Христо Иванов сезира софийските прокурори с причините да разследват Иван Гешев

24 юли 2020, петък Facebook Twitter Viber

Отворен сигнал до Софийска градска прокуратура подаде днес Лидерът на “Да, България!” и съпредседател на “Демократична България” Христо Иванов. В сигнала се посочват основанията, поради които срещу главния прокурор трябва да бъде започнато наказателно производство и се призовават всички прокурори да извършат обективна, всестранна и пълна проверка на изложените обстоятелства и да предприемат необходимите действия. 

Действията на Демократична България идват след решението на Конституционния съд, според което всеки прокурор може да разследва главния прокурор. 

“Преди време пресцентърът на Главна прокуратура обяви материали, добити с използването на специални разузнавателни средства. Има специални текстове в НК, които криминализират използването на материали със СРС за цели различни от съдебното производство. Гешев ги използва за пропаганда.” – обясни Иванов и допълни, че за момента това е най-простото престъпление, за което Иван Гешев може да бъде разследван. 

Иванов се обърна към всички български прокурори и специално тези, които са компетентни в Софийска градска прокуратура с призив да се сезират, да направят проверка, да упражнят своите правомощия и “да покажат, че в България има достойни прокурори, които не се страхуват да разследват главния прокурор”.

Христо Иванов допълни, че познава лично такива прокурори и знае, че много от тях симпатизират на протестите и усещат срама от действията на настоящия главен прокурор: 

“Време е да покажат лицата си, да напуснат омертата и да покажат на целия български народ, че има прокурори в България.” – зави Иванов.  

Съпредседателят на Демократична България се обърна и към народните представители: 

“Призивът ми към парламента и към всички политически формации там, които откриха, че могат да задават въпроси на Гешев, сега, следващият тест за тях, били те от управляващи или от опозицията, е дали ще настоят и дали ще се преборят за върховенството на парламента в българската система от власти и дали ще се преборят за правото на парламента да задава въпроси на Гешев относно това как той прилага държавната наказателна политика по конкретни дела, или ще приемат унижението този нахален тип да им размахва статистика и да откаже да им отговори за конкретни драматични потъпквания на конституцията и на закона, които той извършва практически всекидневно. Българският парламент не може да сведе глава пред тази бухалка.” 

Иванов повтори исканията на Демократична България за оставка на Борисов и Гешев и изпревари въпросите, свързани с факта, че като основание за производството срещу главния прокурор, в сигнала се посочва публикуването от негова страна на специални разузнавателни средства, свързани с президента:  

“За пореден път видяхме как прокуратурата бие онези, които са нейни опоненти. 

Ще има хора, които ще кажат “Защо президентът е във фокуса на вашата дейност?”. Затова на тях искам да им кажа – когато съвсем скоро Гешев покаже Борисов с белезници, тогава по същия начин ще настояваме Борисов или който и да е друг да получи законен процес. Нашата борба не е срещу един или друг, нашата борба е за правова държава за всеки български гражданин, независимо какъв е той.” 

Изказването на Борисов, че Христо Иванов мечтае да стане прокурор, Иванов коментира така: 




”На премиера най-големият му страх е, че Христо Иванов щял да стане главен прокурор. 

Моята мечта е в България да има професионален прокурор главен, от средите на българската прокуратура, има такива прокурори и от това го е страх Борисов. В България политици не бива да стават главни прокурори. Аз съм политик и затова никога не ми е минавало през ума да ставам главен прокурор. Но и главни прокурори не бива да стават политици. Особено в стилистиката на Гешев, който не просто политиканства, а сопаджийства. Това е български политически термин от времената, когато със сопи са се разправяли с опозицията. Сега прокуратурата е превърната в такава сопа и затова той не е главен прокурор, той е сопаджия.” 

Иванов завърши изказването си с думите: 

“Един ден българското правосъдие ще изглежда точно толкова красиво, колкото изглежда тази сграда, за всеки гражданин. И ние ще бъдем горди с държавата си.”


Пълното изказване на Христо Иванов при подаването на сигнала вижте тук: 

Пълния сигнал можете да прочетете тук: 

ЧРЕЗ
г-жа Илиана Кирилова – градски прокурор
Софийска градска прокуратура

ДО
всички прокурори от
Софийска градска прокуратура 

ОТВОРЕН СИГНАЛ
От Христо Любомиров Иванов – 
Правно основание: 
чл. 209 във връзка с чл. 208, т. 1 от 
Наказателно-процесуалния кодекс

Уважаеми госпожи и господа прокурори,

На 28 януари 2020 г. Прокуратурата на Република България, на официалния си сайт, публикува прессъобщение “[п]редвид призива на президента към главния прокурор на Република България да обясни мотивите си за отправеното питане към Конституционния съд за задължително тълкуване на чл. 103 от Конституцията, високия обществен и медиен интерес”.  

В прессъобщението е посочено следното: “В хода на образувано и водено от Специализираната прокуратура наказателно производство, наблюдаващите прокурори на 22.01.2020 г. са извършили цялостен анализ на доказателствената съвкупност, включително и на приобщени по делото веществени доказателствени средства (събрани чрез използването на специални разузнавателни средства експлоатирани от ДАНС, спрямо командира на ВВС генерал-майор Ц. Ст.). При така извършения анализ са констатирани данни и доказателства „за висока степен на вероятност за съпричастност към престъпна дейност, предмет на разследване, на лице, заемащо висша държавна длъжност – президент на Република България, като установените евентуални престъпни действия не са свързани пряко с изпълнение на службата му.“

Към прессъобщението е публикувано постановление за спиране на наказателно производство от 23.01.2020 г. [….] “ведно с част от ВДС (аудио-файлове)”. Аудио-файловете също са прикачени и публично достъпни на сайта на Прокуратурата.

В самото прокурорско постановление постановление за спиране, съдържанието на разговорите е цитирано дословно и е изрично посочено, че са придобити чрез прилагане на специални разузнавателни средства (СРС). 

Прокуратурата е единна структура, при упражняване на функциите си всеки административен ръководител е подчинен на главния прокурор и на по-горестоящите от него административни ръководители (аргумент от чл. 136 от Закона за съдебната власт (ЗСВ)). Главният прокурор ръководи и представлява прокуратурата (чл. 138, т. 1 от ЗСВ). 

Видно от текста на официално публикуваното прессъобщение, оповестената информация няма за цел опазване на националната сигурност, нито служи за целите на наказателното производство – а именно извършване на обективно, пълно и всестранно разследване и установяване на обективната истина в конкретен случай. Видно от действията и публичните изяви на Иван Гешев през дните следващи публикуването на това съобщение потвърждават, че това е част от общата ПР стратегия на главния прокурор.

Неприкосновеността на свободата и тайната на кореспонденцията и другите съобщения са част от основните права и свободи на гражданите, установени от Конституцията на Република България (КРБ). В чл. 34, ал. 2 от КРБ изрично е посочено, че изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или зa предотвратяване на тежки престъпления. Подслушването с технически средства е един от оперативните способи за изготвяне на веществени доказателствени средства – звукозаписи. Това е едно от специалните разузнавателни средства, подробно уредени в Закона за специалните разузнавателни средства. Условията и редът за прилагане на специалните разузнавателни средства като ограничение и груба намеса в личната сфера на гражданите и конституционно гарантираната свобода и тайна на кореспонденцията и другите съобщения са законово установени и, с оглед характера на правата, които охраняват, следва да се прилагат стриктно, а не разширително или избирателно. 

В чл. 32 и чл. 33 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) са въведени ясни законови гаранции за защита на гарантираната от Конституцията неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията и другите съобщения. Въведени са изрични законови забрани резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, да не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления и за защита на националната сигурност при условията и по реда, посочени в закона. Лицата, на които са станали известни факти и сведения за специални разузнавателни средства, използвани при условията и по реда на този закон, както и събраните данни, са длъжни да не ги разгласяват. 

Законодателят е защитил конституционно установеното право на гражданите за свободата и тайната на кореспонденцията и другите съобщения като е въвел наказателна отговорност за лицата, които използват специалните разузнавателни средства извън законоустановените граници. В чл. 145а от Наказателния кодекс (НК), законодателят е предвидил, че който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, е наказателно отговорен за това и следва да понесе предвиденото в закона наказание.

В чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс  (НПК) е предвидена обща забрана материалите по разследването да не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. Тази законова разпоредба не съдържа в себе си овластяване на прокурора да разкрива и оповестява резултатите от прилагане на специални разузнавателни средства. Нормите на чл. 32 и 33 от ЗСРС във връзка с чл. 34 от КРБ са специални и с оглед категоричната наказателноправна защита, уредена в чл. 145а от НК, забраната за използване на информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, не могат да бъдат дерогирани или преодоляни с общото правомощие на прокурора по чл. 198 от НПК. Приемане на обратното би ни довело до абсурдното заключение, че прокурорът може свободно да разгласява вън от наказателния процес всякакъв вид информация, независимо от степента ѝ на специална защита, само защото я е придобил в рамките на конкретно разследване.

С Решение от 23.07.2020 г. по к.д. № 15/2019 г., Конституционният съд се произнесе, че надзорът за законност и методическото ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по смисъла на  чл. 126, ал. 2 от Конституцията, не включват случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор. Следователно, всеки прокурор има правото и задължението да разследва и повдига обвинение срещу главния прокурор, когато са налице основанията за това. 

Уважаеми  госпожи и господа прокурори,

С оглед на изложеното, призоваваме Ви да извършите обективна, всестранна и пълна проверка на изложените обстоятелства и да предприемете необходимите действия за привличане на отговорното лице към предвидената в закона отговорност.

24.07.2020 г.

С уважение:

Христо Любомиров Иванов