Христо Иванов: В българския План липсва усилие за изграждане на икономика на иновациите

02 ноември 2020, понеделник Facebook Twitter Viber

В представения миналата седмица проект на българския план за възстановяване и устойчивост липсва ясна и смела голяма цел, към която страната ще се стреми по отношение на иновациите. Отсъства и назоваване с истинските им имена на проблемите на страната, които тя трябва да реши, за да постигне напредък. Около това мнение се обединиха участниците в дискусия, посветена на темата за иновациите в българския план за възстановяване – съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов, Добромир Иванов, председател на Българската стартъп асоциация BESCO, IT предприемачът и член на НС на “Да, България!” Иван Лалев и Иван Матов, eксперт по трансформация на публичния и частния сектор.

“Този план е абсолютно откъснат от каквото и да било усилие България да има систематична политика например за изграждане на икономика, базирана на иновациите”, заяви Христо Иванов. “Големият въпрос е как България да се възползва от иновациите и от технологичната революция, така че да повдигне икономиката си. Как България, използвайки европейското финансиране, би могла да се възползва от иновационната вълна и да започне да изгражда нов модел на икономика”, акцентира той.

Според него проблем е и липсата на нови инструменти на финансиране, които да позволят не само да се разчита на европейски ресурс, но да се мобилизира и такъв от частния сектор. 

Не става дума само за пари

“Тук не става дума просто за пари. Става дума за това, че когато можеш да приложиш инструменти, за да привлечеш инвестиции, да мобилизираш частен ресурс, ти мобилизираш не просто пари, а знания, ноу хау и правиш една много по-трайна екосистема, която оттук нататък да продължи развитието на тези проекти”, смята Христо Иванов. 

Добромир Иванов определи като положителен момент апела на управляващите към хората с идеи да се включват в дебати по плана. Той обаче предупреди, че ако съществуващите проблеми не бъдат решени, отново ще се стигне до наливане на пари в едно спукано корито и вместо до резултати, до отчитането на още едни усвоени пари. Той посочи трите базисни фактора за иновации – достъп до хора, достъп до капитал и ниски регулации, така че да може всеки, който прави бизнес, наука или някакви форми на иновации да знае, че държавата няма да го спира на всяка стъпка, а ще му помага.

“В момента ние сме най-бързо стопяващата се държава в Европа, т.е. хората ги губим, нямаме достъп до капитали, а държавата за съжаление в последните няколко месеца и години години определено дава посока към свръхрегулиране на бизнеса”, каза той и препоръча: “Трябва да имаме посоката за парите, не просто за европейските субсидии, а за капиталовите пазари и за пазарната икономика. За нас как фондовете, които подкрепят иновациите, да бъдат не просто подкрепени с публично финансиране, но например през доброволните пенсионни фондове, да има механизми за насърчаване на ангелски инвестиции. Това са неща, които във всяка нормална европейска държава работят по много добър начин, а в България въобще не съществува като тема. Без да вкарваме пазарен механизъм в цялото нещо, ние го изкарваме извън реалността.”

Три приоритета

“Три са приоритетните неща – инвестиция в хора, инвестиция в технологии и инвестиция в иновативни компании. Когато говорим за инвестиция в хора, става дума за развиването на уменията им. Трябва безспорно образователна реформа. Това, което липсва, е инвестиция в образованието на хората, които вече са в работна възраст”, смята Иван Лалев.

Той препоръча в плана да бъдат заложени цели, те да бъдат обвързани с конкретни проекти и с индикатори, които да бъдат проследими и да показват дали целите са постигнати.

Според експерта по трансформация на публичния и частния сектор Иван Матов в плана липсва ясна визия къде и по какъв начин искаме да отидем, а когато стигнем – как икономика да работи и да не зависи от евросредства и от производства с ниска добавена стойност. Според него от плана не личи да има ясно разбиране как се случва иновацията в едно общество и се виждат харчове в определени посоки, без да може да се каже, че те ще са най-ефективните. Посочи, че е необходим географски подход. Например не във всяко градче да се прави STEM лаборатория, а те да са ситуирани там,където има талант или където иновативните бизнеси са по-концентрирани. 

“Играта тук е да направим една среда, в която системно да се развива иновация и това не означава във всяко едно място ние да направим центрове, а да направим центрове на места, които вече са силни”, посочи той.

Къде е голямата цел

“В България можем да си поставим смела цел – например да бъдем най-зелената страна в света или в ЕС или да бъдем инкубаторът за високите технологии на ЕС – нещо, което да заявим, да кажем, че това е което искаме да бъдем след 10, след 15 години и да се стремим към него. Това за мен е голямото нещо което липсва”, смята Добромир Иванов. 

Според Иван Лалев са необходими правителствени програми за насърчаване на връзката между младите хора и студентите с различни клъстери и да се инвестира в построяването на връзката между образование и бизнес. Според него е необходим и стратегически фонд за финансиране на проекти, които ще бъдат от национално значение. 

“Не е задължително да се работи на принципа на грантове, защото един път дадени, няма изискване какво да се случи с компанията, която ги е получила. Едни безлихвени заеми ще дадат достъп до капитал на компаниите, а самата идея, че това е заем ще направи така, че компаниите да са подтикнати не просто да усвоят пари, а да ги мултиплицират”, смята IT предприемачът.

“Практиката за субсидии и грантове очевидно е неработеща в нашия случай. По-добре работят и дублиращите инвестиции, като огледалните инвестиции. Имаме достатъчно частни фондове които подкрепят компаниите,може да им се даде възможността те да преценяват кои компании да получават финансиране, а държавата да ги подкрепи”, добави Добромир Иванов. 

Христо Иванов посочи и ролята на Българската банка за развитие, която според него трябва да изпълни замисъла си и да започне да предлага именно подобен вид финансови инструменти, а не да финансира само определен кръг.

“Трябва ни системен подход, който да промени цялата среда за иновации. Трябва ни инвестиция. Съдебната реформа изобщо не беше спомената, трябва регулаторна реформа, административна реформа, трябва и реформа в образованието. Къде са онези учители, които ще работят в тези STEM кабинети. Това е ново Просвещение, което трябва да се случи в България”, посочи той.

Видео от онлайн дискусията гледайте тук.