и ДБ
Ще се отзовем на поканата от ГЕРБ и от утре влизаме в преговори сериозно, с грижа за България и много ясна цел.
Медиатека
Надежда Йорданова в "120 минути"
Божидар Божанов в "Говори сега"
Д-р Симидчиев в "Събуди се"
Позиции
Позиция на “Демократична България” относно необходимостта от съставяне на редовно правителство и излизане от политическата криза
Решение на Изпълнителния съвет на „Да, България!“ за избор на председател на 51-ото Народно събрание
Резолюция на Националния съвет на „Да, България!“ от 3 септември 2024 г.