Поискахме уволняването на Гешев заради тежки и системни нарушения на служебните му задължения

22 юли 2020, сряда Facebook Twitter Viber

Иван Гешев да бъде преждевременно отстранен от длъжността главен прокурор заради тежки и системни нарушения на служебните си задължения – това поиска днес лидерът на “Да, България!” и съпредседател на Демократична България Христо Иванов в сигнал, подаден до Висшия съдебен съвет, както и – чрез министър-председателя – до министъра на правосъдието.  

Иванов поясни, че Иван Гешев може да бъде отстранен от поста си по три начина: като лично подаде оставка, по инициатива на членове на ВСС или министъра на правосъдието и чрез промяна в конституцията и Демократична България ще работи и за трите начина. 

“Обявили сме ясна платформа за конституционни промени, която да доведе не просто до неговото отстраняване, но до дълбока реформа на прокуратурата, така че да стане невъзможно назначаването на ивангешевци, сарафовци и други подобни на тях функционери на поста главен прокурор на републиката.”

Съпредседателят на Демократична България Христо Иванов поясни и причината да обърне един от сигналите си до министър-председателя: 

“Ангажираме отговорността на Бойко Борисов пред цялата нация да разпореди на своя министър на правосъдието, който да е той, да внесе този сигнал във ВСС и да стартира производството за освобождаване на Иван Гешев от поста главен прокурор на Република България. Без това действие не можем да възстановим правовия ред в България. Без това действие не можем да завършим това, което хората започнаха на Росенец, а именно – осветяването на империята от корупция, лъжи и престъпления на Сарая и Пеевски, в която империя Иван Гешев и Бойко Борисов са просто слуги. И затова хората искат техните оставки, но тези оставки са просто началото на един дълъг процес, който минава през избори, който минава през нов парламент, който да направи конституционни промени, да реформира прокуратурата, да изчисти регулаторите, държавната администрация, службите, публичните медии, от назначенците на Пеевски и на Сарая и така да рестартираме българската държавност.” 

Нарушенията, които Иванов посочва в сигнала си, са в три основни направления: 

1. Политически изказвания на главния прокурор, които противоречат на принципа за безпристрастност и политическа неутралност, както и засягат правото на защита на гражданите;
2. Системно нарушаване на презумпцията за невиновност – с публични изявления или с оповестяване на материали по неприключили проверки и досъдебни производства срещу представители на институции, граждански и политически лидери, или срещу представители на адвокатурата, целящи да внушат тяхната съпричастност към извършени закононарушения.
3. Системно нарушаване на законови разпоредби и професионални стандарти за разкриване на обективната истина и защита на жертвите от престъпления. 

Сигналът съдържа конкретни примери за нарушенията, допуснати от Иван Гешев по всяко от направленията и уточнява, че нито една от изброените публични прояви не може да бъде оправдана с принципа за прозрачност, дефиниран в Кодекса за етично поведение на българските магистрати.  

“Всяко от тези основания е достатъчно той да бъде освободен. Със всяко свое публично появяване, той дава основания за своето освобождаване.”, заяви Иванов по време на днешното си изявление.  

Пълното изказване можете да гледате тук: 

Сигнала можете да прочетете тук: 

ЧРЕЗ
МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 

ДО 
МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО

С И Г Н А Л

От Христо Любомиров Иванов – 
за нарушение на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията на Република България и 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ  от Закона за съдебната власт

ГОСПОДИН/ ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

С настоящия сигнал представям факти и доказателства, които обосновават привличането на главния прокурор към отговорност за извършени множество действия и бездействия, с които се нарушава Конституцията на Република България, Законът за съдебната власт и Кодексът за етично поведение на българските магистрати. Изложените в сигнала обстоятелства съставляват тежки и системни нарушения на служебните задължения, както и накърняват престижа на съдебната власт.

1. Политически изказвания на главния прокурор, които противоречат на принципа за безпристрастност и политическа неутралност (чл. 4 и чл. 6 ЗСВ), както и засягат правото на защита на гражданите (чл. 56 КРБ): 

• Все още без последствия е подаденият по-рано от мен сигнал за тежки нарушения на служебните задължения, извършени от Иван Гешев в качеството му на заместник главен прокурор и кандидат за длъжността главен прокурор. По-конкретно, на 23 юли 2019 година, между 8:00 и 8:30 ч., в интервю за предаването „Сутрешен блок“ по БНТ, Иван Гешев в публичния ефир направи неверни твърдения и внушения, които нарушават основоположни правила, установени в Кодекса за етично поведение на българските магистрати, както и реализират хипотезата на накърняване престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията.

Интервюто беше излъчено пряко пред огромна аудитория от служебния кабинет на заместник главен прокурор Гешев, в тогавашното му служебно качество и в качеството му на кандидат за главен прокурор на Република България. Иван Гешев направи следните конкретни изявления: 

Запитан за очакванията му кой ще атакува неговата кандидатура за поста главен прокурор, г-н Гешев навлиза в коментари на медии, политически и икономически кръгове:

“Репортер: А кой ще ви атакува? На кого сте най-неудобен? 

Иван Гешев: Е, вижте, на всеки, който последните 3 години образувахме дела, задържахме, вкарахме в ареста лица, които бяха осъдени. На първо място това е политическият кръг и свързаните с него медии и олигарси, гравитиращи около подсъдимия Прокопиев. Това е най-сериозната сила с най-сериозен интерес да няма избор на лице извън от тези, които са предпочитани от него и от кръга, който го обслужва. На следващо място са олигарсите и емблематични лица на Прехода, които в момента са в ареста или им предстои да влязат в ареста. Нормално е всички те да… На трето място това са мутри, държавни служители и какви ли не още престъпници, осъдени или обвиняеми. Може да не се харесват едни други, неслучайно казах, че се ще образува клуб по интереси – те може да не се харесват индивидуално, но имат общ интерес. Общият им интерес е неработеща прокуратура, да няма справедливост и да могат да харчат откраднатото и да не бъдат осъдени. Логично е да се кооперират по интереси и те го правят.“

В този свой отговор г-н Гешев нарушава точка 9.2 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (“КЕПБМ”), която гласи:

“Магистратът не участва по какъвто и да е начин в партийно-политическа дейност и не се намесва в политически или бизнес среди на влияние;”

По отношение на мен, в качеството ми на бивш министър на правосъдието, посочи: “След като беше изгонен от този кабинет…” коментира “Той трябва да внимава когато употребява, не да внимава, по така, предвид това, което казах, по-внимателно да употребява тези термини. Иначе, кръгът около него мога да определя като болшевишки по методи, защото те са специалисти по компромати, компроматна война, активни мероприятия. Казват, че са демократи по убеждения, въпреки че аз се съмнявам – те са част от българската номенклатура преди 1989 година. Едва ли имаше хора много, които можеха да учат в Лондон. По-скоро става въпрос тук за интерес. А смешното е, че са меншевики по резултати.” 

Това изказване в първата си част не отговаря на обективните обстоятелства, доколкото е ноторно известен факт, че подадох оставка като министър на правосъдието от Кабинета Борисов 2, след като мнозинството отхвърли предложените от мен промени в Конституцията. С това г-н Гешев влиза в противоречие с изискванията за вежливост, честност и коректност по т. 4 КЕПБМ.

И, много по-важно от това, във втората си част изказването на г-н Гешев е политически коментар, груба нападка по своя характер, доколкото съдържа политически квалификации на групи хора и прави негативни внушения за  политическите им възгледи. С това г-н Гешев отново нарушава изискването за политическа неутралност, закрепено в чл. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) както и цитираната разпоредба на точка 9.2 КЕПБМ.

Господин Гешев посочи: “За мен, и после ще кажа някои конкретни факти, които ще са нови за обществото, последните години се налага термина „кибертероризъм“. Едно от определенията за него е, когато с компютърни програми, информационни системи “хакваш” или удряш определени бази данни от критична или некритична инфраструктура, за да постигнеш определени политически цели, да въздействаш върху обществото психически или върху нагласите на обществото. Това също е обект и една от версиите на работа, много вероятна версия. Само погледнете как интересно съвпадна всичко с политическата реакция примерно на „Да, България!“ – в рамките на дни беше поискана оставката не на шефа на НАП, а на министър Горанов. Дните в политическия живот представляват милисекунди по същество. Това е една координирана атака срещу държавата, както каза, мисля че, Томислав Дончев. За мен това е безспорно. Да, въпрос е на доказване.” 

С това си изказване Иван Гешев по недвусмислен начин обвърза “Да, България!” като политическа партия с изтичането на лични данни от НАП на над 5 000 000 българи и навежда на внушението, че това деяние се стреми да постигне “определени политически цели” и това “интересно съвпадна всичко с политическата реакция примерно на „Да, България“ – в рамките на дни беше поискана оставката не на шефа на НАП, а на министър Горанов”. 

На конкретен въпрос от страна на журналиста, водещ интервюто “А кой стои зад тази атака, като казвате, че има и политически привкус?” прокурор Гешев отговори “Аз не мога да съм категоричен, но безспорно е, че тази атака съвпадна с активно преекспониране на случая в определен кръг медии, свързани с подсъдимия Прокопиев, с Христо Иванов, някои ги наричат „протестърски медии“ …..”, с активно присъствие по телевизиите примерно на Атанас Атанасов, който е шеф на Националната служба за сигурност по времето на г-н Костов, министър-председателя Костов, който активно разви фантастичната теория как едва ли не това е организирано от държавата.” 

Тук отново се съдържат политически оценки, коментари, свързани с медийни и политически кръгове в противоречие с предписанието на 9.2 КЕПБМ. 

Наред с това, в този свой коментар, г-н Гешев влиза в пряко противоречие с принципа за безпристрастност, установен в чл 4. ЗСВ и конкретизиран в точка 2.3 КЕПБМ, която гласи:

“2.3. По висящи пред него производства, магистратът не може да прави публични изявления или коментари, чрез които да се ангажира за крайния изход на случая или да създаде впечатление за пристрастност и предубеденост. Извън съдебните заседания той не може да обсъжда подобни производства пред други участници в тях, адвокати или трети лица, освен в предвидените в закона случаи;”

Очевидно е, че говорейки за “кибертероризъм”, “политически цели” и “координирана (сиреч умишлена и целенасочена) атака срещу държавата”, г-н Гешев прави връзка с ПП Движение “Да, България”. За да не остави никакво съмнение в субективното си отношение към тези твърдения, той казва “За мен това е безспорно”. Привидните му опити да смекчи твърденията си с фрази като “Да, въпрос е на доказване” и “не мога да бъда категоричен”, само потвърждават, че той е формирал предварителна нагласа, изградена преди да бъдат събрани доказателствата, които да позволяват категоричност. Това именно съставлява предубеждение.

Нещо повече. Г-н Гешев извежда своите твърдения за участие на ПП Движение “Да, България” в “кибертероризъм” от нашата политическа реакция (като част от обединението “Демократична България”) на изтичането на данни от НАП, която според него била твърде бърза и насочена към висшия орган на власт в системата на Министерството на Финансите – министър Горанов. Тук по същество г-н Гешев инкриминира основни функции на една опозиционна политическа формация в демократичното общество: да критикува, да реагира навременно и да търси политическа отговорност. С това г-н Гешев демонстрира грубо незачитане на основни граждански права в едно демократично и европейското общество. Припомням, че в чл. 11 от Конституцията е закрепен принципът на плурализъм на нашия обществено-политически живот.

• По време на Ексклузивно интервю в телевизионното предаване “Още от деня” на Българската национална телевизия, Програма БНТ 1, излъчено на 3 април 2020 г. от 18:20 ч., главният прокурор г-н Иван Гешев направи твърдения и въз основа на тях изведе редица негативни и неверни внушения, че аз, в качеството си на министър на правосъдието през 2015 г., съм отговорен за въвеждане на система за случайно разпределение на делата в съдебната система, чиято сигурност твърди, че “…се оказва не компрометирана, тя оказва се нула…”.

Повод за твърденията бе Доклад за одит на единната информационна система на съдилищата за разпределение на делата, изпратен в Прокуратурата със сигнал от 5 членове на Съдийската колегия и 1 член на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. 

Господин Гешев посочи, че се касае за IT одит за системата за случайно разпределение на делата и за изводите в него. Уточни, че на експертите не е предоставен достъп до системата и техните изводи не могат да бъдат потвърдени категорично, без изготвяне на експертиза. Но въпреки това изтъкна, че “ако се установи, че това, което е констатирано в IT одита е истина, това ще е скандал, съпоставим с коронавируса в здравната система. Това ще е коронавирус в съдебната система, колкото и силно да звучи. Това означава, че е възможно да бъдат засегнати хиляди и стотици хиляди дела с големи имуществени и неимуществени интереси на множество български граждани.” 

            “Всеки, който има електронен подпис, какъвто и да е  […] може да влезе в тази система и да модифицира данни, да разпределя дела, да определя състави, да създава съдилища, да манипулира данни, каквото се сетите. Накратко […] това означава, че всеки, с почти никаква компютърна грамотност, разполагайки с такъв електронен подпис, може да направи всичко.” 

В отговор на въпрос на журналиста дали може да се окаже, че “този фолклор – колко струва определянето на съдия по търговско дело, защото знаем, че там интересът (материалният) е най-голям, всъщност, ще се окаже не фолклор, а действителност, че някой отнякъде определя кой да гледа търговско дело”, господин Гешев първо изреди различните видове дела, при които също има големи имуществени и неимуществени интереси, и след това продължи: “…като чета заключенията на доклада, честно казано съм потресен. Виждам как през 2015 г., под натиска на бившия министър на правосъдието господин Христо Иванов, Калпакчиев се създава една централизирана система за разпределение на делата от една фирма, която би трябвало да е временен вариант, без обществена поръчка и в продължение на 4-5 години не е одитирана по никакъв начин сигурността на тази система. Сега тази сигурност се оказва не компрометирана, тя оказва се нула.”

Господин Гешев посочи, че “…те са констатирали опити за неоторизиран достъп до системата, за компрометиране на системата и за всичко това, което Ви разказах” и “..защото това е, …това е … все едно 5 години не сме имали правосъдие”.

Главният прокурор направи аналогични твърдения в репортаж, излъчен в телевизионното предаване “Събуди се” на NOVA, излъчено на 4 април 2020 г. от 9:13 часа. Тези твърдения и внушения бяха преповторени и от множество други електронни медии.

Посочената поредица от изказвания е в противоречие с принципа за безпристрастност. Направените твърдения за това, че проблемът в системата за случайно разпределение на делата в съдилищата “…ще е коронавирус в съдебната система, колкото и силно да звучи…” и “все едно 5 години не сме имали правосъдие” бяха обвързани с имената на три лица. Главният прокурор посочи моето име и имената на двама магистрати. 

Това създава впечатление за пристрастност и предубеденост – посочват се имена на конкретни хора в контекста на образувано досъдебно производство, което е едва в своето начало и за което няма данни да е приключило с конкретен акт, в който прокуратурата да е повдигнала конкретно обвинение.

Същевременно, тези твърдения и внушения бяха изцяло опровергани от публикувания по-късно текст на цитирания Доклад. В него не се съдържа констатация за неоторизиран и незаконосъобразен достъп до системата за случайно разпределение на делата.

Изявленията остро накърняват престижа на съдебната власт, тъй като поставят под съмнение целия процес на правораздаване в Република България за дълъг период от време. Това може да има за последица намаляването или загубата на общественото доверие в съда и съответно да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната дейност на държавата.

Поведение, в което главният прокурор отправя общи квалификации и внушения, без да са обосновани по надлежния ред, след пълно, всестранно и обективно разследване, е особено укоримо. То създава усещане за избирателно прилагане на закона и деградира общественото доверие към институцията.

• В свое публично изявление от 11.07.2020 г. главният прокурор прави директно политическо изказване като обвинява президента на републиката в нарушение на Конституцията и законите: “Обединителят на нацията“ за пореден път си позволи да наруши независимостта на съдебната власт и да окаже груб натиск върху Прокуратурата на Република България. С това си действие Радев наруши Българската Конституция, уреждаща разделението на властите!”; “С поредното си изявление срещу независимата съдебна власт, бранейки обвиняемите си сътрудници, политикът Радев се нареди до Черепа и останалите олигарси на Прехода, ограбили живота на цяло поколение българи. Ние, прокурорите, оставаме на страната на народа!”.

Този тип изказвания са недопустими от гледна точка на принципите за политическа неутралност и безпристрастност, които трябва да са задължителни за главния прокурор. Президентът има пряка демократична легитимност, за разлика от главния прокурор, а с изказването си г-н Гешев внушава, че президентът е свързан с олигархията и съпричастен към извършването на престъпления. 

2. Системно нарушаване на презумпцията за невиновност (чл. 31, ал. 3 КРБ; чл. 16 НПК) – с публични изявления или с оповестяване на материали по неприключили проверки и досъдебни производства срещу представители на институции, граждански и политически лидери, или срещу представители на адвокатурата, целящи да внушат тяхната съпричастност към извършени закононарушения.

Това наложи Висшият адвокатски съвет в своя публично обявена позиция изрично да подчертае следните извършени нарушения: “Превръща се в практика задържането на адвокати, в качеството им на защитници на физически лица. Адвокатът бива отъждествяван публично с неговия подзащитен, което е в драстично противоречие с процесуалното му качество. Начинът, по който се извършват процесуално-следствените действия „претърсване“ и „изземване“, има за цел търсене на публичен ефект, а не да се докаже вината на обвиняемия. Това особено личи при извършените процесуални действия в сградата на президентската институция, която е символ на държавността. Разпространяването на подбрани от прокурора доказателства по висящи досъдебни производства, нарушава грубо презумпцията за невиновност и съзнателно привлича медийното внимание към определени дела. Това създава впечатление, че решаването на правния спор зависи не от съда, а от общественото мнение. Свидетели сме на системно нарушение на Директива 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г., относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да участват в наказателния процес. Директивата е категорична, че държавите от Европейския съюз, в т.ч. и Република България, следва да гарантират, че публичните органи не могат да предоставят информация на медиите, чрез която да сочат обвиняеми лица за виновни и че ако тежестта на доказване се прехвърли от обвинението към защитата, презумпцията за невинност също ще бъде нарушена.”

• На 27 февруари 2020 г. в изявление пред медиите главният прокурор определи като „наглост“ становището на Фондация „Български адвокати за правата на човека“, дадено по повод инициирани от президента на Република България – Румен Радев, консултации в хода на дебат за промени в Конституцията. Главният прокурор Иван Гешев си позволи да квалифицира адвокати-правозащитници като „адвокати на подсъдими и обвиняеми олигарси“, а аргументираните им предложения за промяна в Конституцията сведе до невярната констатация: „все едно прокуратурата да иска промени в Закона за адвокатурата“.
• В свои публични изявления главният прокурор системно определя представители на граждански организации като “принадлежащи към един политико-икономически и медиен кръг, свързан с подсъдими олигарси”. Така например, на 19 май 2020 г. г-н Гешев определя авторитетната организация Фондация “Антикорупционен фонд” като “шизофренична”, като “НПО, близко на г-н Прокопиев”, “Антикорупционния фонд, свързан с г-н Прокопиев”, “НПО, свързано с подсъдими лица”, както и че “доносничи в Европа” относно статута и властта на главния прокурор.

Директната вербална атака към представители на държавни институции с пряка демократична легитимност, към политически партии, граждански организации, медии, адвокати само засилват впечатлението за безконтролност и нарушаване на принципите на неутралност и безпристрастност от главния прокурор, като по този начин влизат в колизия с принципите на правовата държава. Главният прокурор регулярно оповестява, че няма да разследва твърдения относно конкретни факти и обстоятелства, изнесени от обвиняеми лица, тъй като те са определени като “защитна теза”, въпреки че съдържат достатъчно информация, която е от значение за пълното, всестранно и обективно изясняване на истината. С това се нарушава задължението на главния прокурор и подчинените му прокурори “да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина”, което е и основен принцип в наказателния процес (чл. 13 НПК).

Не на последно място, тези действия нарушават и 2.2. от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (“КЕПБМ”), че “[м]агистратът следва да отстоява своята безпристрастност и в случаите на създадени в обществото силни настроения на симпатия или антипатия към участници във висящо пред него производство като решава казуса единствено въз основа на фактите и закона”. 

С тези свои действия главният прокурор многократно е осъществил и състава на нарушението, формулиран в т. 9.2 от КЕПБМ: “Магистратът не участва по какъвто и да е начин в партийно-политическа дейност и не се намесва в политически или бизнес среди на влияние;”

Цитираните политически оценки и коментари, свързани с медийни и политически кръгове, са в противоречие с предписанието на 9.2 КЕПБМ. 

3. Системно нарушаване на законови разпоредби и професионални стандарти за разкриване на обективната истина и защита на жертвите от престъпления:

• Целенасоченото оповестяване от главния прокурор (на 28 януари 2020 г.) на записи, направени чрез специални разузнавателни средства (СРС), в които се проследява разговор между президента и началника на ВВС, както и създаването на внушение, че президентът е извършил престъпление или е съпричастен към извършването на такова, влиза в директно нарушение както с конституционните забрани за наказателно разследване на президента (чл. 103, ал. 4 КРБ), така и нарушава режима за боравене със СРС (чл. 33 и чл. 34 от Закона за СРС).
• Произволно упражняване на власт: Главният прокурор произволно, препятства изпълнението на задълженията на прокурорите в пределите на своята компетентност да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина (чл. 13 от Наказателно-процесуалния кодекс). Главният прокурор, без обективни критерии и спорни с оглед законосъобразността си мотиви, оповестява електронни съобщения между физически лица, като същевременно дори отказва да “прочете” или да провери други публично оповестени съобщения и снимки. Отказва да използва всички налични процесуални средства и способи и съответно да провери публично оповестени твърдения на лица, били те и обвиняеми, че разполагат с конкретни доказателства. Например, демонстративно не се провежда разпит на Васил Божков посредством видеоконференция, изрично предвидена като възможност в НПК в случаите, когато обвиняемият се намира извън пределите на страната.

По този начин, предвид силно централизирания характер на прокуратурата в Република България, с публичните си действия главният прокурор предопределя решенията на компетентните прокурори дали да разследват или да не разследват конкретни данни за престъпление.  

• На 16 юли 2020 г.  в съобщение и видео, споделени в социалната мрежа twitter, г-н Гешев публикува кадри и разговор с възрастна жена, жертва на сексуално насилие. Видеокадрите и изказването на главния прокурор, направени явно от неговия екип, показват лицето на жертвата на сексуалното насилие, без да са насочени към преследване на извършеното престъпление и са публикувани единствено за търсене на PR ефект. 

Тези действия са в остро противоречие с редица международно установени стандарти за професионалното поведение на прокурорите по отношение на жертвите на сексуало насилие. По време на всички етапи на наказателното производство следва да се стремят да пазят достойнството, личния и семейния живот  и личната сигурност на жертвите на престъпления. Жертвите на сексуално насилие са особено уязвими и в това отношение на прокурорите следва да се обърне специално внимание. Жертвите, които поради възрастта си (деца, възрастни хора) са изложени на по-висок риск от увреждане (физическо или емоционално), отколкото други. Прокурорите следва да имат необходимите умения да преследват особено чувствителни случаи като сексуалното насилие, включително и с оглед недопускане на повторна виктимизация. 

Действията на главния прокурор нарушават основни човешки права на жертвата – нейното достойнство, правото й на личен живот, нейната сигурност. Тези действия са и в пряко нарушение както на принципа за компетентност, така и на принципа за конфиденциалност на магистрата и неговото проявление, предвидено в т. 7.3 от КЕПБМ, че “Магистратът може да обсъжда принципни правни проблеми, като е длъжен в такива случаи да запази в тайна конкретните факти по преписките и делата, като не разгласява сведения за личния живот на гражданите или такива, които увреждат интересите на лица или тяхната репутация.” 

Изброяването по-горе на публични прояви на главния прокурор, които нарушават основни принципи на Конституцията, ЗСВ и КЕПБМ включва, както посочих, действия, които са в противоречие с правилата, предвидени в чл. 2.2, чл.2.3, чл. 7.3 и чл. 9.2 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Изброяването не е изчерпателно, списъкът на подобни прояви на главния прокурор може да бъде съществено разширен. Приканвам Вас и членовете на Висшия съдебен съвет да извършите обстойна проверка и да установите всички действия и бездействия на Иван Гешев, които съставляват тежки нарушения или системни неизпълнения на служебните задължения на главния прокурор. 

По отношение на магистратите (съдиите, прокурорите и следователите) съществуват завишени стандарти за тяхното поведение в службата и извън нея. Правилата за професионалното поведение изискват от всички магистрати да поддържат доверието на обществото, да избягват всякакви действия, които накърняват достойнството на тяхната професия и да свеждат до минимум каквато и да е дейност, която би застрашила тяхната репутация и независимост. Спрямо главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд тези изисквания са особено засилени предвид техните правомощия в рамките на съдебната власт.

Нито една от изброените публични прояви не може да бъде оправдана с принципа за прозрачност, дефиниран в Кодекса за етично поведение на българските магистрати. В противоречие с нормата на чл. 3.5 от КЕПБМ главният прокурор демонстрира поведение и действия, които не са свързани с установяване на обективната истина, а същевременно могат да бъдат възприети като самоизтъкване или прекомерно търсене на обществено признание. В тези си действия той нито е внимателен при решаването на въпроси, свързани със свободата и репутацията на гражданите (чл. 3.1 от КЕПБМ), нито внимава да не бъдат засегнати законните права и интереси на участници в производството (чл. 3.4 от КЕПБМ).

Както е посочено в чл. 3 от КЕПБМ, изискването за прозрачност произтича от постоянната потребност на обществото да се убеждава в законосъобразността и справедливостта на актовете и действията на магистратите. Установен стандарт в демократичните общества е, че магистратите говорят чрез своите актове. 

Прокуратурата в Република България е централизирана структура. Съгласно чл. 126, ал. 2 от КРБ главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Главният прокурор ръководи и представлява прокуратурата, организира дейността на Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, Националната следствена служба и на административните ръководители в прокуратурата, ръководи контролната дейност в прокуратурата, която има за цел да обезпечи точното и еднакво прилагане на законите от прокурорите и следователите и да осигури добри практики (аргумент от чл. 137, т. 1, 2 и т. 7, б. “Г” от ЗСВ). Следователно, публичната демонстрация от страна на главния прокурор на незачитане на основни конституционни принципи, законоустановени задължения и етични стандарти, определя особено високата тежест и нетърпимост  на изброените нарушения. 

Ето защо, Ви призовавам, господин/госпожо министър, да упражните правомощията си и да предприемете действия по реда на чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 3, т. 5 от Конституцията на Република България и чл. 175, ал. 5 във връзка с ал. 3 ЗСВ за предсрочно освобождаване на Иван Гешев от длъжността главен прокурор.

22.07.2020 г.

Христо Иванов