„Да, България!“ с концепция за развитие на туризма в планината

Природните условия в България и утвърдените традиции в зимния и планинския туризъм са предпоставка за неговото развитие, за създаване на благосъстояние и за по-високи доходи за местните общности. Поради слабата регулаторна роля на държавата развитието на зимния, и особено на масовия ски туризъм, през последните десетилетия доведе до сериозни екологични, обществени и икономически конфликти.

Основни предизвикателства, възникнали от дисбалансите в развитието на планинския туризъм

Презастрояването и често увреждането на защитени територии при изграждането на ски курорти и хотелски комплекси;
Монополизирането на сектора (ски курорти, ски училища, ресторанти, хотели) унищожава малките семейни бизнеси, което влошава качеството на туристическия продукт и поддържане на необосновано високи цени;
Неравнопоставеността между по-големите и по-малките курорти по отношение държавната подкрепа при разпореждането с публични ресурси (концесии, заменки на гори и земи), развитието на техническата инфраструктура, финансирането за международна реклама, събития и обучения и т.н.;
Пренебрегване на други устойчиви видове планински туризъм като екотуризъм, пешеходен туризъм, колоездене и др. и слабо използване на потенциала за развитието на зимните спортове и детските спортни школи.

Нашата визия: С оглед на климатичните промени и природните дадености развитието на планинския туризъм трябва приоритетно да създава възможности за целогодишно обучение, отдих и спорт, да е насочено към повишаване на конкурентоспособността чрез оптимизиране и повишаване качеството на курортите при съхраняване на природната среда и да дава приоритет на местните предприемачи и малкия семеен бизнес.

Роля на държавата

Предпоставка за развитието на планинския туризъм е държавата като собственик, възложител и регулатор да има визия как да се развива зимният туризъм, да очертае зоните, където може и не може да се случва това, да определи какво е допустимото натоварване в туристическите курорти, да урегулира обществени отношения и да създаде възможности за преодоляване на сезонността на посещаемостта в планините.

В тази връзка, трябва да се изработи Стратегически план за развитие на зимния туризъм, който чрез анализ на климатичните, екологичните, социалните и икономическите условия да определи:

Визия за развитието на българските зимни курорти;
Възможностите за развитието и съвместяването на различните форми на зимен и планински туризъм (алпийски ски, free-ride, ски-бягане, пешеходен туризъм, катерене, колоездене, културен туризъм и т.н.);
Карта със съществуващите и потенциалните територии за развитие на зимните курорти с конкретните форми на планински туризъм, със съответните екологични ограничения (напр. забрана за ново строителство в защитените територии, допустими нива на намеса в Натура 2000 зоните, вид, разположение и максимално допустим размер на легловата база) или пречки (напр. ВЕИ);
Мерки за инфраструктурната обезпеченост на зимните курорти;
Мерки за равнопоставеност на заинтересувани субекти, развиващи туризъм в планината и целогодишно привлекателност за български и чуждестранни туристи;
Подходящи механизми за въвличане на местните хора в развитието на зимните туристически курорти като същите запазят собствеността си;

Политики

1. Демонополизация, прозрачност и равни условия за бизнеса

Равни условия за гостите на всички хотели и други туристически обекти при закупуване на карти за лифт;
Задължително осигуряване на опция за електронна продажба на карти за лифтовете, което ще намали чакането за лифтове с часове. Привилегировано положение на свързаните със собственика хотели изкривява конкуренцията и пречи за развитието на бизнеса;
Еднакви условия за всички, които желаят да предлагат услуги в ски зоните – ски уроци, наем на ски екипировка и други, независимо дали са свързани с концесионера. По този начин няма да се допуска монополизацията на услугите и ще се стимулира и гарантира частното предприемачество без оглед на връзки с чиновници или министри. Това е задължително условие за устойчивото и успешно развитие на местните общности и за бизнес перспективите пред тях, така че да не се чувстват втора ръка в сравнение с едрия бизнес, а да могат да осъществяват мечтите си;
Създаване на условия за пълна прозрачност в собствеността на инвеститори, които оперират с държавна и публична собственост в туристическите курорти, изключваща участието на офшорни дружества. Операторите на планински курорти трябва да бъдат задължени да разкриват информация за дейността си, така както го правят държавните, общинските и енергийните компании – с тримесечни отчети и данни в реално време за всички сделки на стойност над 5000 лева и за контрагентите по тях;
Анализ на практиките с монополен характер върху туристическите услуги, ски училищата и хотелиерството в зимните курорти, които са в противоречие с принципите на конкуренцията и засягат интересите на потребителите и малкия семеен бизнес;
Популяризиране на малките планински курорти чрез безплатно присъствие на националните ни щандове на изложенията в чужбина;
Създаване на предпоставки за развиване на национален клъстер на зимните курорти и възможности за предоставяне на обща онлайн карта;
Развитието на програми за образование и повишаване квалификацията на управляващите и заетите в зимния и планинския туризъм;
Подпомагане на традиционни сектори като планинско земеделие, пчеларство, билкарство, производство на зимна екипировка, мебелна промишленост, хранителна промишленост, животновъдство, традиционен текстил и занаяти.

2. Насърчаване на целогодишните форми на туризъм с цел постигане на постоянна заетост и устойчивост на туристическия сектор

Анализ на възможностите за развитието и съвместяването на различните форми на зимен и планински туризъм при изготвянето на планове за оптимизиране и развитие на зимните курорти;
Стимулиране на други форми на туризъм, които не потребяват, а съхраняват природните ресурси и дори ги ползват като предпоставка за развитие (пешеходен, велосипеден туризъм, „пантене“, парапланеризъм);
Развиване на български бранд, базиран на качество, а не на ниска цена, насочен към туристите, към активния начин на живот и интегриращ всички курорти, като социално-икономически продукт, които да стимулира производството на out-door екипировка, опазването на природата и да възпитава качества у подрастващото поколение.

3. Планинският туризъм като двигател за икономически растеж на местните общности

Местните общини трябва да мислят не как да превърнат още стотици декари ниви в безлюдни хотели, а как да бъде повишено нивото на туристическата услуга по начин, който увеличава приходите на местния бизнес устойчиво и несезонно. Конкретни мерки, които са сравнително прости и не изискват големи публични средства:

Създаване на туристически пазар за местни уникални български храни, особено биопродукти с висока цена: местните производители на сладка, сирена, мед, вместо да стоят на шосетата на сергии направени от щайги е по-добре да се предлагат на обособени площи в курортите, където месните производители да предлагат на туристите уникалните за Родопите, Рила и Пирин стоки.
Създаване на фестивал/изложения на планинско облекло и екипировка, където български производители да покажат новите си колекции и да започнат да създават свои брандове вместо да работят само за чужди компании – този туристически поток може да бъде част от популяризирането и рекламата на български специализирани марки за ски, планинска и спортна екипировка.
Създаване на стимули за стартиране на нови бизнеси в туристическия бранш, които да дават възможност на млади предприемачи от местните населени места да стартират нови бизнеси вместо да бягат към София и чужбина. Вече има млади фирми, които правят продукти като специализирана екипировка за ходене в дълбок сняг, създаване на софтуери за комуникация и координация на групи в планината, специално производство на нови модели сноуборди.
Създаване на финансов механизъм за насочване на европейски средства през търговските банки (тип Jeremi) за намаляване на изискванията за обезпечаване за нови заеми за малки и средни предприемачи в посока планински туризъм с цел диверсификация на предлаганите туристически услуги от местните бизнеси.

4. Ясен и ненарушим регламент за защитените територии

Ние смятаме, че нашите паркове са достатъчно антропогенно натоварени (с инфраструктура, хижи и водохващания). Макар и малко на брой, те опазват най-емблематични и символни места за нашата идентичност и история. Поради това в парковете може да има само възстановяване, поддържане и оптимизиране на туристическата инфраструктура, при ясно спазване на целите на защитените територии.

4.1. Индивидуално решение за развитието на ски зона Банско в Пирин

Най-сериозният проблем на град Банско е дисбалансът между капацитета на града (близо 60 000 легла) и капацитета на ски зона Банско (близо 20 000 човека/час). Това води до много ниско качество на туристическата услуга, където легловата база остава незапълнена. Ново разширение на ски зоните в Пирин ще доведе до безвъзвратното му унищожение и изключване от списъка на световното наследство към ЮНЕСКО. Ето защо, проблемът с огромния дисбаланс между капацитета на легловата база, капацитета на Банско като туристическа дестинация, капацитета на инфраструктурата му и капацитета на ски зоната не може да бъде разрешен чрез разширението на ски зоната за сметка на парк Пирин.

Ски зона Банско е една от 30-те ски зони в България и инвестиционният интерес към развитието на ски туризма в България може да бъде насочен към слабо развитите ски зони.

Друг съществен проблем в ски зона Банско е монополизирането на туристическите услуги от концесионера и свързани с него туроператорски и хотелиерски фирми, което е за сметка на малкия и семеен бизнес.

В тази връзка са необходими следните мерки за устойчивото развитие на ски зона Банско:

Комплексна проверка с публично участие с цел адекватно установяване на нарушения при строителството, при изпълнението на концесионния договор и при разпореждането с държавна собственост, както и прилагане на ефективни корективни действия и санкции;
Изсветляване на собствеността на дружествата, участващи в оперирането на ски зоната, като се изключат офшорните дружества;
Анализ на практиките с монополен характер в ски зоната, които са в противоречие с принципите на конкуренцията и засягат интересите на потребителите и малките семейни бизнеси;
Създаване на консултативен съвет на природозащитните сдружения и сдруженията на собственици на хотели, ски учители и местния бизнес, с цел прозрачност и защита на публичния интерес при оперирането на ски зоната;
Анализ на установените нарушения досега, нанесените екологични щети, отговорността, споровете със собствеността и възможността на ски зоната да поеме настоящото и планираното натоварване с оглед включително нивата на сигурност и безопасност.

Анализът би следвало да разсее заблудите сред обществени групи и особено инвеститори, че е възможно разширяване на капацитета на довеждащите съоръжения в ски зоната или изграждане на нови такива без изключване на ски зоната от територията на Национален парк „Пирин“ – поради забраната за строителство на спортни и др. съоръжения в националните паркове. Допуснатото увреждане вече е несъвместимо с целите на парка.

Преглед на планираното ново строителство на леглова база и апартхотели в град Банско с оглед дисбаланса между поемната способност на обществената инфраструктура, ниската доходност на съществуващите хотели, и целия облик на град Банско като туристически град както и капацитета на ски зоната.

Допълнително внимание върху околните населени места, например водните ресурси в Добринище, и техните нужди за развитие със схема за взаимно допълващи се форми на туризъм и провокиране на целогодишен интерес от страната на туристите от страната и чужбина.

4.2. Индивидуално решение за развитието на туристическите зони на Витоша

Бъдещето на ски спорта на Витоша е доста несигурно с оглед на липсата на сняг и спецификите на алпийската част (ветрове, снегонавяване, терен). С цел защита на природата в парк „Витоша“ развитието на ски зоните в планината може да се реализира чрез възстановяване на ски съоръженията, по начин, който да позволява целогодишното им и сигурно ползване, като ски зоните приоритетно са насочени към обучението на деца и осигуряването на възможност за ски спорт на жителите и посетителите на града.

В тази връзка необходимите мерки за възстановяването на ски съоръженията в туристическите зони Алеко и Конярника са:

Поемане на инициатива от страна на Столична община за изготвянето на устройствени планове за възстановяването на ски съоръженията в туристическите зони Алеко и Конярника съобразно текущите климатични, екологични и икономически условия, както и при изцяло публично съгласуване със заинтересованите страни. Плановете може да включват поетапно възстановяване на ски съоръженията и дори създаването на общинско предприятие или най-оптимално схема за публично-частно партньорство.
Синхронизиране на плановете за възстановяване на ски съоръженията с Плана за управление на Природен парк „Витоша“.
Създаване на отворена процедура за привличане на международен или национален инвеститор, който да финансира изграждането на новите съоръжения в рамките на създадения план, като тази процедура да изисква пълна прозрачност на собствеността на кандидатите, опит в оперирането на ски зони, забрана за кандидатстване на офшорни фирми и ясни правила за отстраняване на инвеститора при конкретни нарушения.
Приоритетно възстановяване на ски влек „Заека“ от Министерството на спорта и предоставянето му под наем на витошките ски училища.
Създаване на консултативен съвет на природозащитните и туристическите сдружения и сдруженията на собственици на ски учители, с цел прозрачност и защита на публичния интерес при оперирането на съоръженията за целогодишен туризъм и ски спорт на Витоша.

Обосновка на предложените мерки

В Коалиция „Движение Да България“ обичаме нашата природа и нашите планини. Обичаме спортовете сред природата и много от нашите членове и симпатизанти са запалени скиори.

За това ние казахме, че не сме против ските, а против мафията, която използва наше любимо хоби, за да узурпира националните символи и да корумпира властта. Време е да счупим мегаломанските олимпийски представи за ските и да дадем визия за спорта в планините, основана на ясни принципи и отговарящи на приоритетните секторни политики.

Време е да кажем ясно, че това да строиш съоръжения без ПУП, без екологични съгласувания, да прикриваш нови съоръжения като ремонт, да разкопаваш и взривяваш в паркове без нито едно разрешително, да изсичаш гори, всичко това не е нито развитие на спорта, нито на туризма, нито на икономиката. Това е просто завладяване на държавата.

Да, в България няма Алпи, няма мащабни природни предпоставки за развитие на мега проекти, зад които да стоят мощни финансови институции.

Да, в България климатичните условия не са това, което бяха, но все пак в България има условия за ски зони, отговарящи на потребностите на гражданите, даващи възможност за семейни почивки, за запознаване със спорта, за изграждане на нужната култура и отношение към планините.

Вярваме, че вниманието ни трябва да се насочи към по-компактни ски зони, към предприемачите, които искат да развиват своите региони, към хората, правещи туристически бизнес със сърце и хъс. Те нямат лобито на големите курорти и техните нужди рядко попадат във фокуса на мощните интереси. Нашата програма цели да подпомогне и местния туристически бизнес, който да има по ясно място в развитието на екстремните и спортове на открито, като разнообразни атракции, способстващи да преодолеят сезонността на тяхната заетост.

„Да, България!“ си поставя за цел да работи за развитието на балансирано и устойчиво развитие на ски туризма в България, което при пълно съобразяване с природните дадености да повиши качеството на живот на българите, както и икономическите ползи за държавата.