Енергийната стратегия трябва да отразява прилагането на общите правила на Европейския съюз и да предвижда пълното съдействие с институциите на ЕК когато става въпрос за отстояване на общи енергийни политики.

Държавата следва да посочи ясно целите на предстощото споразумение с Газпром, след като ЕК застави компанията да предоговори условията по договорите си в страните от Източна Европа поради злоупотреба с господстващо положение. Договорки на “тъмно” и на парче ще са във вреда за страната.

Стратегията трябва да предвиди изменение и конкретизиране на законодателството по отношение на трансферното ценообразуване на енергийни ресурси. Това следва да принуди порочната практика компании с грамаден оборот в сектора на горивата (като Лукойл) да заплащат надлежно данък върху реално формираната печалба в България, вместо да “изнасят” печалбата в трети страни чрез счетоводни трикове.

При липса на нови инвестиционни проекти в процес на изграждане, Министерството следва да активира чл. 46 от Закона за енергетиката и да организира състезателен конкурс за поетапно изграждане на нови мощности от частни инвеститори, по критерий най-ниска цена на предлаганата енергия.

Министерството на енергетката и КЕВР следва да проведат предварително открито обсъждане на техническите критерии за участие в предстоящи конкурси, отчитайки натрупания международен опит, за да позволят широко участие на множество разпределени производители. Същото следва да вземе предвид целите на страната за понижаване на вредните емисии и повишаване на енергийната независимост.

Удължаване на експлоатационния живот или замяна на оборудването не трябва да се разбира като удължаване на договорите за изкупуване по административни тарифи, а като възможност тези централи да продължат да произвеждат на пазарни цени. Съществуват редица добри световни практики, които разрешават реконструкцията на съществуващи ВЕИ централи в рамките на същия терен, което ограничава ефекта върху околната среда. КЕВР и Министерството на Енергетиката, след обсъждане със заинтересованите страни, следва да предложат промени в Закона за енергетиката, Наредбите и Закона за Устройство на територията с цел премахване на бариерите, които могат да спънат бъдещата рехабилитация на централите.

Енергийната стратегия трябва да въведе национални цели за намаляване на енергийната интензивност за достигане на средноевропейските нива до 2030 г. За постигането на тези цели следва да бъде приложена координирана програма на регионално и местно ниво с ясни индикатори, мерки за насърчаване на енергоспестявнето и схеми за насърчаване на инвестициите в енергоспестяващи технологии в бита и индустрията.

Енергийна ефективност

В стратегията би трябвало да се заложат мерки за повишаване на енергийната ефективност, с кратки срокове и конкретни стъпки, което би могло да е за сметка на инвестирането в нови енергийни мощности от типа на  АЕЦ , ТЕЦ и големи хидрокомплекси.  За тези тежки инвестиционни проекти липсва конкретика и прозрачност относно осигуряването на инвестиции за посочените проекти, а също така къде и как ще се реализира произведената от тях електрическа енергия. Този подход в инвестирането е особено неприемлив в условия на ограничени финансови ресурси.

Стратегическият документ би могъл да даде насоки за  разработване на специфични енергоефективни мерки, свързани със специфичните климатични особености на отделните райони. Също така и за премахване на административните пречки за изграждане на енергийно независими къщи.

Специално внимание в стратегията трябва да се обърне на проблема за намаляване на загубите при преноса и разпределение на електроенергия, както и на кражбите й от потребители. Сумарно тези загуби възлизат за някои райони на от 25 до 30% и се покриват от редовните потребители.

Смятаме, че ефектът от включването в образователните програми теми свързани с ЕЕ и ВЕИ би могъл да доведе до чувствително повишаване на културата на потребление и то с дългосрочен ефект.

Въвеждане на ясни цели за поетапно навлизане на електротранспорта и ограничаване на използването на превозни средства, движещи се с дизел и бензин. Стратегията следва да предивиди необходимите законови изменения, които да насърчат използването на електрически автомобили и необходимата инфраструктура за зареждане, като се отчетат икономическата и екологична целесъобразност. Държавната политика следва да наблегне на стимулите (като редуцирани данъчни ставки и пътни данъци), а не на глоби и задължения. Даване на приоритет на ЖП транспорта за транзитните товари, пред товарния пътен транспорт с ТИР-ове, развитие на ЖП мрежа и транспорт пред автобусния, за придвижване на пътниците в страната.

Преструктуриране на НЕК ЕАД и премахване на несвойствените дейности. В момента НЕК ЕАД е на ръба на технически фалит, поради недалновидното управление и наложената му неестествена роля и функции – единствен купувач, балансьор на грешни регулторни решения, инвеститор в мегаломански проекти и т.н.

Преосмисляне на ролята и нуждата от Български Енергиен Холдинг ЕАД. Основната причина за създаването на БЕХ през 2008 година формално беше тази мегаструктура да финансира „тройния енергиен шлем” – Белене, Южен поток, Бургас-Алксандруполис. След като тези проекти се оказаха неизпълними, днес БЕХ ЕАД играе ролята на финансов кредитор и преразпределител на дивиденти и финансиране, като по този начин прикрива неефективността в държавни фирми. Това води до отказ от реформи и безотчетно прикриване на злоупотреби.

Въвеждане на задължителен публичен конкурс за подбор на управителите в държавните компании с открито представяне на визия за развитие и изслушване.

Разработване и публикуване на бизнес планове за развитие на държавните компании, както и отчитане на резултатите.

Превръщане на държавните енергийни компании от еднолични акционерни в публични дружества чрез листване (продажба) на миноритарни дялове на борсата, с цел повишаване на прозрачността и отчетността пред обществото и акционерите, като този процес е придружен от широка информационна кампания, която да насърчи множество малки инвеститори и граждани да участват.

Одит на практиките за продажба на ел. енергия от страна на НЕК и АЕЦ Козлодуй и задължителни публични инструкции за повишаване на прозрачността на такива сделки.

Ежегоден одит на обществените поръчки в сектор Енергетика от страна на АДФИ.

Развитие на капацитета на КЕВР, включително чрез засилване на експертния екип, актуализация на бюджета и числения състав на комисията, позволяващи извършването на адекватни проверки, ценови решения и защита на потребителите.

Приемане на задължителен Етичен кодекс на КЕВР и АУЕР. Протоколиране и публикуване на протоколите от всички срещи на членове на КЕВР с представители на изпълнителната и законодателна власт, както и с представители на частни компании.

Увеличаване на капацитета на КЕВР, с изграждане на система за мониторинг и превенция на злоупотреби на енергийния пазар. Изискване съгласно регламентите за REMIT и EMIR.

Вземане на решения на база на експертизи, анализи и прецизни данни, включително с участие на гражданското общество.

В резултат на непоследователната политика десетки хиляди служители във въгледобивните мини и термичните централи (а и цялото общество) са поставени пред унизителния морален избор “работа и замърсена околна среда или затваряне на ТЕЦ”.

Енергийната стратегия трябва еднозначно да се фокусира върху намаляване на вредните емисии от ТЕЦ, като се заложат цели дори по-високи от тези на ниво ЕС. Изпълнението на тези цели трябва да бъде задача на компаниите, оператори на ТЕЦ. Те следва да предложат на правителството обвързваща програма за инвестиции в очистващи съоръжения. Всяко едно съоръжение и икономичеси оператор следва да има индивидуална програма, а не сравнително по-чисти производства да се слагат под общ знаменател с по-големи замърсители под предлог “национално спасение на въглищата”.

Държава трябва ясно да посочи дългосрочната политика за развитие на енергийния сектор след 2030 г., а именно – ограничаване на употребата на изкопаеми горива. Това следва да даде ясен сигнал на компаниите в сектора и да прекъсне агонията.

Енергийната стратегия трябва да посочи ясно, че държавата се отказва от изграждането на нови мощности от АЕЦ поради доказана икономическа загуба от реализация на такива проекти в сегашните условия. Безумната агония следва да се прекрати решително, за да престане наливането на средства и очакването на някакво спасително решение.

Реализацията на каквито и да е други проекти за нови мощности с държавно участие трябва да е на принципа на проектно финансиране, с привлечен външен ресурс и липса на държавни гаранции и задължения. Всяко подобно предложение, ако то въобще е необходимо, следва да бъде придружено с публичен доклад за икономическата целесъобразност след проведена широка обществена и експертна дискусия.

Препоръчваме стратегията да се базира на мерки за планиране и подпомагане на местно равнище, т.е. да се използва децентрализиран подход. Трябва да се дадат възможности за подкрепа на децентрализирани, енергоефективни решения  в бита, обществените услуги, индустрията, транспорта, земеделието и т.н., включително стимулирането на енергийно независими общности.

Премахване на всички административни тежести пред изграждането на малки централи, ползващи ВЕИ, промени в Закона за Устройство на Територията и правилата за присъденяване, както и тежката бюрокрация във връзка с изграждането и узаконяването на малки централи от частни инвеститори физически лица.

Стратегията трябва да предвиди подкрепа в изграждането и либерален режим за легализирането на индивидуалните, несвързани с енергопреносната мрежа малки производствени мощности от  ВЕИ.

Енергията, произвеждана от изгаряне на битови отпадъци, не бива да бъде третирана като ВЕИ от българското законодателство и това трябва да бъде указано в енергийната стратегия. Използването на технологии, основани на изгаряне на отпадъци е  предпоставка за създаване на нови трудно разрешими екологични проблеми, касаещи отделянето на устойчиви органични замърсители (УОЗ).

Диверсифицирането на производството на ел. енергия от предимно ВЕИ е гаранция за енергийната сигурност на РБ. За тази цел в  стратегията трябва да се предвидят данъчни облекчения за малки и средни предприятия, които освен това ще разкрият работни места за производство и внедряване на ВЕИ.

Според ЕСО ЕАД: „Още по-утежнена се явява ситуацията при съчетаването на продължителни екстремални зимни условия, изчерпан първичен енергиен ресурс и завишена аварийност при електропроизводствените мощности, каквато бе ситуацията през януари 2017 година. В такива случаи е необходимо да се потърсят възможностите на отзивчиви промишлени потребители да изменят профила на натоварването си в денонощен разрез и/или да ограничават част от потреблението си в пиковите часове. Това може да се осъществи както, чрез механизмите на пазара на електроенергия в текущия ден, така и чрез механизма на балансиращия пазар.”

След въвеждане на либирелизиран пазар за всички небитови потребители, съществува определено изкривяване на ценовите сигнали, и съответно голяма част от консуматорите нямат нито мотивация, нито лесен и прозрачен начин, за да участват активно в управлението на товара.

Министерство на енергетиката и КЕВР, в консултация със заинтересованите страни, да предложат и приемат законови и нормативни промени, с цел ефективно въвеждане на доброволно управление на товара на потребителите (Demand Response). Промените следва да уредят в детайли прозрачни процедури за участие и да премахнат административните бариери пред активните потребители.

Да се анализира европейската и световна практика и да се предложи модел, който ще позволи на всички заинтересувани потребители (не само на големите промишлени инсталалции) да участват в управлението на товара чрез предоставяне на възмездни услуги на измение на потреблението.

Да се въведе (транспонира) напълно Директивата на ЕС за енергийна ефективност, в която вече са въведени предпоставки за участие на потребителите, а именно: „Наред с производството следва да се осъществява интегрирането на пазара и осигуряването на равни пазарни възможности за ресурсите при потреблението (натоварване при доставката и потреблението).”, както и различен вид пазарен участник: „доставчик на агрегирани услуги“, означава, доставчик на потребителски услуги, съчетаващ множество краткотрайни натоварвания при потребителя, които се продават или обявяват на търг на организирани енергийни пазари”.

Да се въведете нормативна възможност за инсталиране на малки системи за съхранение на електроенергия, включително чрез дефинирането на нов тип пазарен участник „Обект за съхранение”.

Между 5% и 10% от пиковото натоварване (екстремални зимни товари – 7 600 Мвт) може да бъде изместено чрез участие на потребителите, спестявайки значителни средства за студен резерв и внос от трети страни. Участието на потребителите и обекти за съхранение на електроенергия ще доведе до „изглаждане”  на денонощният профил на товаровата крива, което ще улесни интергирането на ВЕИ, ще уравновеси цените за балансиране и ще улесни оперативното управление на ЕЕС.

КЕВР да организира удобен за ползване от потребители онлайн регистър със стандартизирани тарифни пакети, предлагани свободно от различните доставчици и одитирана система за сравнение (калкулатор) на различните предложения. Такъв регистър може да бъде създаден и управляван от самата КЕВР (по модела на Австрия) или КЕВР да одитира и верифицира частни платформи за сравнение (по модела на Великобритания).

КЕВР организира специална секция на интернет страницата си с изчерпателна и лесно разбираема информация за правата на потребителите на свободния пазар.

Каменната ера не е свършила поради изчерпване на камъните. Пример за това е развитието на други сектори в икономиката, които допринесоха за неколкократно увеличение на БВП като в същото време не доведоха до покачване на потреблението на електроенергия.

Хората и частните компании се насочват към дейности с по-висока добавена стойност, но това не става изведнъж. Ето защо, като част от стратегическата държавна политика, трябва да се създадат специални програми за преквалификация на служителите и икономически стимули за инвестиции в региони, в които исторически се е развивала тежка енергийна промишленост. Създавайки условия за частни инвестиции и алтернативна заетост политиците ще излязат от порочния кръг на отказ от реформи поради страх от загуба на електорална подкрепа.

Икономически програми за зоните Козлодуй, Белене и Марица-изток, включително чрез използване на финансовите механизми на европейските фондове,  Международен Фонд Козлодуй и Национален доверителен еко фонд, насочени предимно към преквалификация, подобраяване на средата за живот, местни образователни центрове, привличане на инвестиции чрез облекчения и международен маркетинг на зоните.

Безядрено развитие на площадката „Белене”. Вече над 30 години площадката на проекта за изграждане на АЕЦ Белене носи загуби на държавния бюджет и данъкоплатците, без да генерира приходи. Площадката следва да се преосмисли като  многофункционална бизнесмрежа, да стане икономическа зона, която да обхваща Свищов, Белене и Никопол, по модела на пловдивската икономическа зона. Подобна икономическа зона би помогнала за подобряване баланса  в неравномерното развитие между Северна и Южна България.

Цел на Енергийната стратегия не следва да е административно повишаване на броя на домакинствата, определени като “енергийно бедни”. Следва да се преосмисли изцяло съществуващата политика по финансови помощи за закупуване на ресурси за огрев.

На тези потребители трябва да се предложат алтернативни решения за спестяване на енергийни ресурси и инсталиране на собствени енергийни източници (изолации и дограми, фотоволтаични панели, соларни отоплителни системи, термопомпи, високоефективни печки и др.). По този начин обществения ресурс няма просто да “изгори” в печките, а ще намали нуждата от закупуване на материали за отопление и електроенергия, като в същото време ще намали изсичането на горите и ще развие микроикономика от производители и инсталатори на енергийни решения за бита.

Доколкото Енергийната стратегия може да повлияе образователните програми в средното и висшето образование, тя следва като минимум да отрази следното:

Ясна дефиниция за перспективните технологии на бъдещето, за които ще се изисква подготовка на кадри (интелигентни разпределитени мрежи и технологии, малки и микро ВЕИ системи, системи за съхранение на електроенергия, електротранспорт и т.н.).

Стратегията трябва да включва план за насърчаване на създаването на частни изследователски центрове, които, по възможност, да са децантрализирани по териториално разположение. Например – център за развитие на системи за съхранение на електроенергия в Монтана (където вече има индустрия).

Държавата не само може да насърчи създаването на такива центрове, но и да задължи държавните фирми да участват, както и да създаде подходящи програми за финансиране на технологичното развитие чрез фондовете за конкурентноспособност.