Европредседателството – личен PR на премиера и много пропуснати възможности

04 юли 2018, сряда Facebook Twitter Viber

Ние от „Демократична България“ изпращаме първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз с благодарност към усилията на всички безименни и понякога недооценени дипломати и други  държавни служители, хора от бизнеса и от неправителствения сектор, доброволци и просто граждани, работили за страната си. Техният патриотизъм е достоен за уважение. Усилия положиха и управляващите и особено премиерът, но само, за да използват безогледно председателството за подобряване на собствения си имидж. Медийната пушилка, на която станахме свидетели през последните шест месеца, не успя да прикрие застоя и кризата във всички сфери, близки до всекидневието на хората – социалната, образованието, здравеопазването, сигурността.

Защита на статуквото – отказ от ядрото на ЕС

В момент, в който се води разгорещен дебат за бъдещето на европейската интеграция, правителството остана встрани от него. Така заплахата България трайно да остане в периферията на Европейския съюз след неизбежните промени в него окончателно ще я изключат от основното му ядро, където няма да попаднат страни с високи равнища на корупция, със зле действаща съдебна система  и с ниско доверие към институциите на демократичната държава. Угодническата политика на Борисов и Радев към Путин и Ердоган, демонстрирана през последните месеци, превръща страната ни в лесна плячка за авторитарните и антиевропейски режими в Русия и Турция. Нашите европейски партньори трудно ще ни допуснат там, където се взимат важните решения и се изработват важните политики. Там троянски коне са опасни.

Нестихващата патриотарска олелия, вдигана постоянно и от управляващите, и от така наречената опозиция, няма как да замести пълното отсъствие на реални промени в ключови сфери, които да позволят на България да се превърне в достоен и влиятелен член на Европейския съюз. Яростната съпротива  в защита на статуквото и срещу модернизацията на страната продължи и по време на председателството.

Победа за статуквото е и очевидната неохота на управляващите за присъединяване към Банковия съюз. Както „Демократична България“ вече отбеляза,  освен по-независимия надзор, допълващ този на БНБ, и осигуряване на по-гъвкави и мощни инструменти за посрещане на неизбежните кризисни моменти, това членство ще осигури на българските банки по-евтин достъп до кредити и капитал, както и по-големи от днешните възможности за интегриране в общото стопанско пространство на Европейския съюз и оттам по-бързо от сегашното сближаване в стандарта на живот. Сега обаче, Борисов поставя членството в Банковия съюз в зависимост от приемането ни в „чакалнята“ на еврото, което изпраща ясно послание на партньорите ни, че всъщност не желаем да укрепим банковата си система, така, че да повишим доверието в нея и да получим шанс за членство в самата еврозона, а така и  в ядрото на ЕС. Ключов момент в нашата детайлизирана позиция по въпроса, е подкрепата ни за критерия „върховенство на правото“, въведен с предложението на Европейската комисия, като не се ощетяват гражданите, които не са виновни за корупцията и организираната престъпност. Подчертаваме, че в държави като нашата без утвърдено върховенство на закона, следва да се прилагат повече директни инструменти за финансиране направо от ЕК, без посредничеството на корумпираните местни политически фактори.

Без  Европейски енергиен съюз, но пък с „Белене“

По отношение на енергетиката, българското председателство напълно игнорира усилията за създаване на Европейски енергиен съюз и намаляване зависимостта на държавите-членки от външни доставчици. Най-логичната стъпка беше да се предприемат действия за либерализация и децентрализация на енергетиката в България и в целия ЕС – в отговор технологичната революцията, която протича в сектора. Трайно е впечатлението, че сегашното българско правителство все повече отдалечава България от прагматичните решения като енергийна ефективност,  малки и децентрализирани мощности близо до потреблението, които спестяват разходите за пренос, и битова газификация на домакинствата, които биха намалили разходите за гражданите и бизнеса и биха подобрили конкурентоспособността на българската енергетика.

Вместо това управляващите, подкрепяни ентусиазирано от фасадната опозиция и президента Радев, тръгнаха да възраждат така наречения „Голям шлем“ от енергийни проекти, които напълно противоречат на идеите и целите на Общия енергиен съюз. Много знаково е, че по време на българското председателство, Министерският съвет и парламентът взеха решения за възобновяване на АЕЦ „Белене” – икономически абсурден и сеизмично опасен проект.

България продължава да няма нито един работещ газов интерконектор и през последните шест месеца нищо не беше направено за решаването на този проблем. Дори напротив, усилията на българското правителство бяха насочени към участие в „Турски поток”, което единствено би затвърдило монопола на Москва, а всеки монопол означава високи цени за гражданите. Резултатът е забавяне в създаването и пълноценното функциониране на Европейския енергиен съюз.

Зависимост от руски интереси и завой на Изток

Срамното снишаване на Борисов пред Путин по повод на  случая със Скрипал нанесе тежък удар върху авторитета на България, създаде негативен прецедент държавата, председателстваща Съвета на ЕС, да остане в малцинството. Отказът да експулсираме дори един руски дипломат потвърди  подозренията на нашите най-важни европейски партньори, че руското влияние в България се е засилило неимоверно, а нашите лидери са зависими от руските интереси. Недоверието към  специалните ни служби нарасна, което ще се отрази пряко на шансовете ни за присъединяване към Шенгенското споразумение.

Сигурност без отбрана

По отношение отбраната и сигурността, България закъсня с внасяне на своя план за приложение на постоянното структурирано сътрудничество и се въздържа от водеща роля по който и да е проект, като изненадващо не се включи в предложените проекти по киберсигурност. Практически отсъства дебат по доклада за размисъл за трите сценария за развитие на европейската отбрана, предложен от Европейската комисия. Отсъствието на визия за развитие на отбраната след 2020 г., хаосът с проектите по превъоръжаване, заявени от правителството, в съчетание с разширяване на военното сътрудничество по поддържане на съветска техника с Русия, поставя страната в неизгодна позиция за интеграция в европейската отбранително-индустриална база. Така се лишаваме от възможността да използваме европейския отбранителен фонд за реализация на неколкократно констатираните на КСНС приоритети в сферата на отбраната. В същото време липсата на Национална програма за превъоръжаване в контекста на членството ни в ЕС (и НАТО), използваща инструментите на ЕС (НАТО) и активно ангажираща изследователския сектор и индустрията у нас,  не ни позволява да се възползваме от възможностите, в чието създаване участваме. Слабото участие на българи в Европейската агенция за отбрана (и съответните агенции и структури на НАТО) допълнително ограничава използването на възможностите от нашата индустрия и изследователски звена, както и ползите за въоръжените ни сили.

По време на председателството България пропусна възможността да развие идеята  за създаване на  Европейска агенция по гражданска сигурност. В „Демократична България“ смятаме, че след като България не е домакин на нито една европейска структура има основание за домакинство на такава агенция особено след срамния провал на кандидатурата ни за Европейската агенция по лекарствата.

Привлекателен модел, кога?

В края на ротационното ни председателство разногласията в ЕС по отношение на овладяване на миграционните потоци достигнаха върха си. Компромисът от последното заседание на  Европейския съвет  в Брюксел е твърде общ и неясен, той обслужва вътрешнополитическите цели на някои от европейските лидери, но не съдържа конкретни решения на най-спорните въпроси. Неизгодният за България Дъблински регламент остава в сила.

„Демократична България“ последователно подкрепя усилията на страната ни да помогне за интеграцията  на страните от Западните Балкани в Европейския съюз  и най-вече на Македония. Няма как обаче Западните Балкани да напреднат по европейския си път ако България  все така доказва, че приемането й е било преждевременно, а оказаното й доверие в аванс е било неоправдано. Това обяснява и решението на Съвета на ЕС преговорите за членство с Македония и Албания да започнат едва догодина и то при многобройни условия като намаляване на корупцията и организираната престъпност. Без ясни сигнали за реални реформи и реални резултати в България, европейското бъдеще на Западните Балкани изглежда все по-несигурно, въпреки Договора за приятелство и добросъседство между България и Македония и  пробива в решаването на спора с Гърция за името. България може действително да се превърне в лидер в региона едва когато се превърне в привлекателен модел за всички страни в него, като икономика, благоденствие и качество на живот. Именно това е целта на новия и истински български патриотизъм, чийто изразител е „Демократична България“.

Демократична България