Българското председателство – безлични събития и неясна политика

27 април 2018, петък Facebook Twitter Viber

Ние от „Демократична България“ смятаме, че след първите три месеца от българското председателство на Съвета на Европейския съюз политическите резултати са почти незабележими както за ЕС като цяло, така и за българските граждани.

С малки изключения, рутинните събития, организирани от всяко председателство с решаващата подкрепа на Европейската комисия   – формални и неформални срещи на всякакви равнища и в различни сектори – останаха незабелязани и неразбрани от българските граждани. Правителството изпусна златната възможност да използва първоначалния интерес на обществото към председателството, за да помогне на гражданите да научат повече за Европейския съюз, за неговата мисия, институции и функциониране. Нямаше никакво специално усилие в тази посока и към медиите, и журналистите, така че те да заговорят на аудиторията си за европейските въпроси интересно и с разбиране. Не е учудващо, че този интерес все повече отслабва.

Председателството започна със залп от негативни публикации в  престижни световни издания, където България се описва като  корумпирана страна с нереформирана съдебна система, която е на последно място в Европейския съюз по доходи и свобода на медиите. В резултат на това, въпреки усилията на властите, образът на страната ни като бедна и зле управлявана, остава непроменен.

Всичко това на фона на излязлата информация, че България отбелязва поредното си отстъпване в класацията за медийна свобода, в която нашата държава е след абсолютно всички страни от Западните Балкани.

Констатираме, че в момент, в който в Европейския съюз се води разгорещен дебат за бъдещето на европейската интеграция, българското председателство  стои встрани от него и не намира начин да участва  смислено в този процес. На фона на това имаме ясна позиция на правителството и по-специално на финансовия министър Горанов срещу влизането на страната ни в Банковия съюз преди членството ни в Еврозоната, което показва нежелание за интеграция.

„Демократична България“ очаква правителството да огласи по категоричен начин, че мястото на България е в ядрото на Европейския съюз като очертае начините, по които може да постигнем тази исторически важна национална цел.

Подкрепяйки усилията на  българското председателство да ускори присъединяването на Западните Балкани към ЕС, ние в „Демократична България“ със съжаление отбелязваме,  че  предвид обществените настроения в много от водещите държави-членки за такава  перспектива  трудно може да се говори  преди да настъпят дълбоки реформи в Европейския съюз. Извън контекста на председателството, настояваме като национална позиция България ясно да заяви специалния си интерес към присъединяването на Република Македония. Едно решение на Европейския съвет за започване на  преговори с тази много близка за нас страна и отваряне на първите преговорни глави още през следващите три месеца би било несъмнен успех, но той е малко вероятен без уреждане на спора за името между Македония и Гърция.

Срещата на председателите на Европейския съвет и на Европейската комисия с турския президент във Варна, организирана от българския премиер, не постигна целите си, нито по отношение подобряването на състоянието на човешките права в Турция, тема, която почти отсъстваше от дискусиите, нито намали напрежението в региона на Егейско море между Турция, от една страна, и Гърция и Кипър от друга. Срещата във Варна бе използвана от президента Ердоган за  предизборни цели. Това стана пределно ясно след новината за изтеглянето с повече от година на президентските и парламентарни избори в Турци, с което ще се циментират промените в турската конституция, силно критикувани от Европейския съюз. „Демократична България“ се застъпва за поддържането на добросъседски отношения с Турция, но без това да се заплаща с косвена подкрепа за авторитарния режим на Ердоган, каквато в крайна сметка се оказа срещата във Варна.

Настояваме да престане срамната практика от страна на правителството за връщане в Турция на политически бегълци от режима, потърсили убежище у нас. Гърция, другата съседка на Турция от ЕС, не го прави. На карта е заложена  репутацията на страната ни не само председател на Съвета на ЕС в момента, но и като страна,  уважаваща международното право.

Срамното снишаване на Борисов пред Путин по повод на  случая със Скрипал нанесе тежък удар върху авторитета на България пред  осемнадесетте държави-членки, които експулсираха руски дипломати, и създаде негативен прецедент държавата, председателстваща Съвета на ЕС да остане в малцинството. Потвърдиха се подозренията на нашите най-важни европейски партньори, че руското влияние в България се е засилило неимоверно, а нашите лидери са зависими от руските интереси. Недоверието към  специалните ни служби нарасна, което ще се отрази пряко на шансовете ни за присъединяване към Шенгенското споразумение.

Към средата на своето председателство България няма сериозен напредък в придвижването на основните теми от финансовата област на ЕС. Те включват Европейския банков съюз, съюза на капиталовите пазари, по-нататъшните предложения за промени в архитектурата на Еврозоната и полагане на основите за работата по Многогодишната финансова рамка на Съюза. Работата по всички тези теми остава за втората половина на председателството.

По отношение на енергетиката българското председателство напълно игнорира усилията за създаване на Европейски енергиен съюз и намаляване зависимостта на държавите-членки от външни доставчици. Вместо това тръгна да възражда така наречения „Голям шлем“ от енергийни проекти, които напълно противоречат на идеите и целите на Общия енергиен съюз. Резултатът е забавяне в създаването и пълноценното функциониране на Европейския енергиен съюз. Трайно е впечатлението, че сегашното българско правителство не бърза да се ангажира с европейските енергийни приоритети и търси все повече общи енергийни теми с Москва.

Отбрана: Независимо, че председателства Съвета на ЕС, България закъсня с внасяне на своя план за приложение на постоянното структурирано сътрудничество и се въздържа от водеща роля по който и да е проект, като изненадващо не се включи в предложените проекти по киберсигурност. Практически отсъства дебат по доклада за размисъл за трите сценария за развитие на европейската отбрана, предложен от ЕК. Срещата на министрите на отбраната предстои през май. Отсъствието на визия за развитие на отбраната след 2020 г., провалът на всички проекти по превъоръжаване, заявени от правителството (сегашното и предното с премиер Бойко Борисов), в съчетание с разширяване на военното сътрудничество по поддържане на съветска техника с Русия, поставя страната в неизгодна позиция за интеграция в европейската отбранително-индустриална база. Отсъствието на национална програма за превъоръжаване, подкрепена от такава за изследвания и технологии в отбраната, ни лишава от възможността да използваме европейския отбранителен фонд за реализация на неколкократно констатираните на КСНС приоритети в сферата на отбраната.

Един от шумно рекламираните приоритети на БГ председателството е цифровата икономика. Тя предполага наличие на висока степен на електронизация в документооборота между отделните администрации, а така също и между граждани/бизнес и администрация.

У нас в много сфери електронното правителство и електронното управление остават химера.

Трансграничните електронни услуги не са във  фокуса на председателството, но принципът на електронно обслужване без значение от държавата-членка трябва да заляга в обсъждането на всяко едно досие.

Демократична България