ДБ предлага въвеждането на преброителни центрове за броене на бюлетини

04 ноември 2022, петък Facebook Twitter Viber

В отговор на приетото на първо четене с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС връщане на хартиените бюлетини, “Демократична България” ще предложи между двете четения на промените в Изборния кодекс въвеждането на преброителни центрове. Целта е да се предотвратят манипулациите при отчитането на изборни резултати.

“Няма как да не подкрепите предложението ни за преброителни центрове, защото говорите за доверие и искреност и искате да сте честни за избирателите си, нали така г-н Карадайъ?. Бюлетините няма да се боят от секционни комисии сред полунощ, а в обособени центрове пред камери”, обърна се от парламентарната трибуна към лидера на ДПС Мустафа Карадайъ депутатът от ДБ Ивайло Мирчев. И обясни, че такива центрове има в САЩ, Великобритания и дори у нас – съвсем успешно в Бобошево.

Преди гласуването, в рамките на парламентарните дебати, депутатите от ДБ Надежда Йорданова, Божидар Божанов Димитър Найденов и Мартин Димитров се противопоставиха на опитите за подкопаване на доверието в машинното гласуване.

Надежда Йорданова изтъкна, че едни от апологетите на хартиения вот – ГЕРБ, не са пратили свои представител при проверката на изходния код на машините. Тя предостави и данни на ЦИК за хартиения и машинния вот в последните години, които сравняват сгрешените протоколи и недействителните бюлетини. На местните избори през 2019 г. е имало огромен брой недействителни бюлетини – 15,09%. На парламентарните избори през 2017 г те са 4.6%. На изборите през ноември 2021 и през октомври 2022, когато се гласува преимуществено с машини те са трайно ниски – под 10 000, и това е само в секциите с хартиен вот.

На Европейските избори през 2019 г., когато само в 3000 секции има смесено гласуване – с машини и хартии, и секционните комисии събират на ръка резултатите от машинното гласуване и от хартиените бюлетини, са допуснати 6000 технически грешки. Анализите сочат, че 40% от преференциите от машинния вот не е отчетен в окончателните протоколи.

Грешките в протоколите на изборите на 4 април 2021 г. са 1169, а на тези на 2 октомври многократно по-малко – 366. Несъответствията в протоколите на първия вот са 14 934, а на втория четири пъти по-малко – 3568.

В изказването си от парламентарната трибуна Божидар Божанов посочи, че според изследване на “Маркет линкс” 25 на сто от българите не гласуват заради недоверие в партиите, едва 1,6 на сто – заради недоверие в машините. 

А според екзитполовете на изборите през април, когато вотът е и машинен, и хартиен, най-възрастните избиратели, които са над 60 години, и за които се твърди, че се затрудняват с машините, са гласували по-слабо отколкото на следващите избори с машинен вот. “Не губим гласове от изборните технологии, а от дебати за технологии. Хората не гласуват не защото сме сложили машини, а защото не можем да вземаме решения в тяхна полза”, каза Божанов. И подчерта, че смесеното гласуване приема  минусите и на двата вида гласуване. 

Димитър Найденов обори аргумента на БСП, че в Европа само в още две държави освен България – Белгия и Швейцария, има машинен вот, с думите: “В Европа няма машинно гласуване, защото там не познават контролирания вот. Машинното гласуване е допълнителна гаранция за изборите при дефицита на правов ред у нас”.

Разписката от машина не можете да я снимате, докато в тъмната стаичка снимате бюлетината и това е част от измамите в изборния ден, каза Мартин Димитров. И предупреди, че сумирането на данните от машинни разписки е гаранция за хиляди грешки е сумирането. Той цитира и проучване на Антикорупционния фонд, според което ГЕРБ и ДПС имат най-много гласове в най-проблемните секции. “Не е ли странно точно вие да искате връщане на хартиените бюлетини?”, попита Димитров. И добави, че за 13 години, откакто в България има машинно гласуване, никой не успя да покаже нито една измама. “Ами ако спадне активността на следващите избори, въпреки че сте върнали хартиените бюлетини, ще признаете ли, че сте сгрешили”, обърна се Димитров към депутатите от “хартиената коалиция”.