Административният съд-София град отказа да гледа делото по жалбата на “Демократична България” срещу забраната за видеонаблюдение и излъчване от броенето на бюлетините на парламентарните избори на 4 април. С решението на практика се оставя в сила забраната за видеозаснемане, мълчаливо издадена с указани
Жалбата е срещу указанията за разработването и защита на личните данни, издадени на 26 февруари от Централната избирателна комисия (ЦИК) и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с които на практика не беше допуснато заснемане на процеса на броене на бюлетините. Според указанията що се отнася до обработването на лични данни правата и задълженията на застъпниците и наблюдателите са изрично ограничени в Изборния кодекс до право на пряка видимост на резултатите от гласуването, получаване на копие от секционния протокол и др. “При обработване на лични данни тези субекти не могат да излизат извън предвидените в Изборния кодекс права и задължения”, се посочва в указанията.
Сега съдът приема, че указанията не създават права и задължения, а само разясняват на участниците в процеса техните права и задължения, създадени с други нормативни текстове, т.е., че само им посочват как се прилагат съществуващите правила. Магистратите казват и че указанията не са нормативен административен акт, както и че “не представляват и индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол”.
Преди дни Върховният административен съд препрати разглеждането на казуса с видеозаснемането към Софийския административен съд, като се позовава на чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс, според който указанията на ЦИК не са актове подсъдни на ВАС. Въпросният текст в ИК бе въведен в началото на 2019 г. и на практика ограничи възможностите за бързо разглеждане от ВАС на жалби по някои видове решения на ЦИК.
В определението си сега АССГ посочва решение на Конституционния съд от 18.07.2019 г. именно за законността на този текст от Изборния кодекс. Тогава обаче Конституционният съд не постигна мнозинство и не успя да вземе решение и така разпоредбата остана такава, каквато е, без да има отговор дали е конституционносъобразна.
“Определението на съда съдържа поредно доказателство за хаоса, който създава изменението в Изборния кодекс през 2019 г., конкретно в частта, която ограничи възможностите за обжалване на актове на ЦИК”, коментира юристът на “Демократична България” Надежда Йорданова.
Жалбата е оставена без разглеждане, а АССГ посочва, че определението му не подлежи на обжалване. Съдът обаче хем приема, че чл. 58 от Изборния кодекс не е приложим за тази жалба, хем същевременно прилага именно този текст, за да посочи, че определението е необжалваемо, като отказва да приложи общия ред по Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Заради това вътрешно противоречие Демократична България ще оспорва определението на АССГ.
Още новини
Първа среща между преговорните екипи на "Демократична България", ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН
Продължават преговорите за правителство между "Демократична България" и "ГЕРБ - СДС"
Преговорните екипи на ГЕРБ – СДС и “Демократична България” постигнаха съгласие да се работи по проект на споразумение за съвместно управление, отразяващо резултатите от проведените до момента срещи по сектори и антикорупционните приоритети и мерките за реформа в правосъдната система.
Общо събрание на МО Берлин
Служебното правителство може веднага да подпише споразумението с Украйна - няма нужда от санкция на парламента
Надежда Йорданова: Призоваваме всички политически сили максимално бързо до края на седмицата да формираме постоянните комисии
Медиатека
Надежда Йорданова в "120 минути"
Божидар Божанов в "Говори сега"
Д-р Симидчиев в "Събуди се"
Позиции
Позиция на “Демократична България” относно необходимостта от съставяне на редовно правителство и излизане от политическата криза
Решение на Изпълнителния съвет на „Да, България!“ за избор на председател на 51-ото Народно събрание
Резолюция на Националния съвет на „Да, България!“ от 3 септември 2024 г.