Христо Иванов се обърна към мониторинговата група към LIBE в деня на изслушването на българските власти

08 януари 2021, петък Facebook Twitter Viber

Днес Мониторинговата група за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права към Комисията LIBE в Европейския парламент ще проведе второ изслушване на представители на българските власти за ситуацията в България. На предишното заседание на 28 август бяха поканени премиерът Бойко Борисов и главният прокурор Иван Гешев, но те така и не уважиха евродепутатите, а изпратиха свои представители. Членовете на групата обаче не останаха доволни от отговорите им и поискаха допълнителни разяснения.

Междувременно съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов се обърна с писмо към Мониторинговата група. Той информира евродепутатите за развитието по прокурорската проверка за аудиозаписа с глас, подобен на този на премиера Бойко Борисов, която започна именно след негов сигнал, както и за проверките за изтеклите в медиите видеозапис и снимки на кюлчета злато и пачки с евро от спалнята му в правителствената резиденция. 

В писмото Иванов посочва приключилите без резултат производства и изтъква, че това “ясно показва опит от страна на българската прокуратура да имитира задълбочено и детайлно разглеждане на казуса”. Лидерът на “Да, България” повдига и няколко важни въпроса, на които според него българската прокуратура следва да отговори, включително факта, че държавното обвинение тепърва трябва да установи дали гласът от аудиозаписите е на Бойко Борисов, да проучи произхода на златните кюлчета, както и да идентифицира и разпита жената от видеозаписа.

“Липсата на задълбочено разследване по тези случаи, въпреки големия обществен натиск, е още едно отражение и пример за липсата на ефективна отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор”, казва Христо Иванов.

Добавя и че последните законодателни промени, предложени от ГЕРБ, не решават проблема и дори биха влошили ситуацията. Той посочва и че публично достъпната информация за тези случаи е ограничена до две прессъобщения на прокуратурата. 

“За разлика от други разследвания срещу високопоставени лица, прокуратурата не публикува материалите, събрани по време на производствата по горепосочените сигнали. Всъщност, в тези случаи напълно произволно прокуратурата реши да не следва стандарта, обявен от главния прокурор Гешев. А именно, че когато става дума за дела с висок обществен интерес, обвинението ще съблюдава по-високи мерки за прозрачност и ще публикува материали и доказателства, събрани в хода на разследването”, казва Иванов.

“Вярвам, че изслушването пред Мониторинговата група е подходяща трибуна за отправяне на тези въпроси към участващите представители на българското правителство и за искане на ясни отговори какви са намеренията на българската прокуратура за продължаване на разследването на всички споменати аспекти на случая. Това ще изпрати силно послание както към българското общество, така и към нашите европейски партньори и ще укрепи допълнително позицията на Европейския парламент и по-специално на Мониторинговата група като институция, напълно готова да застане заедно с всички европейски граждани в продължаващата им борба за по-добър и по-справедлив демократичен процес”, завършва обръщението му към евродепутатите.

Ето и пълния текст на писмото:

Христо Иванов,

Председател на ПП “Движение Да, България”

До 

Председателя на Мониторинговата група за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права към Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент (LIBE) Софи инт Велт

До 

Членовете на Мониторинговата група за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права към Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент (LIBE)

Относно: Изслушване в Мониторинговата група за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права относно ситуацията в България на 8 януари 2021 г.

Уважаема г-жо Инт Велт,

Уважаеми членове на Мониторинговата група за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права,

2020 г. беше година на пробуждане на българските граждани за факта, че върховенството на закона, а именно – разбирането, че в името на справедливостта всички хора трябва да бъдат равни пред закона, е основна демократична ценност. Ценност, която трябва да се пази и защитава всеки ден. Поредица от взаимносвързани фактори и събития през лятото на 2020 г. доведоха до ежедневни няколкомесечни протести в цялата страна, по време на които десетки хиляди българи поискаха оставката на правителството и главния прокурор.

Един все още неразрешен случай по-специално отразява нарастващите опасения на голяма част от българското общество за съществуващите недостатъци на правовата държава, широко разпространените практики на неправомерно влияние и корупция, както и взаимната зависимост между изпълнителната и съдебната власт в България. Случаят се отнася до публикуваните в медиите поредица от алармиращи аудиозаписи на глас, наподобяващ гласа на премиера Бойко Борисов, последвани от няколко снимки и видеозапис, за които се твърди, че са заснети в спалнята на Борисов в правителствената резиденция.

Предвид огромния обществен интерес по този случай, както и продължаващите опити на българската прокуратура да избегне разследването на всички доказателства в тяхната цялост, моля, на предстоящото изслушване членовете на Мониторинговата група да вземат под внимание предоставените по-долу фактологични разяснения.

Както е видно от отговора на българската прокуратура на въпросите на Мониторингова група за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права от 21 септември 2020 г., на българската Специализирана прокуратура е било възложено да разследва всяка потенциално инкриминираща информация, съдържаща се в изтеклите аудиозаписи. След подаден от мен сигнал (от август 2020 г.) до всички прокурори в България, беше започнато разследване по случая.

В този сигнал бях категоричен, че българската прокуратура или който и да е прокурор (след решението на Конституционния съд на Република България, че всеки прокурор може да разследва главния прокурор) трябва да извърши цялостно разследване на всички свързани аспекти, включително на твърденията, че министър-председателят се е опитал да повлияе пряко на независим регулаторен орган; че е координирал с висши членове на съдебната власт, в това число с главния прокурор, съдебно преследване на член на правителството; че е разпоредил разследване на политически опонент, както и да установи дали тези твърдения представляват злоупотреба със служебно положение.

През лятото на 2020 г. прокуратурата започна отделна проверка за снимките и видеозаписите, за които се твърди, че са заснети в спалнята на правителствената резиденция. Кадрите показват спящия министър-председател, както и шкафче до леглото му, на което има пистолет, и чекмедже, пълно с банкноти по 500 евро и няколко златни кюлчета. Важно е да се отбележи, че Софийската градска прокуратура започна проверка с много ограничен обхват – единствено за незаконно използване на специално техническо средство, предназначено за тайно събиране на информация.

През декември 2020 г. прокуратурата приключи своята проверка (не бе проведено цялостно разследване) с отказ да започне досъдебно производство, като не намери доказателства за престъпление, свързано със съдържанието на аудиозаписите. Видно от постановлението обаче е, че прокуратурата отказа да разследва дали гласът от аудиозаписите е на министър-председателя, въпреки съществуването на два отделни независими лабораторни анализа, които удостоверяват, че това е неговият глас и констатират, че аудиозаписите не са подправяни.

В същото време прокуратурата не намери и доказателства за престъпление, свързано със снимките и видеозаписа. Като причина обвинението изтъкна, че не разполага с оригиналните видеозаписи и снимки, нито е установена автентичността на парите и златните кюлчета, независимо че медийни публикации потвърдиха, че снимките са правени на няколко пъти, ясно показвайки различни серийни номера на банкнотите, както и серийния номер на едно от златните кюлчета. Освен това прокуратурата не успя да идентифицира жената, заснела видеозаписа в спалнята на премиера.

Резултатът от три последователни разследвания ясно показва опит от страна на българската прокуратура да имитира задълбочено и детайлно разглеждане на казуса, което според мен представлява умишлен пропуск на много специфични и важни аспекти, свързани с конфликт на интереси, корупция и потенциален пробив в националната сигурност.

Доказателството за тези твърдения дойде от самия премиер по време на интервю за известен германски вестник в края на ноември 2020 г. В статията Борисов признава, че кадрите са правени в спалнята му в правителствената резиденция, както и автентичността на банкнотите от по 500 евро и златните кюлчета, като казва, че някой ги е сложил там, за да направи снимките и да произведе компромат срещу него. Премиерът също така твърди, че знае коя е жената, видяна да прави видеозаписа.

Това развитие хвърли значително съмнение върху безпристрастността на българската прокуратура по отношение на случая, и върху способността ѝ да разследва всички факти в тяхната цялост, и подсили вече съществуващите опасения за практиката на прокуратурата да упражнява избирателно правосъдие. Затова в отговор изпратих два допълнителни сигнала – до главния прокурор и до Националната служба за охрана (НСО), която е отговорна за осигуряването на сигурността на премиера.

Ако ми позволите, бих искал да подчертая няколко важни въпроса, на които българската прокуратура тепърва трябва да отговори и разследва. Те се отнасят до сериозни случаи на корупционни практики на високо ниво и/или потенциални пробиви в националната сигурност.

Премиерът Борисов на няколко пъти споменава съществуващ черен пазар за компромати в България, на който той е станал жертва. Прокуратурата трябва да разследва това твърдение, защото, ако то бъде потвърдено, това може да означава, че ръководителят на изпълнителната власт на страната е подложен на силно влияние и зависимост от чужди или вътрешни интереси или е изнудван. Този сценарий би означавал, че съществува сериозен пробив в националната сигурност, за което НСО следва да носи отговорност. Въпреки тези сложни обвинения, отне само 15 дни на Специализираната прокуратура да проучи новия ми сигнал от 7 декември 2020 г. и, вместо да разследва всички аспекти на въпроса, тя отказа да започне досъдебно производство и го прехвърли на Военноокръжната прокуратура. Остава неясно какъв е статутът на разследването, извършвано от Военноокръжна прокуратура, като последната е компетентна по въпроси, свързани с НСО.

Друга възможност е, че необяснимото богатство, показано на кадрите, наистина е било предназначено за премиера като някаква форма на незаконни плащания. В този случай прокуратурата би трябвало да разследва тази мащабна форма на злоупотреба с власт и корупция.

Независимо от сценария, обвинението трябва да определи със сигурност дали гласът от звукозаписите е на Борисов, да идентифицира и разпита жената от видеозаписа, както и да проучи произхода и историята на покупките на златните кюлчета и банкнотите от 500 евро.

Публично достъпната информация за тези случаи е ограничена до две прессъобщения, публикувани от Софийската градска прокуратура и Специализираната прокуратура. За разлика от други разследвания срещу високопоставени лица, прокуратурата не публикува материалите, събрани по време на производствата по горепосочените сигнали. Всъщност, в тези случаи напълно произволно прокуратурата реши да не следва стандарта, обявен от главния прокурор Гешев. А именно, че когато става дума за дела с висок обществен интерес, обвинението ще съблюдава по-високи мерки за прозрачност и ще публикува материали и доказателства, събрани в хода на разследването.

Липсата на задълбочено разследване по тези случаи, въпреки големия обществен натиск, е още едно отражение и пример за липсата на ефективна отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор. Последните законодателни промени, предложени от ГЕРБ, не решават проблема. Напротив, предложеното ново законодателство би влошило още повече ситуацията. Ако законопроектът, предложен от ГЕРБ, бъде приет от парламента, ще имаме ситуация, в която „независимият” прокурор с правомощие да разследва главния ще бъде избиран от същите хора, които избират главния прокурор и които всъщност са зависими от него.

Вярвам, че изслушването пред Мониторинговата група е подходяща трибуна за отправяне на тези въпроси към участващите представители на българското правителство и за искане на ясни отговори какви са намеренията на българската прокуратура за продължаване на разследването на всички споменати аспекти на случая. Това ще изпрати силно послание както към българското общество, така и към нашите европейски партньори и ще укрепи допълнително позицията на Европейския парламент и по-специално на Мониторинговата група като институция, напълно готова да застане заедно с всички европейски граждани в продължаващата им борба за по-добър и по-справедлив демократичен процес.

С уважение,

Христо Иванов,

Председател на ПП “Движение Да България”