Димитър Атанасов

Кандидат за НС издигнат от МО Овча Купел, 10 членове, МО Лозенец

Биография

на Димитър Викторов Атанасов

главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН кандидат за член на Националния съвет на ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ

Най-важното накратко:

През 2000 г. завършва НГДЕК. Бакалавър и магистър по история от СУ „Св. Кл. Охридски“, доктор по балканска история от 2010 г. Това е и основното му занимание. • Преподавал е в СУ „Св. Кл. Охридски“, изнасял е единични лекции в ЮЗУ „Неофит Рилски“, НБУ, Universidad ORT (Montevideo, Uruguay) и на други места в страната и чужбина. Работил е в сферата на строителството на различни позиции (общ работник, дърводелец, ламинатаджия, бояджия, шофьор-снабдител, технически сътрудник, офис-мениджър). През 2009-2010 г. е автор и водещ на исторически рубрика в предаването „5 по Рихтер“. Бил е учител по история на български и английски език.
Специализирал е в Гърция, Сърбия, Хърватия, Албания, Косово и Русия. Има опит като участник и ръководител на над 10 успешно завършени научни проекта, финансирани от национални и европейски институции. Владее английски, сръбски (хърватски, босненски, черногорски), руски, латински, старогръцки и старобългарски. Чете с разбиране, без да умея да говоря, италиански, испански, френски, румънски, словашки, чешки, украински, полски, новогръцки.
Публикувал е над 60 научни статии и студии на български, английски, сръбски и турски. Автор на над 100 научнопопулярни и полемични статии, издадени в „Свободна Европа“, „Дойче Веле“, „Маргиналия“ (, на които бях автор), „Дневник“, analizi.bg, fakti.bg и др.
Съавтор на мултимедийна изложба, посветена на историческия разказ и перформатив за популярна употреба.
Редовен участник и коментатор по теми от миналото и настоящето в редица медии в страната и извън нея.
Освен историк, е и фотограф и видеограф. Снима и с дрон.

Обществените каузи, които съм защитавал:

Опитът му като активист започва през 2006 г., когато с група съмишленици основава организация, която защитава интересите на младите хора в образованието и науката. През април и май 2008 г. след продължителни преговори с тогавашния министър на образованието на науката Даниел Вълчев успява да съдейства за увеличение на държавните стипендии за докторантите – от 250 на 450 лв.
Оттогава една от посоките на реализацията му е смислена реформа в образованието и науката, която ще доведе до създаване на критически мислещи граждани и познание в полза на обществото.
Активен участник в множество акции в полза на свободата, прозрачността и антикорупцията в последните над 15 години.
В последното десетилетие е силно ангажиран с отношенията между България и Северна Македония. Настоява, заедно с група съмишленици с различни професии от двете страни на границата, че историческият компонент в двустранните диалози трябва да бъде сериозно ревизиран, за да отговори на съвременните научни критерии и на ценностните ни нагласи – както като позиция в разговорите, така и като съдържание на разказа за миналото и неговите интерпретации. Убеден е, че от страна на Северна Македония антибългарското публично говорене следва да бъде маргинализирано, а от София следва да дойде импулс за отказ от унижение на елементите на македонската национална идентичност. Задача, която намира за постижима при подходящо стечение на политическите обстоятелства отсам и оттатък Осогово.

Участник в редица дискусии относно преосмислянето на историята и нейните знаци. Отдаден е на идеята за нов прочит на отминалото с намален травмиращ потенциал, както и на различни замисли за постигане на съгласие относно монументите и символите на близкото минало в актуалната ни жизнена среда.

Работа за “Да, България!” дотук:

На 7 януари 2017 г. съучаства в учредяването на „ДВИЖЕНИЕ ДА, БЪЛГАРИЯ“. Член на МО „Да, Овча купел“. До 2022 г. е част от Изпълнителния съвет на местно ниво. В последния мандат е първи резервен, а след това – и действителен член на Националната контролна комисия. В това свое качество участва редовно в заседанията на Националния съвет със съвещателен глас.
Активно участва в поредица обучителни семинари, организирани от партията в последните 2 години.
В момента организира неформален клуб по политически дебати със сбирки на месечна база, наченат и успешно разгърнат първоначално от Емил Георгиев.
Участва многократно в акции по промоция на кандидати за местна власт и народни представители в Район „Овча купел“. Взимал е участие във всички избори (с изключение на последните), проведени от 2017 г. до днешния ден, в качеството си на представител на „Да, България“, на коалицията „Демократична България“ и на ПП-ДБ – застъпник, член или председател на СИК.

• Член на ТРГ „Образование и наука“ и „Култура“. Деен участник в дебатите, докато се провеждаха.

Мотивация

Припознавам „ДВИЖЕНИЕ ДА, БЪЛГАРИЯ“ като политически субект, чиито идеи се намират в значима близост до моите разбирания.
Убеден съм, че партията, с която ме свързва доброволното ми членство, има нужда от активни лица, които са в състояние да съдействат за реализацията на споделените ни цели. Подобна платформа означава действена нагласа, но и отговорност. Убеден съм, че участието в управленските органи на формална политическа общност като нашата изисква подготовка и специфична нагласа, резултат от работа върху себе си и съдействие от страна на съмишленици. Смятам, че тъкмо през 2025 г. успях да отговоря на собствените си минимални стандарти относно включването ми във висшия постоянен управленски орган на „ДВИЖЕНИЕ ДА, БЪЛГАРИЯ“, ето защо приех номинацията.
Изглежда, че в средите на нашите съпартийци, а оттам – и в органите на управление на Движението, членовете с професионален профил като моя са оскъден брой. Сигурен съм, че всяка политическа партия, заявяваща се като системен субект, стабилна част от политическия пейзаж, би следвало да разполага с експерти по всички теми, мислени като важни за обществото. Начинът, по който възприемаме миналото; моделите, които следваме при съграждането на колективните ни идентичности; помагането ни в контекстите на Балканите, Европа и света; патриотизмът като гражданска ценност – тези тематични окръжности, които дотук са представени в някаква степен под експертното равнище на нашата общност, приемам за своя кауза, за която бих искал да работя в ценностната рамка, с която през зимата на 2017 г. учредихме „ДВИЖЕНИЕ ДА, БЪЛГАРИЯ“.

Освен професионалната ми подготовка и политическата позиция, нямам съмнение, че етическата платформа, от чието име се старая винаги да действам, също би била от полза на работата ми в партията като част от нейния Национален съвет. Общността от убедени демократи се нуждае силно от автономни гласове, готови да защитават позициите си с аргументи по прозрачен и приемлив начин, отговарящ на споделените ни разбирания за морал. Всеки свободен и подготвен човек, изговарящ мнението си през стойностите на почтеността, уважението, емпатията, критическата настройка, непоколебимостта пред корупцията и усилията за приватизация на общото благо, би следвало не само да пасне, но и да допринесе за изграждането на позитивен етически климат в работата на своеобразния партиен парламент. Имам убеденост, че отговарям във висока степен на този стандарт.

В качеството си на член на Националния съвет, ако бъда избран, бих се занимавал със следните теми:

Дълготрайни, свързани с усилия, далеч надминаващи един мандат на член на Националния съвет и/или мандат на държавен управленски орган:

Иницииране на поредица преосмисляния в полето, рамкирано от история, исторически разказ за широко обществено потребление, национална идентичност. Смятам, че тази тематична група у нас все още се мисли в идеологемите на национално-романтическото или на наследеното от комунизма. Либералното разбиране, основано на историческите извори и тяхното компетентно тълкуване в рамката на мисията на научното знание, почти отсъства. Дори повече – изглежда, че позиционирането ни по отношение на миналото е поле, което тепърва можем да разработим заедно. По този начин бихме могли да привлечем дебата за историята към нашите схващания и да започнем да поставяме монопола на националистите под въпрос чрез компетентни, смислени и истинни наративи за това кои сме и защо сме такива, спазвайки ключовете на гражданския патриотизъм като контрапункт на конфликтния етнонационализъм. Ревизията на собствения исторически разказ е крайно наложителна. Тя е залог за освобождаване от натрупаните травматични потенциали, а от това нужда и полза има цялото българско общество.
Следствие от първата тематична насока е тази за образователна реформа относно историческото знание в училище, свързана с учене през целия живот на учителите, промени в учебниците. Нужно е цялостно прекрояване на образователния процес – в момента, макар в учебниците по история да няма фрапантен етнонационализъм, липсата на каквато и да е идейна и ценностна насока на разказа е основна причина учителите да придават смисъл на миналото чрез случващото се на площада чрез внедряването на неговите послания. Под прозорците на институциите най-гласовити са националистите, ето защо училището продължава да възпроизвежда вековни травми, създавайки не свободни граждани, удържани върху платформата на демократичния избор, а потенциални агресори, готови да изобразят някой национален герой върху телата си.
Съдържателно преостойностяване на диспозицията на България в региона на Балканите. Като специалист по Балканска история имам късмета да познавам редица експерти от различни държави в Югоизточна Европа, готови да работят за постепенното рационализиране и намаляването на мощните волтажи, генерирани в миналото от националните наративи, от пропагандите на комунизма и други идеологически оптики, създаващи дистанции на базата на стереотипно виждане на другия. Към настоящия момент българо-македонските отношения са в най-ниската си точка. Би могло да прозвучи трудно изпълнимо, но с подходящите средства те биха могли да бъдат подобрени сравнително бързо и да се превърнат в модел за ново остойностяване на връзките между различните държави в региона, които все още са силно разстроени от войните през първата половина на ХХ век, от войните, съпътствали разпада на Югославия, а в момента – и от агресията на Путин в Украйна.
Струва ми се, че във вътрешнопартиен план се нуждаем от задълбочено проучване на нуждите на гражданите по региони и селища. Всяко място има свой профил, история, свои затруднения и позитиви. Доказано е, че в българското общество далеч по-голямо въздействие имат решенията на локалните проблеми, отколкото прокарването на крупни политически линии. Населението се впечатлява повече от запълнената дупка на улицата пред блока, отколкото от реформите в данъчното облагане. За да бъдем успешни като политически представители, следва да съберем подкрепата на колкото може повече граждани. Едно от средствата е слизането на равнището на тревата – идентифициране на местни проблеми, създаване на послания, свързани с решаването им, привличане на гласоподаватели. Всичко това може да се използва за персонализиране на изборните кампании – с послания, валидни за едно селище, за група населени места, за чието доверие кандидатства конкретен политик. Бих отделил част от енергията си за работа в региони, които познавам сравнително задълбочено и смятам, че съм в състояние да съдействам за усилване на присъствието на Движението в тях.

На локално ниво бих участвал и в разговори, посветени на историята, културното наследство, в дебати относно противоречивите наследства и намирането на нови места за тях.

Краткотрайни, свързани с постигане на сравнително бързи резултати:

Създаване на общ календар на дейностите на местните организации по географски принцип. Инициативите, ориентирани към цялото гражданство, а не само – към партийните членове и симпатизанти, са аспект, който бихме могли да разработим така, че да поддържаме интереса към нас като политически субект и у онези, които на този етап не биха гласували за нас, с перспективата да бъдат привлечени. Отдолу нагоре започнаха да се появяват идеи за събития. Сред тях са сбирките на неформалния на този етап клуб по политическа реторика. МО „Да, Лозенец“ също проявява деятелност и създава събития и видеосъдържание от тях. В моите представи подобно активни са почти всички софийски местни организации, а ние всяка седмица имаме партийно събитие, отворено за цялото гражданство. Това биха могли да бъдат мероприятия по повод като раздаване на мартеници на улицата с дискретни партийни символи на Първи март, организиране на беседи по повод официалните празници и годишнини, свързани с важни за нацията събития и личности, публични прожекции на филми, свързани с демокрацията и политическото ограмотяване на гражданството, за които сме получили права за публична показ (за много от материалите, които биха ни били полезни, това никак не е трудно), литературни вечери, базари за размяна на книги и какво ли не. Тук лично бих могъл да се ангажирам с (поредици) исторически разговори, с виртуални посещения на музеи, с представяния на интересни места от България и Балканите, които не са сред най-известните, и с други замисли.
Вливане на нов импулс в работата на местните организации чрез формулиране на ефективен правилник за работата им. Смятам, че съществуват множество местни организации, които биха могли да разгърнат истински работата си. На този етап не един и двама членове не успяват да реализират идеите си, защото на местно ниво активността не е стимулирана. Това произвежда разочарование и води до отдалечаване тъкмо на дейните, които би следвало да бъдат ядрото на нашите привърженици. Импулсът отдолу би могъл да бъде подпомогнат чрез създаване на правила отгоре, които да структурират и насочат работата на местните организации, за да бъдат те повече от списъци с хора, които се виждат по избори. Един от инструментите за това са календарно програмираните дейности, чиито график се приема в края на изтичащата година за следващата. С ясно разписани осъществители и отговорности плюс комуникация с централата. Бих се включил както в изработването на концептуалната рамка за дейността на МО, така и в практическото осъществяване на замисленото на терена на „Да, Овча купел“, ала не само.
Интензифициране на дейността на тематичните работни групи и превръщането им в постоянни органи в помощ на представителите ни на различните нива на управлението посредством създаване на нов правилник за дейността им. Не една и две работни групи биха могли да развият сериозно дейността си, за да достигнат реално влияние в партийните процеси. С оглед постигането на по-плътна комуникация между органите на Движението и тематичните работни групи МО „Да, Овча купел“ ще направи предложения за промени в нормативните документи. Имам готовност да се вложа в направата както на нормативната конструкция, която би рамкирала ефективно дейността на ТРГ, така и в реализацията ѝ – най-вече в контекста на групите „Образование и наука“ и „Култура“, чиито член съм.

Смятам за нужно да бъде създадена възможност за създаване на клубове по интереси в състава на „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“, но не като неформални обединения, а като нормативно признати структури с координатори и дейности, към които може да се присъедини както всеки член, така и да послужат да привличане на симпатизанти и нови членове. Ако за клуба по политическа реторика това трудно би могло да се осъществи, то намирам а съвършено приложима идеята за създаване на клуб по туризъм в партията. Критична маса членове с това хоби е налице. Голяма част от планинарите са хора с демократични виждания и либерална нагласа. Показването ни с дискретни партийни символи в една среда, която обикновено не се свързва с политическа дейност, би ни дало шанс за достъп до още една електорална ниша, докато се отдаваме на нещо, което ни доставя удоволствие. На същия принцип биха могли да се родят още хоризонтални обединения, представляващи и алтернативни платформи за комуникация и взаимно опознаване, от които могат да произтекат идеи за публични мероприятия – поле, в което имаме много широк потенциален хоризонт на действие.