Стенограмата: поредната кардиограма на една тежко болна демокрация.

11 юли 2017, вторник Facebook Twitter Viber

Точно три години след кризата в Корпоративна търговска банка АД  (в несъстоятелност), поредната порция данни за събитията от тогава – дошли под формата на частично разсекретената стенограма от срещата в президентството на 14.07.2014 г. – очертават вече печално известни факти, но и заключения, които не можем да си позволим да подминем. Герои на срещата са политици, главният прокурор, доскорошни помагачи и посетители на Цветан Василев, които стенограмата е уловила в момент на картинна борба върху въображаема спасителна лодка, докато се опитват да се отдалечат от потъващия кораб „КТБ“. Ето и нашия поглед върху най-важните за осмисляне заключения:

• Българската демокрация е просто фасада. Разговорът, стилистиката и аргументите за едно или друго решение за съдбата на четвъртата по големина банка са всичко друго, но не и експертна или правно аргументирана дискусия. Основна част от доводите и мотивацията на участниците в обсъжданията са пречупени през преценката на публиката, вложителите, гласоподавателите. Изрази от типа на „да се успокоят хората и медиите“, „ние сме под ударите на общественото мнение“, „ще се изправят срещу нас митинги, протести…“, „как ще го продадем… на българската общественост“ са не само откровено цинични, но и показателни за мотивацията на политическата класа на статуквото.

• Първопричините за кризата отиват още по-назад във времето. Неслучайно парламентарно представените сили, прокуратурата, президентът и регулаторът БНБ са били склонни да обсъждат съвместни действия дори при на пръв поглед противоречиви цели. Според прокуратурата банката, в която Бойко Борисов е заварил значителни държавни средства, но не е направил нищо, за да промени завареното положение, се характеризира с присвоителни действия в целия период от 2011 г. до юни 2014 г. Забележителното в случая е, че това поведение обхваща поне четири български правителства от най-новата ни история и съпътстващите ги регулатори – като всички те имат своя принос за подготвената катастрофа за вложителите, финансовата система и бюджета.

• Виновни има, но омертата е по-силна. Още преди три години ясно се констатира, че има „неизпълнение на задължение по осъществяване на банковия надзор“ и „няма как да прехвърляме вината само на Цветан Гунев“. Но незнайно защо неизпълнените надзорни задължения досега са камъни в градината само на бившите подуправители на управление „Банков надзор“. Същевременно никой не си задава въпроса за отговорността на гуверньора на БНБ – висшият държавен служител, който по закон е длъжен да организира, ръководи и контролира дейността на централната банка. Затова са абсурдни изявленията на Иван Искров: „Ние доклади не гледаме – нито управителят, нито Управителният съвет.“ и „Аз съм административен ръководител.“. Същият този Искров, при проблем с Общинска банка, се намеси „без да има правата“ и беше оставен да се оттегли спокойно и в удобен за него момент. Развитие, всъщност, напълно логично, предвид репликата на Бойко Борисов: „Приятел си ми, знаеш.“.

Макар да се споменават и подозрения за пране на пари и обвързаности покрай „КТБ“ (н), тепърва прокуратурата ще показва какво и доколко ефективно е разследвала в рамките на три години, независимо, че множество данни за злоупотреби или източване чрез свързвани лица бяха в медиите много преди кризата от лятото на 2014 г.

• Стенограмата: поредната кардиограма на една тежко болна демокрация, която никой не се опитва да спаси. За „каймака“ на политическа каста част от проблемите са очевидни и в един достатъчно откровен разговор те неминуемо са изплували на повърхността: „…продукт на тежка системна корупция…., на нерегламентирана връзка на институции и престъпен бизнес“. Независимо от тежките констатации, три години по-късно няма и следа от активност на прокуратурата и регулаторите в разплитането на проблемите със зависимостите между политици, регулатори и бизнес. Това не е изненада, след като „проблемът с неефективността на регулациите всъщност е продукт на много по-страшното явление, системното, че тези регулации са квази“. Също така не е случайно, че “слонът в стаята”, който никой на срещата в президентството не вижда и не споменава, е депутатът от ДПС, Делян Пеевски. Именно неговите „твърдения“ за подготовка на убийството му от страна на Цветан Василев бяха официалният старт на финалния щурм срещу „КТБ“ (н) и Василев от страна на медии, прокуратура и превзетите държавни институции. В консултациите няма и нито дума за други регулатори, които засягат пряко „КТБ“ (н) – КФН, КЗК, ДАНС – ясна индикация за тяхната безполезност и непригодност при адресирането на реални рискове в държавата.

• В кабината няма пилот. Очевидното след поредната доза информация за аферата „КТБ“ е липсата на институционални механизми и принципи на управление. Решенията се вземат по пътя на най-малкото съпротивление, на най-малкото общо кратно и съобразно възприятията за настроенията на публиката. Управлението е ад хок – отиграват се ситуации и теми, когато и както възникнат, без превенция или проактивно изследване на рисковете. Прокуратурата се задейства едва след обществена активност по теми като „КТБ“ (н), а Фондът за гарантиране на влоговете в банките, квесторите и синдиците се отчитат непрозрачно или се обясняват “художествено” при някаква медийна активност.

• Уроците не са научени. Парите не са открити. Заради всичко това и поради факта, че в аферата „КТБ” потънаха над 3 млрд. лева пари на данъкоплатците позицията на ПП „Движение Да, България“ е категорична:

• настояваме за максимално бързо оздравяване на регулаторната среда – освен по-принципно структуриране на работата и отговорностите в БНБ, КФН, КЗК, това включва и влизане в Европейския банков съюз, както и присъединяване към Еврозоната – заявки, потвърждавани през години, чиято реализация обаче все още остава в бъдеще неопределено време;

• настояваме за съзнателен и фундаментален отказ от безполезните чисто политически, назначения в държавните регулатори, както и за отстояването на експертно начало, публичност и прозрачност при избора на членовете на регулаторните органи;

• настояваме за пълна прозрачност на работата по събиране на източените пари на „КТБ“ (н) – активни мерки по осребряване на масата на несъстоятелността на „КТБ“ (н), както и привличането на международни експерти за проследяване и разследване на раздадени пари към „кухи“ фирми, свързани с бившата банка или нейните бизнес партньори;

• настояваме за създаване на буфери във финансовата система на България, които да могат да поемат бъдещи сътресения от типа на „КТБ“ (н) – предвид изпразнения Фонд за гарантиране на влоговете в банките.