Бюджет 2018 – стабилността се превърна в зацикляне

02 ноември 2017, четвъртък Facebook Twitter Viber

Бюджет 2018 има като основна линия на действие пълния отказ от реформи, тоест от действия за подобряване на ефективността на разходите, както и намаляването на неефективни такива. Разпределят се повече пари без всякаква връзка с резултати и подобряване живота на хората.

Растеж заради международното положение

Растежът в България се дължи, в огромната си част, на положителните развития в ЕС. Очакваният растеж през 2018 г. ще е приблизително равен на средния очакван растеж на Световната икономика. Липсват обаче, вътрешните мерки за насърчаване на растежа, поради което България ще продължи да бъде на последно място в ЕС по доходи и стандарт на живот.

Но дори този растеж няма да е безкраен. Преди десет години, БСП и Тройната коалиция пропиляха годините на растеж, без да използват високите приходи и излишъци, за да финансират реформи в образованието, социалното осигуряване, здравеопазването, отбраната. Днес ГЕРБ повтаря същата грешка – инвестира приходите от силните години в кражби, а не в реформи.

Увеличаване на данъци и осигуровки

Лоша новина е и предвиденото увеличаване на данъците и осигуровките през 2018 г. Държавата планира да събере допълнителни 450 млн. лева, включителночрез вдигане на осигуровките за пенсия с 1 процентен пункт, и от вдигането на осигурителните прагове. Същевременно, ръстът на пенсиите продължава да изостава от този на заплатите и жизнения стандарт. Без реформа, българските пенсионери стават все по-бедни, независимо от увеличената сигурителна тежест.

Няма чужди инвестиции

Изключително обезпокоителна тенденция са намаляващите преки чуждестранни инвестиции в България. Растежът на БВП се дължи най-вече на нарастване на потреблението. Явно България продължава да бъде считана като рисково място за инвестиране.

Недостатъчно за общините

Продължава и тенденцията за свръхцентрализация на бюджета. Всички средства са в ръцете на Министъра на финансите. Българските общини и кметове са поставени в унизителното положение на просители пред централната власт. Независимо от очаквания висок ръст и приходи, общините остават в постоянен фактически фалит, а реформи на местното самоуправление не се предвиждат.

Освен това, България продължава да бъде в групата страни в ЕС с прекомерни макроикономически дисбаланси, при това е най-бедната страна в тази класация. На този фон претенциите за стабилност изглеждат недостатъчно обосновани.

Зле за средния и дребен бизнес

Продължава тенденцията правителствата на ГЕРБ и БСП да фаворизират „големите“ и да мачкат и унищожават „малките“. Най-добър пример е обстоятелството, че три години не стигнаха на Министерство на финансите, за да монтира уреди за контрол и за данъчни цели на големите производители на цигари и алкохол. Тук е и големият резерв за допълнителни приходи в бюджета, ако се изпълни законаът и се затегне контролът. И три мандата не стигат, за да бъде намалена дискриминационната ставка ДОД за най-дребния бизнес – едноличните търговци от 15% на общото ниво от 10%.

Излишъците се харчат произволно

Заложените приходи в бюджет 2018 г. изглеждат сериозно подценени, което се превръща в обичайна практика за това ръководство на Министерство на финансите. Така се създава огромен буфер, който да се харчи без всякакви правила в края на годината. Предвижданият дефицит от 1% през 2018 г., като дори бюджет 2017 г. се очаква да приключи в балансирано състояние, е допълнителен буфер и подготовка за нови големи необосновани разходи в края на годината, което вече стана традиция. В този смисъл правилното решение за бюджет 2018 г. би било балансираното съотношение между приходите и разходите.

Енергийната зависимост остава

Положително е, че в бюджета са предвидени 215 млн. лева за газовата връзка с Гърция, но остават съмненията, че проектът нарочно се бави, за да продължи сериозната зависимост на България от един доставчик.
Пълен отказ от реформи

Това правителство вече дори не предприема опити за подобряване на ефективността на разходите. Вместо това възприема социалистическия подход да налива повече пари в нереформирани сфери и дори се опитва да се хвали с тези си действия. Например парите за здравеопазване се увеличиха няколко пъти през последните години, но качеството спадна и недоволните се увеличиха. В пенсионното осигуряване, вместо да се разширява капиталовият стълб се разширява разходопокривният. Вече дори не се говори за реформа в МВР и диференциране на заплащането според реално свършената работа. Увеличаването на заплатите на учителите е правилна мярка, но следва да се обвърже с постигнатите резултати и знания от учениците.

В секторите образование и здравеопазване се наливат общо 1 милиард повече. Има ресурс и възможност тези сектори да се реформират, но бюджетът не разкирва подобни намерения. Принципът следва да е повече пари срещу реформи и прилагане на работещи модели.

Заложено е увеличаване на усвояването на еврофондовете. Планирани са 4.2 милиарда лева за 2018 г., но усвояването им изцяло зависи от работата на нереформираната администрация и проблемите тук биха се отразили и на капиталовата част на бюджета, защото голяма част от капиталовите разходи са кофинансирани от еврофондове. Конкретни примери са трудностите при реализирането на толсистемата, концесията на летище София, газовата връзка с Гърция, магистрала Струма и др.

Твърдо последни по доходи

Вече по време на трето правителство на ГЕРБ, България е последна по доходи в ЕС. С темповете на развитие от последните 15 години, на България ще бъдат необходими още 33 години за достигане на средно европейските доходи. За сравнение Естония вече драстично ни изпреварва по този показател, като на тази страна са необходими по-малко от 10 години за достигане на средния стандарт на живот в ЕС. България не може да се възползва от възможностите, които предоставя членството в ЕС, основно защото нивата на политически риск остават високи и нереформираните системи тежат като „воденичен камък“.

Мислете за бъдещето и не крадете!

Не вярваме, че ГЕРБ и “патриотите” ще се съобразят с разумни препоръки – те явно са се самозабравили. Но сме длъжни да се обърнем с един последен призив:

Харчете резултатите от чуждия труд за реформи, а не за кражби. Натрупаното в силни за икономиката години трябва да е в полза на следващите поколения, а не на партиите ви на следващите избори!

ПП „Движение Да България“
ПП „Демократи за Силна България“/ Нова република
ПП „ДЕОС“