„Да, България!“ иска разследване на контрабандата на български цигари и приватизацията на Булгартабак

30 ноември 2017, четвъртък Facebook Twitter Viber

ДО

Г-Н РУМЕН РАДЕВ

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО

Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ на 44-тото НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ

В 44-тото НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ДО

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

До

ЕВРОПЕЙСКА СЛУЖБА ЗА БОРБА С ИЗМАМИТЕ

КОПИЕ:

Г-Н СОТИР ЦАЦАРОВ

ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

1. През последните дни от публикации в българските медии бяхме запознати с информация, че турската служба за борба с организираната престъпност и контрабандата (KOM) е изготвила доклад за „продуктите, идващи от българската компания „Булгартабак“ и превърнали се в източник на контрабанда в нашата държава“, който е бил изпратен до главния секретар на международната организация за полицейско сътрудничество Интерпол. От доклада става ясно, че организации, обявени за терористични – “Работническа партия на Кюрдистан” и “Общество на кюрдските организации”, правят големи приходи, събирайки такси от контрабандистите, за да ги оставят да преминат през контролирани от тях канали.

Според изнесената информация българските цигари съставляват основна част от нелегалния пазар в Турция и се нанасят годишно сериозни щети на акцизните приходи в нейния бюджет.

Според тези информации данните за контрабандата на цигари е споделена и с чуждестранни институции и по-специално британската Национална агенция за борба с престъпността, Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа (SELEC), Interpol и Британския кралски институт за отбрана и сигурност – Royal United Services Institute.
Това е пореден случай, в който остро се повдигат съмнения за криминални дейности, свързвани с “Булгартабак”, и за отказа на българската прокуратура и служби за сигурност да реагират адекватно.

2. Припомняме, че:

• Така и не беше проведено адекватно разследване на приватизационната сделка за мажоритарен пакет от акциите на “Булгартабак”,който е български производител с дългогодишни традиции в производството и дистрибуцията на цигари, от 2011 г. за изчистване на сериозните съмнения около начина на избор на купувач. Припомняме, че Надзорният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК), оглавяван от представител на ГЕРБ, промени предложените от външни консултанти метод на оценка със 100% тежест на предложената цена с друга методика, в която преобладаваха социални и други ангажименти. В медиите има ясно цитирани изказвания на тогавашния председател на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Юлия Ненкова, която се позовава на личното настояване на премиера Борисов за социални ангажименти с цел гарантиране на поминък на тютюнопроизводителите. Резултатът беше отказване на единствения стратегически инвеститор в тази сделка и сключване на сделка на по-ниска цена, при това от дружество без никакъв опит и нулева яснота относно собствеността му. (Въпреки този резултат от приватизацията и видимата неадекватност на приетите предложения, г-жа Ненкова е промотирана до председател на КЗК, отново по предложение на ГЕРБ.)

Припомняме отново, че собствеността на избрания по този начин купувач на холдинга никога не беше изяснена, въпреки че става дума за основно и структуроопределящо предприятие както за националната сигурност, така и за държавния бюджет. Още при продажбата беше ясно че зад австрийската фирма-собственик (БТ Инвест ГМБХ) стои дълга и променлива във времето верига от адвокатски кантори и офшорни фирми, чиито действителни собственици се губят из регистрите на юрисдикции като Кипър и Лихтенщайн. През 2015 година се появиха разследвания, които свързват тези компании с други офшорни компании на Британските вирджински острови, за които бившият мажоритарен собственик на КТБ(н) Цветан Василев излезе с допълващи данни и факти, водещи към реални собственици и/или контролиращи кредитори дружества, свързани директно или индиректно с депутата Делян Славчев Пеевски, както и с премиера Борисов и лица от неговия приятелски кръг. Тези връзки са доказуеми единствено по линия на международната правна помощ, но досега не знаем за каквито и да е действия на български институции насочени към тяхното верифициране или отхвърляне.

(През април 2016 година след затварянето на софийската фабрика на Булгартабак Икономическата комисия на НС възложи на икономическия министър Божидар Лукарски и АПСК да установят това до три седмици кой е крайният собственик на Булгартабак, но въпреки това решение отново няма ясен отговор на този въпрос.)

• Въпросът с контрабандата на марки на Булгартабак (Victory, MM и Prestige) се повдига във всеки годишен доклад на KOM (освен този за 2013 г.) През 2015 г. например от тази институция са съобщили, че цигари с марки на Булгартабак (Victory, MM и Prestige) съставляват 50% от нелегалния пазар в Турция. В тазгодишния доклад за пръв път се посочва директно името на „Булгартабак“. Според доклада на турските власти цигарите тръгват от свободната зона в Дубай (Jebel Ali), откъдето по различни канали през Иран, Сирия и Ирак достигат до Турция;
• През май 2014 г. прокуратурата съобщи за разбит контрабанден канал за цигари в Дубай, в който е бил замесен български политик и през който са минавали сделки за стотици милиони. До настоящия момент, три години след разследването, прокуратурата не е съобщила повече информация за този случай, нито дали разследването продължава, както и кой е този български политик;
• През септември 2015 г. по време на посещение на Главния прокурор Сотир Цацаров в Република Турция, планирано като протоколен отговор на визитата на турския главен прокурор г-н Мехмет Акарджа, беше обявено, че Главният прокурор имал извънредна среща с президента на Република Турция. Тогава не бяха съобщени никакви детайли нито за повода, нито за съдържанието на проведените разговори. Тази среща беше второ посещение на Главния прокур в Турция, след това през 2014 г., когато се подписа споразумение за сътрудничество в области като тероризъм, корупционни престъпления, международна организирана престъпност и контрабанда;
• През пролетта т.г. марките на БТ бяха купени от BAT. Последните казват, че не са купували лиценз за тези цигари на пазари, различни от България и Адриатика, т.е. най-вероятно бившият собственик продължава да държи правата за БИ, Иран и т.н.;
• През май т.г. президентът на иракски Кюрдистан Масуд Барзани изненадващо посети Борисов. Посещението беше преди референдума. Българските власти не съобщиха за срещата. Външният министър Екатерина Захариева заяви, че посещението е било протоколна среща, а България поддържа добри отношения с иракски Кюрдистан, дори страната ни има търговско представителство там. Провеждани са срещи и с редица техни министри по въпроси, свързани с икономиката, земеделието и туризма.

Въпреки сериозността на тази официална информация и нееднократните ни искания, включително с отворено писмо до Главния прокурор от 14 март т.г., нямаме информация за предприетото от българската прокуратура за разследващи действия по въпроса, който засяга българско търговско дружество и негови филиали извън страната.

3. Всичко това повдига тежки въпроси:

• Част ли е „Булгартабак“ или негови подразделения от контрабанден канал?
• Ощетява ли този канал финансовите интереси на България и на ЕС (несъбрано ДДС)?
• На срещите през 2014г. и 2015г.в Република Турция, предавани ли са на Главния прокурор на Република България материали, свързани с последователните констатации на турските служби, че цигари с марки на „Булгартабак“ имат ключов дял на незаконния пазар в Турция, че тази контрабанда се използва за финансиране на  терористични организации, както и че този канал се покровителства от български политици?
• Касае ли тази контрабанда територията на Ирак и Сирия, включително области, които по това време са били под контрола на военни формирования на т.нар. Кюрдска работническа партия (ПКК) и „Ислямска държава“?
• Извършвала ли е прокуратурата проверка по повод публични изказвания на бивш икономически министър, че при приватизацията на „Булгартабак“ е било купено мълчанието на системните политически партии с цел продажбата на  „верния купувач“, за да продължи действието на подобни контрабандни канали?
• Поставени ли са български политически лидери и висши публични служители в състояние на зависимост от чужди фактори чрез свое скрито участие в собствеността на “Булгартабак” или чрез прикриване на контрабандния канал?
• В състояние ли са Българската правоохранителна система и органи за сигурност, включително прокуратура, МВР, ДАНС, да защитят интересите на българските и европейските граждани в подобни казуси?

4. Доколкото прокуратурата, МВР и ДАНС в продължение на години не дават адекватен отговор на всички тези въпроси, смятаме за необходимо и належащо да се обърнем се към държавните органи, ЕК и ОЛАФ, които имат правомощия и задължения да упражнят контрол.

Обръщаме се към Президента на Република България с призив да свика заседание на КСНС по темата, доколкото става дума за комплекс от рискове за националната сигурност.       

Обръщаме се към Българския парламент с призив за съставяне на анкетна комисия, която да отговори на тези въпроси, включително като бъдат извършени:

(1) Проверка на производството и всички търговски сделки на „Булгартабак“  и неговите дъщерни дружества, включително пълна и детайлна проверка на митническите процедури по износ и внос на продукцията;

(2) Пълна и задълбочена проверка на паричните потоци на дружеството и неговите свързани лица, и на договорите за дистрибуция на цигари;

(3) Проверка и искане за съдействие по линия на международната правна помощ за установяване на действителните крайни собственици на „Булгартабак“, както в момента, така и за всички промени извършени след приватизационната процедура на дружеството;

(4) Проверка и искане за съдействие по линия на международната правна помощ за установяване на всички действителни крайни собственици на дистрибуторите на „Булгартабак“, както и на крайните бенефициенти на приходите от тях;

(5) Проверка на всички проверки и сигнали, получени в прокуратурата и ДАНС за последните 10 години, и начина на тяхното провеждане;

(6) Проверка на приватизационната процедура през 2011 година, начина на определяне на кандидатите и изчистване на съмненията за нарушения в самата процедура за приватизация и механизмите на нейното одобрение от български надзорни институции.

Призоваваме също така парламента да използва правомощията си по чл. 84, т.16 КРБ и да поиска обяснение от главния прокурор за предприетите действия по този казус.

Обръщаме се към Европейската комисия и ОЛАФ

да поискат провеждането на съвместно разследване с участието на европейски и български органи на обстоятелствата, които повдигат съмнение за ощетяване на финансовите интереси на ЕС чрез несъбиране на ДДС.

За сведение копие от това писмо ще бъде изпратено и на прокуратурите на Република Турция, Кипър, Обединените Арабски Емирства, САЩ.

Приложение: Копие на Доклад на турската служба за борба с организираната престъпност и контрабандата (KOM) за 2016г.

30 ноември 2017г.

Христо Иванов

Председател на

ПП Движение Да България