Приоритетите за управление на ГЕРБ и Обединените патриоти: „Саниран застой & патриотарски панделки“ ООД

Управленската коалиция представи рамкови приоритети в 18 области. На тяхна основа коалиционното правителство в едномесечен срок от встъпването си трябва да изготви Програма за управление.

Избраният ред на 18-те области на управление не подсказва наличие на ключов приоритет в управлението.

„Приоритетите“ представляват опорни точки и намерения с ниска степен на детайлизиране. Най-голямо е то при изброяването и описанието на инфраструктурните проекти, докато в повечето области заявленията за крайно общи.

Документът е изпълнен с лозунги: „Предприемане на решителни мерки за борба със сивата икономика“; „Продължаване на борбата с корупцията на всички нива“ и напудрен с патриотични панделки като: „Родолюбието в образователната система трябва да бъде основа за възпитание и извисяване на българския дух“ и въвеждане на военно обучение в училище (въпреки че и сега има такива часове в горния курс). Всичко това се определя от управляващата коалиция като визията: „България над всичко“.

В различните области са изброени редица законодателни намерения – някои от тях бламирани при предишното управление на ГЕРБ, като Антикорупционния закон. Заявката е законът да обедини фрагментирано законодателство – без да представлява нещо ново и работещо, като идеята е новият антикорупционен орган да стъпи върху Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Ако това се случи, в един орган ще се съсредоточи административно разследване и административно наказване, което е основа за конфликт на интереси и пречка пред създаване на достатъчна специализация.

Неясна и бланкетно е поставена целта за промени в НПК и ГПК без посочване на чувствителни области (връчването на съдебни книжа, заповедно производство, изпълнително производство), защитавани ценности на гражданите и бизнеса и неравномерната натовареност.

Има гръмко обещание за изпълнение до 2018 г. на всички препоръки на Европейската комисия от 10-годишния доклад по Механизма за сътрудничество и оценка. в областта на борбата с корупцията и организираната престъпност, за да има „необратими резултати“. Това обещание е голословно, защото то не може да се случи без реформа на прокуратурата, а за такава няма и дума в представените приоритети.

Намеренията на управляващата коалиция трябва да бъдат „продадени“ като:

Грижа за увеличаване на доходите – пенсии и заплати (650 лв. минимална работна заплата, средна работна заплата от 1500 лв., минимална пенсия 200 лв.);
Война с ТЕЛК (заявява се намерение да се преизчислят всички пенсии, отпуснати преди 2010г., със средния осигурителен доход за 2009г. със средствата спестени от неправомерно отпуснати инвалидни пенсии);
Опазване на границите от бежанците;
Полицаи и патрулки във всяко село;
Продължаване на санирането и увеличаване на средствата за него, вече и при съучастие на гражданите.

Дефицити

Няма амбициозна визия и поставени смели цели за икономическо развитие и модернизация на страната:
- липсва заложен дългосрочен хоризонт – предлагат се ситуационни решения за печелене на подкрепа, без да се държи сметка за дългосрочните ефекти;
- липсва поставена приоритетна цел за устойчив и споделен растеж и повишаване на потенциала на икономиката – отсъства основополагаща теза как да се подобри структурата на икономиката с индустрии и услуги с висока добавена стойност;
- липсват идеи как ще се привлекат чуждестранни инвестиции, как ще се преодолее недоброто квалификационно ниво на работната сила и как ще се задоволят нуждите на бизнеса от кадри;
- липсват идеи за ограничаване на емиграцията на квалифицирани специалисти и мерки за подобряване на влошените демографски характеристики;
- липсват реални мерки за подобряване на условията за бизнес – не се вдигна например прагът за регистрация по ДДС, а се заявява, че средата за бизнес пак ще се „подобрява“ чрез приемане на Закон за премахване на административната тежест: подобен закон има от 2003г. и изпълнителната власт може да се фокусира върху създаване на механизми за неговото прилагане, вместо да пише нов, който също да не се прилага.
Няма предвидени дълбоки реформи в ключови сектори: правосъдие, образование и здравеопазване.
Няма реформа на прокуратурата. Думата прокуратура се споменава единствено в запазеното в програмата предизборно намерение на ГЕРБ за „въвеждане на тримесечни доклади на главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС пред Народното събрание, в това число и за политиката за борба с корупцията, организираната и битовата престъпност и други въпроси от висок обществен интерес“. Липсва намерение за изпълнение на препоръките от доклада на Службата на Европейската комисия за подкрепа на структурните реформи (т.нар. доклад на европейските прокурори), без които не може да се обезпечи необратимият резултат в борбата с корупцията и организираната престъпност.
В сектор „Образование“ липсва програма за развитие на функционална грамотност и фундаментални компетентности на учениците, необходими за формирането им като личности, годни да се справят в бързо променящата се среда и динамиката на пазара. Не е предвидено никакво оптимизиране на средствата, които се разходват, нито работещ механизъм за оценка знанията и придобитите умения. Няма мерки за привличане в системата на млади хора,нито за подкрепа и издигане на учителския авторитет. Няма облекчаване на учебното съдържание от несъобразената с възрастта на учениците терминология, нито за осъвременяване на учебните програми.. При висшето образование не се предвижда ограничаване броя на съществуващи университети и филиали, които не целят да образоват, а да задоволяват клиентелисктки интереси. Липсват конкретни мерки за взаимодействието между пазара на труда, бизнеса, образованието и науката.
В сектора „Здравеопазване“ липсва програма за професионално развитие на лекарите и други медицински специалисти, отнасяща се до придобиването на специалност в здравеопазването и продължаващото обучение, което пряко се отразява върху качеството на медицинската помощ. Не се споменават никакви мерки, отнасящи се до подобряване на контрола върху оказваната медицинска помощ, като твърде общо се посочва, че ще се подобрява качеството и достъпа до извънболнична и болнична медицинска помощ, без обаче да се споменава по какъв начин ще се осъществи това. Не са засегнати проблемите, свързани с политическото влияние върху управлението на държавните болници, корупцията в здравеопазването, високите разходи за лекарства и начините за преодоляване на липсата на важни лекарствени продукти на фармацевтничния пазар. Не се уточнява как ще се извършва „поетапното демонополизиране“ на здравната каса и този израз звучи по-скоро като поредното отлагане на тази реформа.
Няма никакъв белег, че се търси „освобождаване“ на завладените регулатори и контролните органи, които трябва да налагат правилата и да санкционират картелите и монополите.
Няма заявени намерения за ограничаване на източването на публичен ресурс чрез обществени поръчки и концентрацията му в малък брой свързани фирми, ограничаване на търговията с влияние и спиране на доказани корупционни практики. Липсват антикорупционни мерки за увеличаване на прозрачността при обществените поръчки: излъчвани по електронен път заседания на комисиите по оценка, централизирана електронна платформа за всички обществени поръчки чрез система за електронни търгове, електрони обяви, типови поръчки, пълна прозрачност на собствеността на фирмите до техните крайни собственици без офшорни дружества, черен списък на некоректни фирми, изпълнители на обществени поръчки.
Административната реформа отсъства от намеренията на управляващите – липсва цел за изграждане на високоефективна и професионална администрация, поддържана от ефективна и ефикасна ИТ инфраструктура.
Няма електронно управление и електронно гласуване. Говори се електронно правосъдие до 2018г., определено като най-силната антикорупционна мярка в съдебната система. Трябва да се има предвид, че след приемането на промените в Закона за съдебната власт, електронното правосъдие е вече в ръцете на ВСС. Изпълнителната власт, в лицето на Министъра на правосъдието и Държавна агенция „Електронно управление“ имат само съгласувателни функции.
В сектор „Обрана“ отсъства развитие на киберсигурността и киберустойчивостта. Освен ангажимента за постигане на 2% от БВП за отбрана към 2021г. няма нищо за приоритетите, обсъждани в НАТО и ЕС (истинските приоритети са в процента за нови способности, в изследвания и иновации, съвместно придобиване на способности и още по-важно – съвместно използване на способностите в многонационални формирования и операции). Документът оставя впечатление, че Министерство на отбраната ще се фокусира едва ли не върху резерва, патриотичното възпитание и подпомагане на гражданските власти за действие в извънредни ситуации и охрана на границата.
Не се споменава за извеждане от МВР на несвойствени функции. Няма фокус на защита на населението и инфраструктурата, повишаване на нейната устойчивост.
Предвижда се приемане на закон за доброволчеството, който да регламентира отношенията между доброволците и органите на централна и местна власт при преодоляването на последствията от бедствия, аварии и опазване на общественият ред. Развитието на системата за защита на населението, критичната инфраструктура и системата за спешни повиквания следва да е приоритет пред доброволчеството, защото доброволчество може да има само при работещи публични системи. Сегашната организация на реагиране в извънредни ситуации съсредоточена в МВР е крайно неефективна и все по-често се налага намесата на армията и други структури при затруднена координация.
Новите заплахи пред сигурността изискват капацитет на разузнавателните и контраразузнавателни служби, активен обмен и сътрудничество със съюзниците в НАТО и ЕС, базирано на доверие. В програмата не се съдържат реформи в службите за сигурност. Не е поставена цел за усъвършенстване на дейността на ДАНС, ДАР, СВИ, НСО.
В сектор „Енергетика“ няма нищо за преразглеждане на дългосрочните договори за доставка на природен газ, във връзка с констатациите на антимонополното разледване на ЕС срещу „Газпром“.
В областта на „Регионалната политика“ липсват конкретни мерки за преодоляването на все по-големите разлики в икономическото и социално развитие на регионите в България. В гръмката фраза “силна държавна политика за слабо развитите региони” , всъщност, не е вложено съдържание, а съвсем бланкетно е посочено “съчетаване на финансови и икономически инструменти”, което да бъде в в подкрепа на балансирано регионално развитие и намаляване на регионалните различия.
В сектор „Култура“ реформи не се предвиждат. Трето правителство на ГЕРБ обещава приемането на Национална културна стратегия. В програмата за управление не е спомената Европейска столица на културата, въпреки че няма да има по-важно събитие в културния сектор през следващите 4 години. Обещава се и „реално изпълнение“ на предвиденото в Закона за хазарта отчисление от 10% за Националния фонд „Култура“, с което официално се признава, че в продължение на два мандата не е прилагано законодателството.
Отсъства политика за българските общности в чужбина – как да се използва и привлича човешкият капитал на българите зад граница.
Няма мерки за оздравяване на медийната среда чрез осветляване на собствеността на медиите и въвеждане на регулация срещу концентрация в рамките на всяка една медийна платформа, на мрежите за разпространение, и на медийния пазар като цяло.
Няма политика на „Отворено управление“, отчетност, прозрачност и консултиране със заинтересованите страни/гражданското общество.
Отсъства темата за промени в избирателната система и финансирането на политическите партии.

Добри страни

Запазва се евро-атлантическата ориентация на страната;
Присъединяването към Шенген, Еврозоната, Единния банков съюз са посочени като цели;
Не се увеличават преките данъци;
Запазва се валутният борд;
Предвижда се пълна либерализация на енергийния пазар;
Прилагане на стратегия за развитие на капиталовия пазар.