България винаги е имала потенциал в областта на т.нар. зелена енергия, но не е управлявала добре природния си капитал, а в проекта на Национален план за възстановяване и устойчивост липсва ясна визия по отношение на енергийния преход и зелената икономика. Това коментира съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов по време на онлайн дискусия с участието на съпредседателя на „Зелено движение“ Борислав Сандов, Мартин Владимиров, анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, и експертите по зелен маркетинг Емил Георгиев и по екологични енергийни политики Руслан Жечков.
“Получаваме още от същото. От една страна, получаваме още от същата липса на визия, същия акцент върху усвояването и набиването на парите в инфраструктура. И второ, получаваме още от същото, доколкото виждаме залагане на цели, които България трябваше да е постигнала до 2020 г., виждаме дейности, които е трябвало вече да бъдат финансирани по други инструменти”, коментира Христо Иванов.
Той изтъкна, че докато страната пре годините пропусна възможността да използва адекватно природния си капитал, в света започна енергийна революция. В проекта на Плана сега обаче не се адресират проблемите пред България, не се използват възможностите и липсва визия за развитие на конкретни сектори, в които ще се инвестира.
“Този документ сякаш е писан на една друга планета и то планета, управлявана от Тодор Живков”, обобщи Христо Иванов.
Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че в проекта на Национален план липсват задълбочен анализ и яснота за секторите, които ще се реформират, липсва амбиция за постигане на целите на ЕС по отношение на “зелената сделка”, както и липсва оценка на очакваните резултати.
“Мимоходом се споменава зелената сделка, кръговата икономика и новите енергийни политики на ЕС, но не виждаме как ще бъдат постигнати тези цели”, коментира Борислав Сандов. “За мен този план представлява една бакалска сметка и то без кръчмар. Кръчмарят в случая е европейската общност, европейските институции, които ще трябва до края на април да одобряват плановете на отделните държави. И тъй като краят на април е извън изборен период, затова има едно бързане и претупване на плана от страна на правителството”, смята той.
Мартин Владимиров от ЦИД посочи, че в документа твърде много се залага на централизирано планиране и на усвояване на ресурс, а не на структурни реформи и на подобряване на регулаторната и административна среда, така че гражданите и бизнесът сами да правят инвестиции.
“Трябва да видим повече интегриран подход между различните сектори. Когато говорим за “Зелена България”, пак се говори за енергийна ефективност, трябва да има по-интегриран подход, който да включва индустрията, транспорта, енергетиката”, е неговото мнение.
“Ние говорим за саниране – по-скоро политики от предишния век, при положение че в ЕС вече съществува т.нар. пасивен стандарт за нови сгради. България дори не го е имплементирала и въобще не се опитва да постига пасивен стандарт. Което означава не просто да намалим енергийните разходи, а да има нулево енергийни разходи за новите сгради, а скоро ще дойде този стандарт и за вече съществуващите”, коментира Борислав Сандов.
Според него санирането, както е представено в плана, представлява опит на премиера Бойко Борисов да си купи подкрепа от хората, живеещи в многофамилни сгради.
“Липсва визия за декарбонизацията, която да минава като червена нишка през целия план. Това би била пропусната възможност за фундаментални реформи в няколко сектора”, смята експертът и член на Националния съвет на “Да, България” Руслан Жечков.
Той определи плана като документ с ниска амбиция и посочи, че в него се виждат намеси на парче, а не системни промени, независимо че самите насоки на ЕК са за системен секторен подход. По думите му предложеният Фонд за декарбонизация само по себе си е добра идея, но не се вижда какво ще включва и как ще се финансират заемите и как те ще конкурират схемата за грантове.
“Необходимо е да се промени изцяло посоката на изразходване на европейските фондове. Не толкова наливане на пари във физическа инфраструктура, колкото наистина преформатиране на някои сектори. Да се формира визия, не в хиляда сектора. Тези пари не са безкрайни. Нека да бъдат два сектора, но парите да са насочени към промяна на философията, на функционирането на тези сектори, за да може всички последващи инвестиции да са по-ефикасни”, смята Жечков.
Според него чрез този План градовете трябва да получат голяма инжекция – не само финансова, но и като даване на отговорности и мотивация за постигане на промяна по отношение на енергийната трансформация.
Според Емил Георгиев е необходим честен и задълбочен анализ, на който планът да стъпи, и да се предложи много по-сериозно участие и на градовете, и на бизнеса. Той посочи, че така предложеният документ няма връзка с действителността и е по-забележителен с понятията, които отсъстват. Като крещяща определи липсата на идея за сътрудничество.
“Не се вижда каквато и да е свързаност, никаква идея за коопериране на регионално ниво, за сътрудничество с домакинствата и бизнеса”, смята той.
Борислав Сандов определи като необходима посочената в плана дигитална трансформация на Електроенергийния системен оператор, но повдигна въпроса дали тя ще отговори на условията на ЕС за нерегламентирана държавна помощ и дали се мисли в посока “умни мрежи” или само ще се подменят трансформатори. Като необходимо той определи и насочването на средства за инвестиции в горите и опазване на зелените пространства в градовете. По отношение на земеделието посочи, че вместо да се говори само за инвестиция в напоителни мрежи, земеделието може да се адаптира към новите условия с методи на прилагане адаптация и на семена, устойчиви на засушаване.
Цялата дискусия гледайте тук:
Още новини
Преговорните екипи на ГЕРБ – СДС и “Демократична България” постигнаха съгласие да се работи по проект на споразумение за съвместно управление, отразяващо резултатите от проведените до момента срещи по сектори и антикорупционните приоритети и мерките за реформа в правосъдната система.
Общо събрание на МО Берлин
Служебното правителство може веднага да подпише споразумението с Украйна - няма нужда от санкция на парламента
Надежда Йорданова: Призоваваме всички политически сили максимално бързо до края на седмицата да формираме постоянните комисии
Продължават преговорите за правителство между ГЕРБ-СДС и ДБ
Ще се отзовем на поканата от ГЕРБ и от утре влизаме в преговори сериозно, с грижа за България и много ясна цел.
Медиатека
Надежда Йорданова в "120 минути"
Божидар Божанов в "Говори сега"
Д-р Симидчиев в "Събуди се"
Позиции
Позиция на “Демократична България” относно необходимостта от съставяне на редовно правителство и излизане от политическата криза
Решение на Изпълнителния съвет на „Да, България!“ за избор на председател на 51-ото Народно събрание
Резолюция на Националния съвет на „Да, България!“ от 3 септември 2024 г.